Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2009 08:47 - Писателят Виктор Пасков: Нямаше мръсна приказка, която да ми е била спестена
Автор: elenak Категория: Новини   
Прочетен: 6013 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 18.04.2009 09:09




imageМОНИТОР, 7 Октомври, 2005
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

СНИМКА: ИВАН НЕГРЕВСКИ



- Г-н Пасков, коя "мръсна приказка" не искате вашите деца никога да научат?

- Когато бях дете, не ми бе спестена и една мръсна приказка от действителността, в която съществувахме - ние децата и нашите родители. Бях петгодишен, а вече знаех, че дядо ми по майчина линия и двамата ми вуйчовци са въдворени в лагера в Белене. Ясно си спомням изнервената ми майка, която очакваше ежедневно в продължение на години и месеци да бъдат освободени предсрочно или да загинат там като толкова други. После бях изхвърлен от пионерската организация. Впоследствие - от комсомола. Откъде ли не. Такива неща те правят насила различен от другите. Нямаше "мръсна приказка", която да ми е била спестена. Въпреки това не бих нарекъл детството си нещастно. Всичко това ще бъде спестено на нашите деца, но това не означава, че "мръсните приказки" са свършили. Те ще трябва да живеят в един напълно бездушен свят, в който няма илюзии, идиличност, съчувствие, идеали, коректност. Децата не могат да избягат от  мръсните думи. Това би ги превърнало в социални аутсайдери.

- Дразни ли ви, когато медиите, отразявайки положението у нас, перифразират заглавието на романа ви "Германия - мръсна приказка" в "България - мръсна приказка"?

- Дразни ме, разбира се, защото това е доказателство, че не познават съдържанието на романа. В него става дума за една тоталитарна държава, поддържаща и разпалваща съзнателно ксенофобията и опасна за своите граждани. Тази Германия вече не съществува. България също не е вече тоталитарна. Квалификацията е неуместна. Това, че тук ежедневно се случват куп безобразия, че се промиват мозъците на хората, че най-невероятни мискини се издигат в ранг на суперзвезди, че всеки, който пожелае, може да ме застреля насред София - не е основание да се пришие автоматично заглавието на романа към действителността. Не може всичко това да мине под обобщаващото понятие "мръсна приказка". Да си измислят нещо по-точно и по-силно.

- 15 години след промените намирате ли следи от соца в България?

- Следи от соца? Навсякъде. Във всичко. В манталитета. Да не би да няма вече корупция? Има, само че е много по-мощна. Да не би да не угодничим пред новия по-голям брат? Правим го, но без да имаме никаква полза. Така натрапчиво, че хич не сме му симпатични. Да не би да сме стегнали и пребоядисали сградите в градовете, да сме изчистили боклука? Всеки знае, че преди петнайсет години бе много по-чисто. С какво сменихме двайсететажните соцхотели по Черноморието? С противния мутренски барок. Безвкусицата е заляла държавата, както "Катрина" заля Ню Орлиънс.

- Възможно ли е интелектуалците да бъдат коректив на властта? Много хора на изкуството днес казват, че са разочаровани, защото надеждите им за промяна са останали излъгани.

 - Интелектуалците и властта е една огромна, болезнена и противоречива тема. Тези, които попаднаха пряко в нея след десети ноември, се опропастиха безвъзвратно. Преди тази дата лазеха по килимчето и възхваляваха соцреализма и водещите му фигури. След нея станаха яростни антикомунисти и икони на демокрацията. Повръща ми се от тях. Познавам ги до дъно и съм им ял попарата преди и след голямата промяна. По мое мнение, интелектуалецът може и трябва да бъде коректив на властта. Това не означава опозиция на всяка цена, а градивна критика, когато се налага. Кой иначе да го направи? Колкото до промяната - аз не се чувствам излъган. Знаех какво ще стане и стана точно каквото очаквах. Знаех, че сред интелектуалците е пълно с продажници. Продадоха се с охота. На Сорос, на разни клубове, на разни внезапно пораснали джуджета. На тях не може да се гледа вече сериозно. Но те и не искат да ги гледаш сериозно.

- Живеете ту у нас, ту в Германия. Уместно ли е да се правят паралели между двете страни?

- Всякакви паралели с Германия са неуместни. Там се строи с нечувани темпове и може на мен лично да не ми харесва, че град като Берлин се американизира и центърът прилича на Манхатън, но това е частно мнение.

- Оптимист ли сте за евентуалното бъдеще на България в Евросъюза?

- Разбира се, че съм оптимист, защото това е необратим процес, който, освен всичко друго, е обусловен геополитически. България ще влезе в Евросъюза. Ако не през 2007, то през 2008. Това ще е жалко, защото ще загубим значителни субсидии, но пък ще бъдем подготвени и няма да се тропнем там хленчещи и по милост, като бедните роднини. Докато не се оправи най-накрая тази съдебна система, докато не се вкарат престъпниците по затворите и докато не бъде осъден поне един корумпиран политик, да не си правим  илюзиите. Друг е въпросът, че Европа сама има да решава тежки и фундаментални проблеми, да си оправи тромавата бюрокрация и всичко, срещу което роптаят французи, немци, холандци и англичани.

- Кога да очакваме романа ви "Тайната градина на Хелена"? Доколкото си спомням, трябваше да излезе през септември?

- Вместо този роман, на 11.10. в НДК ще се състои премиерата на другата ми нова книга - "Аутопсия на една любов". Бях минал средата на "Хелена", когато напълно неочаквано и за мен, темата за джаза, секса и любовта буквално ме връхлетя и ме застави да напиша романа за два месеца. Цял живот съм искал да напиша книга за класическата музика и джаза, и главно за музиканта, чийто живот, любов, смърт зависят изцяло от изкуството. Щастлив съм, че успях да го завърша, защото веднага след премиерата ще се върна към "Хелена" - роман, който пък разглежда проблема за европейската душевност, странните превръщения на съдбата и отново изкуството: този път не като убиец, а като спасител. Надявам се премиерата да е до края на годината.

- Как стана скокът ви от музиката в литературата?

- Не съм напълно убеден, че съм направил този скок. Човек не може да изгони от себе си музиката, особено когато е упражнявал активно тази професия. Лошото е, че не бих могъл да бъда отново добър изпълнител, а да съм посредствен е ужасно. Може би "Аутопсия на една любов" е опит да се завърна на музикалната сцена. Освен че темата на романа е музиката, самата му форма е музикална. Всеки знае как звучи едно изпълнение на Джон Колтрейн, например. Но да се постигне същият ефект с думи, а не с ноти, е доста трудно, меко казано. Важното за мен е, че в разстояние на тези два месеца музицирах на лаптопа по десет часа на ден и се чувствах щастлив. Тъжното е, че това едва ли ще ми се случи отново.

- Осъществихте ли мечтите на "мъртвите приятели"?

- Не. Мъртвите ми приятели от "Германия, мръсна приказка" сънуваха един свят на перманентна красота, всеобща любов, свобода, музика и безгранично доверие в бъдещето. Те си отидоха много млади от света и нито една от тези утопии не се осъществи. 

- Има ли илюзия, с която не се разделихте нито веднъж до днес?

- Илюзия означава "красива измама". С грозните измами съм се разделил безвъзвратно. Опитвам се да съществувам извън тях. С красивите е доста по-трудно. Човек си ги създава сам, а после мисълта да се раздели със собственото си творение му е непоносима. Въпросът е пигмалионски.

- Преди година пратихте писмо до Кеворкян, в което защитихте Недялко Йорданов от нападката на Мартин Карбовски. Има ли противопоставяне между поколенията?

- Не, не смятам, че има такова. Няколко млади гамени се опитаха да вдигнат малко шум с цел да бъдат забелязани, но от това не се получи нищо. Колкото до онази неприятна история - не ставаше дума за противопоставяне, а за лошо възпитание. Не можеш да си поканиш гост и да го ругаеш публично. Това е отблъскващо. За подобни "скандали" в Европа просто свалят от ефир. Ако на някой все още му се прави скандал, то нека да го развихри както Стравински с "Пролетно тайнство" в Париж или както Дали, да кажем. От такива скандали всички печелят. Но да напсуваш някого по телевизията не е скандал, а простотия. Противопоставяне няма, но има случаи на изкуствена фаворизация. Имаше ги и по време на соца. Вече никой не си спомня имената, около които се биеха тъпаните.

- Как оценявате тенденциите в съвременната ни литература, особено по-младите автори?

Не виждам да се развиват някакви особени тенденции, освен че всички искат да бъдат постмодернисти. В това няма нищо лошо. Аз исках навремето да съм сюрреалист. Все пак това са бегли впечатления, защото не ми остава време да се задълбоча сериозно в темата. Харесвам Стефан Кисьов и би ми се искало да продължи с чудесния стил на първата си книга. Много надарен автор. Харесвам и Палми Ранчев. Но, освен талант, литературата е въпрос на характер. Така че, пожелавам на младите литератори да си опазят характерите. Знам, че е трудно, но така е било във всички епохи.

Безвкусицата е заляла държавата, както “Катрина” заля Ню Орлиънс

Сред интелектуалците е пълно с продажници. Продадоха се с охота. На Сорос, на разни клубове, на разни внезапно пораснали джуджета




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533192
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031