Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2009 16:07 - Николай Урумов, актьор: Когато надеждите са закопани, изскача Бай Ганьо
Автор: elenak Категория: Политика   
Прочетен: 3202 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 13.07.2009 16:10


 


image


Дано следващият министър на културата не обслужва Министерството на финансите

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 10 Юли, 2009

 - Г-н Урумов, как ще коментирате изтичащия мандат на колегата си Стефан Данаилов като министър на културата?

- Понеже е от нашите среди, няма кого да обвиним за дереджето си. Друг път сме казвали - „Министърката досега се е занимавала с мъртвото изкуство, тя не е в час как се създава живото изкуство" - и махаш с ръка и потъваш в своята безнадеждност. Но в този случай нямам обяснение. Защото в крайна сметка задачата на един министър е да се бори за колкото се може по-големи средства за своето министерство. А Стефан Данаилов, който заема толкова висок пост в партията си и се радва на завиден рейтинг, се задоволи да бъде едва ли не обслужващ финансовото министерство. С риск да бъде не чак толкова послушен той можеше да остане в съзнанието ни с акта си на битка за отстояване на това, което имаме, и дори да го увеличи този тъжен бюджет от 0,7%. Толкова време няма филмови сесии, а когато се назначат, се одобряват само три-четири проекта, но и за тях парите се отпускат с много мъки.

Недоумявам също как този министър и колега актьор нарежда театрите да ограничат новите си продукции. Слушах го веднъж по едно радио - говореше, че само за първото тримесечие театрите имали милион и двеста хиляди лева разходи за хонорари и телефонни сметки. Едва ли не се внушава в обществото, че театрите са прахосници. Като казваш какви са разходите, трябва да кажеш и какви са приходите. Никой театър не тръгва да играе някъде представление, ако не му е гарантирана печалбата. Но какво става с приходите, къде отиват и кой разполага после с тях? Приходите биха могли да се използват и за стимулиране на повече ангажираните колеги, с две думи - компромисите биха били по-малко.

Говорим си много с колегите. Това, което е притеснително за всички, е, че никой не ти е очертал някакъв път. Потопени сме в несигурност.

- Като оправдание за „затягането на колана" в културата беше изтъкната световната финансова криза...

- Великият италиански режисьор Джорджо Стрелер след разрушителната за Европа Втора световна война събира своята трупа и казва: „Единственият шанс да оцелеем е да напълним салона с публика." Това е рецептата за оцеляване по време на криза, а не да се играе по-малко, да не се поставят нови представления, да се намаляват разходи, представления и заплати и хонорари.

Освен това не звучи сериозно да режеш бюджета на театрите с оправданието, че има финансова криза. Театрите не са обвързани с кредитна система, където е сривът, още по-малко с чужда кредитна и банкова система. Нашите пари са от държавния бюджет, който е предварително заложен. В тоя ред на мисли изскача и другият въпрос - колко години слушахме за европейски фондове - как се пускат, спират, намаляват, увеличават. Аз питам - ние получаваме ли някакви пари за култура? Каква е тази сума? Къде се реализира? Колко от нея е усвоена, колко не е? Кои са тези, които са я усвоили? По този въпрос трябва да има широка гласност, а не в някакъв сайт или бюлетин. Защото културата не е частен случай, а на цялата нация.

- Две са имената, които се конкурират за креслото на културното министерство. Вие на кое ще заложите - на историка или на скулптора?

- Познавам и двамата. С Божидар Димитров сме работили заедно върху телевизионния филм "Тайната вечеря на Дякона Левски" от Стефан Цанев.Той беше консултант. Помогна ми много при изграждането на една противоречива фигура, каквато е Димитър Общи. Що се отнася до Вежди Рашидов, харесват ми неговото радикално мислене и твърдост. Да се надяваме, че който и да стане министър на културата, няма да обслужва Министерството на финансите, правейки икономии, а ще се бори да защити и да развива изкуството и културата ни.

- На отминалите избори ви видяхме като „рекламно" лице на офицерската коалиция „За Родината". Защо ги подкрепихте?

- Защото са хора на честта, които отстояват собственото си мнение и достойнство. В никоя от досегашните партии не видях възможност или желание да се справи с анархията и безнаказаността. Преди месец и половина три независими една от друга социологически агенции проведоха проучване кои са проблемите на обществото и резултатите бяха едни и същи. На първо място хората са поставили престъпността, на второ - несигурността, на трето - безнаказаността, на четвърто - корупцията. Чак на пето идва бедността и значи не тя е основният проблем. Затова се питам - кои са хората, които биха могли да въведат тази дисциплина, този ред и закони? Военните нищо не са откраднали и не са корумпирани. Никога не са излъгали, никога не са изменили на униформата, не са си късали пагоните.

- Как преценявате бъдещия премиер, който не е военен, но има генералски пагони...

- Народът го натовари с голямо очакване. За пореден път се надява въпреки скептицизма и болката от многократно потъпканите надежди и доверие. Духът на пагоните като че ли се явява като някаква гаранция.

- Когато униформен ботуш стъпи на политическата сцена, това означава ли, че е дошъл краят на „класическите" политици?

- Политик отдавна е мръсна дума, защото хората винаги остават излъгани. Не крия, че и аз съм се лъгал. Когато политиците са се изправяли пред мен от тв екрана и са ме надъхвали с приказки за дълг към родината, по някакъв начин думите им са ме вълнували и са ми вдъхвали вяра и надежда. Аз съм забравял, че са политици, и съм ги приемал като водачи. Затова съм подскачал по площадите и съм имал някакви надежди. Но когато тези надежди са потънали и закопани, отново изскачат Алеко и Бай Ганьо. Сещам се за един стих на Иван Ненков - поет, роден във Варна, който живее в Несебър. Преди време на „Златният кос" изпях песен по негов текст: „Промяната у нас май вече стана./Нали достойно влязохме в Европа. /И всички мутри тръгват към зандана. /На преден план са даскала и попа.../По тъмно се прибирам в нова къща/, спокоен съм - не нося пистолети/, полицията - честна и могъща, ме спира просто да ми връчи цвете. /На седмицата три пъти театър и оперета,/ кино - все по-често, когато ме потърси инкасатор, той просто иска да ми върне ресто./ По пейките седят пенсионери, те също нямат никакви проблеми./ От пиле мляко всеки ще намери из техните хладилници големи.../О, щастие! България е вече Швейцария на Източна Европа,/ човекът е Човек, а не човече. Но кой над моя сън размахва сопа? /Очи отварям, гледам - тук съм още - /в нещастната, ограбена родина./Алеко край контейнер влачи мощи, /Бай Ганьо го разхождат с лимузина."

Абсолютно заставам зад тези думи. Те са моята позиция.

- Тази година взехте „Аскеер" за поддържаща роля. На церемонията избухна войната на ивановците - Ласкин и Добчев. На чия страна сте?

- Не знам историята на техните взаимоотношения. Ще се опитам безпристрастно да анализирам ситуацията, позовавайки се на това, което казаха и двамата в поредицата изявления след скандала. Според Ласкин театър, който не се интересува от потребностите и търсенията на публиката, а задоволява само егото на създателите си, е обикновен ексхибиционизъм. Хората от трупата на Театър "Българска армия", които раздават наградите, били критикувани от Добчев, че не са капацитети и били неспособни да оценяват спектаклите. Е, добре, поканили са външни лица. Но какво се оказва? Капацитетите от "Сфумато" са се номинирали, и то във всички категории! Абсурд, какъвто няма никъде, и ако попадне в световния театрален обмен и бюлетин, повече не биха погледнали сериозно на тези хора. Няма по света жури на каквото и да е, което да се самономинира или самонаграждава! А за да бъдат поканени едни хора в жури, то значи, че са личности и имат качества, които всеки уважава и никой не оспорва! Нима в тези двайсетина години в Театър "Българска армия"не е имало театрални събития?! Но е имало морал и свян, а не безпардонно себелюбие! Това е подразнило Ласкин.

От друга страна, Добчев е в абсолютното си право да защитава своя модел за театър. Ако неговите спектакли се финансираха от парите на данъкоплатците, тогава претенциите за брой на зрители и изиграни представления в Добчевия театър щяха да са основателни. Но след като спектаклите на „Сфумато" се финансират от техни платежоспособни фенове и фондации, то тогава те спокойно могат да правят своите лабораторни изследвания, упражнения и търсения. И никой няма право да им търси отчет за това какви и колко зрители има в салона им. Понеже при тях е така, то Добчев основателно протестира.

- Неотдавна станахте посланик на добра воля на детските селища "SOS Киндердорф". Защо се обвързахте с тази кауза?

- Директорът на селището в Трявна Иван Христофоров ми е стар приятел. Много често съм гостувал там, изнасял съм представления и тази година ме поканиха да стана посланик. Този тип селища възникват в Австрия в кризисните времена след Втората световна война. Това е било начин да се даде дом, закрила, нежност на деца, останали без родители. Днес в България имаме толкова такива дечица, като че ли сме претърпели войни. Трогателно е, като ги видиш как търсят нежност, ласка. Това не може да не те трогне. Ето, докато правим интервюто, звънна бизнесменът Стефан Чайков, иска да помогне на каузата.

 



Тагове:   Николай Урумов,


Гласувай:
1



1. анонимен - тоя небръснат шопар що не се изкъпе,
13.07.2009 16:13
а после да сочи с пръст?!
цитирай
2. inel379 - Извинявам се за езика, който ще използувам, но...
10.09.2009 13:47
Алековият Бай Ганьо ряпа да яде пред съвременните си последователи! Те надминаха всякакви представи за наглос ти пошлост, при това много често и образована!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533280
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031