Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2007 10:08 - Стоянка Мутафова: Все търся пътища с храсталаци, интервю с актрисата, в. "Монитор", 30 юни
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 2444 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 01.07.2007 08:05


Стоянка Мутафова: Все търся пътища с храсталаци Трябва да работя - едно че ми е приятно да играя. И второ - няма кой да ме гледа и да ми носи ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

Г-жо Мутафова, миналата вечер бяхте сред гостите на президента за юбилея му, как мина празненството?

­ Много добре. На мен Първанов ми е симпатичен. Има нещо скромно в него, поне това усещам. Дано не се лъжа. Получи се смешен гаф на тоя юбилей. Когато ми се обадиха да ме поканят, аз не съм чула добре. Счу ми се нещо от типа "президентът по културата ви кани на 50-годишнината си". И си викам "О-о-о, та Ламбо чак в резиденция Бояна ли си прави рождения ден?" Та, пратиха ми кола, влизам вътре в резиденцията, почва официалната част. Хората викат "Ето го иде". И се появява. Но не Ламбо, а Първанов. Е, това на друг не може да се случи! Понеже съм все сама тук, във виличката си в Драгалевци. Заради очите не гледам телевизия, нито чета вестници, така че не знаех какво става.
С Ламбо сме близки и не се притеснявах, че не съм занесла букет. Но на президента, дето на всяка премиера ни уважава с цветя, кошници ­ една китка не му занесох. Смутих се, поздравих го. После разказах на жена му. Последва още по-смешен развой ­ понеже не обичам да стоя права, гледам на една маса хора на моята възраст ­ ветерани. Седнали на хубави плетени столова. Питам ги: "Може ли да седна до вас?", те: "Разбира се". После разбрах, че съм седнала при родата. При майката на жена му, при бабата на жена му. Леле мале!

­ Навестяват ли ви колеги и съседи тук, в Драгалевци?

­ Нямам съседи. Тези къщи, които виждате, са строени от много богати хора, но никой не е стъпил тук 10 години. Никой не идва. Само крадци. Единайсет пъти идват и обират колибката ми. Идваше един следовател Духалов да разследва, нищо не стана. Някои крадци даже си преспиват тук. Разбиха ми капаците, откраднаха дори приборите, та затова купих пластмасови.

­ Да се пренесем на театрална вълна, в какво ще ви гледаме през новия сезон?

­ Де да знам. Ето, Калата си отива, ще играем само две представления на "Квартет" и ще видим какво ще бъде новото.

­ Коя е по-голямата драма ­ да слезеш или да останеш на сцената?

­ И двете са тежки. Да слезеш е много страшно. Аз също много пъти съм се опитвала да направя това, защото вече съм на години и все съм си казвала дали не е вече време да си отида. Но пък много пътувам и винаги пълня салоните. Когато заговоря за оттегляне, всеки ми казва "Недей, не виждаш ли, че все още имаш много публика". При мен духът е още много млад, не мога да се оплача от духовна старост. В живота някой път ме болят краката, но на сцената нищо ми няма, да чукна на дърво. Дори Калата ми казва: "Много скачаш, много рипаш, ма". Какво да правя, Кали, както дошло. Но и да останеш на сцената не е много лесно, защото можеш да станеш за кепазе, за смях.

­ Калоянчев беше ли ви намекнал, че ще се оттегля?

­ Говорили сме много по този въпрос, даже аз първа заговорих, а той "Ти ли ще си отидеш? Ти никога няма да си отидеш от сцената". Мисля си, че той все ще реши да продължи някак си. Макар че, наистина не му е лесно. Той беше неспокоен по начало в тази пиеса "Квартет", нещо го чоплеше отвътре. Аз никога не го питам подробно и той ми е малко сърдит, че не съм му се обадила. Но какво да му кажа в този момент? Кали много добре знае, че имах голям проблем с дъщеря ми. Тя падна, удари си тежко главата. Размина се с най-страшното, не искам да кажа думата. Видях как я донесоха на носилка от болницата, качиха я по стълбите. Сега, Слава Богу, е добре. Във Военна болница я приел същият дежурен лека, който пое и мен, когато бях пила каналин. Та Кали знае добре за тия мои грижи. Мина ми през ума да му се обадя, но се плашех. Хората не ме разбират, дори близките ми ­ че от деликатност и притеснение не смея да направя нещо, което съм длъжна да направя. Той е чакал да му звънна, аз исках да мине малко време. Толкова време сме били заедно, не съм го изоставяла никога. Поразсърди ми се малко, ще му мине. Аз бих искала да възвърне желанието си да играе. Ще намери начин.

­ След смъртта на съпруга ви Нейчо Попов вие ставата глава на семейство. Как се справя сама жена?

­ Никак не е лесно. Бях млада, когато овдовях. Мъжът ми си отиде на 49 години. Това беше моят брак, за мен не съществуваше повече нищо. Но хората не ми вярват, дори Калоянчев не ми вярва.
Съвсем сама със се борила. Когато останах сама, тогава разбрах колко е страшно да имаш лъжеприятели. Понеже Нейчо беше човек с голям замах и много връзки, беше обичан от всички. Аз съм малко по-особена. Мрачен човек съм, трагичен даже. Това, че съм комедийна актриса, сигурно е някаква компенсация. Дори когато всичко е наред, в мен има трагизъм. Тежко живея сама за себе си, но сама съм си виновна.
Благодарна съм на Младен Киселов, когато стана директор на Сатиричния театър, той ме измъкна от блатото, в което бях затънала. Хората използваха душевния ми срив. Приятелите ми извадиха калъчки и т.н. Та Младен Киселов сега се върна, пак поставя "Старчето и стрелата", където аз навремето играх главната роля. Сега му се хвърлих на врата и му казах: "Ти си ми и Господ и спасител. Ти си ми всичко". Той интуитивно усеща нещата. Пошегува се "Можеш да станеш консултант на новата постановка".

­ Кои са другите ви истински приятели?

­ И с покойния Методи Андонов много се обичахме, имахме еднакви характери. Даже се и биехме. Като наближеше премиерата, ако не се бяхме сбили дотогава, той се плашеше. Казваше "Стояно, не сме се сбили още, това е страшно". Отвръщах му: "Не бой се, бе. Ще стане".
Много ми липсва Парцалев. С него страшно работехме в естрадата. Аз гледах на това като на евтина слава. Това мое пренебрежение малко го обиждаше. Казваше ми "Разбери, това не е евтина слава. В естрадата трябва да е качествено. Ако не е, тогава е гибелно, защото много лъсва". Ето, вземете Бени Хил, вижте го колко изпипва нещата. Навремето Аркадий Райкин такова изкуство правеше, че имат много здраве някои, които ми правят роли ­ добре продиктувани от режисьора и по ноти изиграни. Така че, това помня от Парцалев: "Мъчи се да бъдеш на ниво, там е работата". Тогава не можехме много да бъдем на високо ниво. Материалите бяха на доста ниско ниво, тъй като тогава критикувахме, докъдето беше позволено. Парцалев много ми липсва, защото ми даваше кураж в нещата и той беше един от хората, които не ми заби нож в гърба, когато ми се случи нещастие.

­ Не криете проблемите със зрението си, как разучавате нови текстове?

­ С ей такива огромни букви и с лупа. Една нормална страница от пиеса, на мен ми я разпечатват на десет листа с големи букви. Така малко се губи смисълът, не можеш да го приемеш целия, както трябва и е мъчително. Плюс това, имам зрителна памет и не мога да уча текст, ако ми четат. Но пък и дъщеря ми не се е затърчала. На нея нервите є не достигат за такава работа. Имам много страшна лупа, донесох си я от Канада. С очила и с тая лупа мога да прочитам вечер десет страници, но се пробуждам, вместо да заспивам. А навремето бях свикнала да заспивам с книга, а аз съм свикнала да чета стойностна литература. Изваждам си списание "Съвременник", "Пламък".

­ Какво мислите за упреците, които Александър Морфов отправи към министъра на културата Стефан Данаилов на "Аскеер"-ите. Каза му, че е заел изчаквателна позиция и че не прави нищо за актьорите.

­ Не знам, къде е вината. Струва ми се, че у нас всичко е много объркано. Първосигнално Морфов е съвсем прав, говоря от моята камбанария. На мен и Калата ни увеличиха пенсиите, благодарихме. Но не трябваше само на нас, ние сме десетина души в театъра, трябваше и на другите ­ Татяна Лолова, Кольо Анастасов, Васил Попов, Димитър Манчев.
Скоро като си взимах пенсията в пощата, служителките викат: "Е, айде, много ви увеличиха пенсията, само колкото да ви ядат хората". Наистина, на хора, които взимат по 100 лева пенсия нашите им се струват големи. Но аз пък съм глава на семейство, моята дъщеря не работи.
Аз не мога да не работя ­ едно че ми е приятно да играя. И второ, ако не работя ­ нямам деца, които да ме гледат и да ми носят по нещичко. Дъщеря ми отива купува лекарства, пазарува, плаща сметките, но сега и това не може, защото не е добре. До миналата година имах кола, но много скъпо ми излиза да плащам на шофьор, който ме краде. Калоянчев повече се ядосваше от мен. Ходехме заедно на представление с моята кола. Аз нали не съм шофьор, се возя като куфар и нищо не ми прави впечатление. Но Калата постоянно усещаше дрънчене. Казваше му "Слушай, Любо, тук дрънчи, оправи го". Оня ­ "Трябват 800 лева", аз му давам парите. След време пак се возим, пак дрънчи и шофьорът ­ не са оправили добре, трябват още 700. Изгоних го и продадох колата. Имах много шофьори, всичките ме крадяха. Но навремето имах много пари.

­ Казвате, че сте мрачен човек и песимист, откъде тогава намирате сили да продължите?

­ Ако ми се случи нещо хубаво, не мога да му се зарадвам, викам "О, не, след всяко хубаво идва лошо". Татяна Лолова ми се кара винаги "Стояно, защо не се зарадваш като хората, отпусни си душата". А аз все чакам лошото. Не знам защо, имала съм хубаво детство. Нашата къща беше отворена за много хора, писатели, артисти, журналисти. Като почнеш от Сирак Скитник и проф. Балабанов.
Аз също имам чувство за хумор, но остана ли сама...
Все търся свои пътища, които са страшни храсталаци, с вейки, които ме шибат по лицето и не мина ли по този път, не мога да направя нищо. Спасява ме това, че съм много витална. Въпреки, че съм трагичка.

­ Винаги сте странели от политиците, защо?

­ Не искам никой да парадира с мен. Аз можех да бъда сред тях и да спечеля от това, но ми се струва недостойно. Така са ме възпитавали. Аз съм от културно семейство. Спомням си, че даже царят беше пращал вино на баща ми от Евксиноград. Той ще го приеме, ще го тури на масата, но да отиде, да се слага ­ не. Това съм го виждала и от родители си. За мен от свободата по-хубаво няма.


Тагове:   Монитор,   юни,   интервю,   Мутафова,


Гласувай:
0



1. анонимен - Обожател от Шумен
01.07.2007 01:36
Много готино и човешко интервю.

П.П. Обожател на авторката, не на Мутафова.
цитирай
2. анонимен - Mnogo gotino i choveshko intervu
19.08.2007 04:21
P.S Obojavam Mutafova, a ne avtorkata
цитирай
3. анонимен - Бойко Георгиев
30.07.2009 16:15
Возих Стояна от 1986 до 1991г за толкова години не съм я излъгал нито веднъж,що се отнася до Стояна тя е най великия човек ,който съм познавл.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533299
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031