Пет наши комици-ветерани…
… и пет техни наследници Преброяване на старата гвардия всенародни любимци и новите попълнения в нея ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

Комплимент като “Той е всенароден любимец!” задължава. Първо, защото натоварва носителя му с обичта на хиляди. Второ, защото в общество на отрицатели, каквото напоследък е нашето, суперлативите имат кратък живот.
И Христо Стоичков, и Сашка Васева, и Симеон Сакскобургготски, и Максим Стависки, и Иван Костов в определен момент бяха всенародни любимци. Нещата обаче се променят.
Въпреки непостоянството на всенародната любов, група хора е боготворена десетилетия. Стане ли дума за покойните Георги Парцалев и Константин Коцев, възторзите не секват. Същото е и когато чуем фамилиите Калоянчев, Мутафова, Лолова. Срещнат ли Георги Русев на улицата хората усмихнато му отдават чест, а ако е в заведение, настояват да платят сметката му. Никола Анастасов пък не може спокойно да отиде до Женския пазар - продавачите го задължават да вземе стоката им без пари. И всичко това, защото споменатите комици са направили живота им по-ведър.
Как я карат днес ветераните на смеха? Кои са наследниците им сред младото поколение? И те ли са всенародни любимци? Има ли конфликт между тях? - все важни въпроси, отговор на които търсим в култовата ни рубрика “5+5”.

1. Стоянка Мутафова

Макар да е най-възрастна сред колегите си комици, г-жа Стихийно бедствие, както я наричат по името на пиеса с нейно участие, не мисли да развява бялото знаме. На 85 години Мутафова е категорична, че не може без да играе и докато пълни салоните, ще го прави. Ветеранката на Сатирата малко се стресна, когато Калата обяви, че се оттегля, но се надява той да промени решението си.
Мутафова от години недовижда и разучава текстовете, въоръжена с огромна швейцарска лупа. Падала е много пъти на сцената, но винаги се е изправяла с енергията на младо момиче. Миналата година по грешка пи каналин, но оцеля и е все така жизнена. “При мен духът е още много млад, не мога да се оплача от духовна старост. В живота някой път ме болят краката, но на сцената нищо ми няма, да чукна на дърво”, разказва актрисата.

2. Георги Калоянчев

“Жив съм, ваш съм!” - така Калоянчев кръсти автобиографията си, издадена преди няколко години. Сега няколко поколения фенове се молят да чуят отново това възклицание от него. Преди месец големият комик обяви, че се оттегля от сцената. Оттогава се разрази цяла кампания с цел връщането му в театъра. Калата се е оттеглил във вилата си в Банкя, където върволици почитатели се редят на опашка, за да му целунат ръка. Това явно разколеба великия комик, защото той обеща наесен да изиграе поне две представления на “Квартет”.
Каквито и да са моментните му настроения, Калоянчев остава със самочувствието на създател на Сатиричния театър. В интервюта често повтаря, че той е допринесъл най-много за него. Понеже Тодор Живков не криел симпатиите си към него. Калата успял да издейства сградата на ул. “Стефан Караджа”. “Отивам при бай Тодор и казвам: “Има само два сатирични театъра в света - в Москва и у нас. Нашият съществува благодарение на вас, защото не се страхувате да има сатира, да ви критикуваме.” И Живков ме пита: “Добре де, от кого зависи да остане този театър и да има къде да играете?” Отговорих му, че той трябва да прецени. Всичко се уреди на секундата.”

3. Татяна Лолова

Дамата с най-лъчезарния поглед в България. И с най-дългите крака в Сатирата, според признанието на бойните й другари, с които основава комедийната трупа преди половин век. Татяна Лолова съчетава много таланти в себе си - освен великолепна актриса, тя пише и рисува добре. Доказателството е между страниците на биографичната й книга “1/2” живот”. Освен десетки случки от живота й на сцената и извън нея, томът включва и нейни картини и проекти за костюми. Самата Лолова казва за себе си, че е философ по принуждение и по призвание - неин съавтор и приятел е проф. Георги Каприев, а съсед - проф. Цочо Бояджиев. Сред близките до сърцето й интелектуалци е Умберто Еко. Споменът от бързата им среща е увековечен на снимка, в която и двамата са се хванали за сърцата.
Лолова е изиграла стотици комедийни роли, но голямата й слабост е драмата. Чудовищното превъплъщение в заровената до шията Уини в “Щастливи дни” на Самюъл Бекет под режисурата на покойния проф. Гриша Островски є донесе първия “Аскеер” през 1996-а.

4. Никола Анастасов

От десетилетия е известен като Човека-усмивка. Самият той коментира прякора си така: “Аз съм ненормален в това отношение. Малко да забележа кривинка и веднага в мен избухва желанието да я експонирам. Използвам всяка грешка на партньора си, всяка грешка на събеседника си, всяка грешка на заобикалящата среда, и си правя шега. Това ме спасява. Всички викат: “Абе, сигурно много хубаво живееш, щото все си усмихнат и весел”. Да, щастлив съм, че така са ме създали майка ми и баща ми - да съм весел, усмихнат и да забелязвам гротеската”.
И Никола Анастасов е сред създателите на Сатиричния театър. И той, както останалите си колеги събра спомените си в биографична книга. За заглавие избра “Я, колко мъка!”.
Никола Анастасов отдавна не брои ролите си. Последната засега е на гръмовержеца Зевс. Миналия сезон Сатирата чества 75-годишнината на актьора и го почете със спектакъла “Боговете” по пиесата на Георги Данаилов.
50-те години на сцената не са го излекували от специфичната треска преди представление. Преди старта Никола Анастасов продължава да се вълнува, но е доволен, че поне не се прозява - нещо, което се случвало неминуемо в началото на кариерата му.


5. Васил Попов

И той е половин век на сцената. Затова време е изиграл какво ли не, но за първи път през миналия сезон стана бог. В спектакъла “Богове” по едноименната пиеса на Георги Данаилов в Сатирата на Васил Попов се падна морското царство на Посейдон. И понеже героят му винаги е в сянката на Зевс - все крои как да го измести от трона.
Преди години Васил Попов единствен от колегите си се осмели да каже, че халтура не е мръсна дума. В свое интервю той признава: “Халтурата успява да спаси част от актьорската гилдия от глад”.
Сега не халтурата спасява Попов, а рекламата. Негова е репликата “Славчо па кога стана на шейсет и пет” в насочена към пенсионерите тв реклама.
И досега Попов тъгува за друга звезда на Сатирата - покойния Хиндо Касимов, с когото бяха хитов тандем няколко петилетки в редакция “Хумор, сатира и забава” на БНР. Двамата не само правят скечове, но и редактират текстовете на повечето от хумореските. Коронният им номер да се правят на туземци от Черния континент. Актьорите излизат на сцената само по препаска от лико и пелтечат на “африкански диалект”.


… и пет техни наследници

1. Иван Бърнев

Един от малцината актьори, обърнали гръб на бързата слава, която дава телевизията. Едва завършил НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, Бърнев попада в екипа на "Хъшове". Покрай това шоу на Слави Трифонов популярността тутакси целуна Иван по челото, но той даде заден ход. Предпочете да печели фенове с играта си в театъра и напусна "Хъшове". Някои може да са сметнали този ход за лудост, обаче Бърнев ги опроверга. Кариерата му се разви постъпателно - влизаше от роля в роля, редуваше сцената на Сатирата с тази на Театър 199 и въпреки младостта си се нареди сред най-добрите комици. Звездата му засия още по-ярко след срещата с Иржи Менцел. Чешкият режисьор дойде да поставя в София и го ангажира в спектаклите си "Вечеря за тъпаци" и "Къде беше снощи". Освен това го покани и за главната роля в новия си филм "Обслужвах английския крал". На тазгодишния фестивал "Златна мечка" в Берлин като най-голямо достойнство на лентата критиката посочи играта на Иван Бърнев. 

2. Любомир Нейков

Кукловод, който успешно дърпа конците на тв шоуто "Комиците". И той излезе от дългия ръкав на Слави Трифонов. Заедно с Евтим Милошев Любо основа своя продуцентска компания "Дрийм тийм прадакшънс" и сега екипът му снима "Сървайвър" на Карибите.
Въпреки успеха в телевизията, Нейков не бърза да къса връзките с театъра. Играе в частната формация "Мелпомена", основана преди години от покойния режисьор Георги Стоилов и по собствените му думи тук е изиграл най-добрата си роля. Става дума за Големанов в едноименната пиеса на Ст. Л. Костов. Този образ е сред върховете в кариерата на Георги Калоянчев, затова съпоставките между Любо и Калата са неизбежни.

3. Красимир Радков

Превзе сърцата с рустикалното излъчване на коронния си герой Гацо Бацов. Въпреки, че в кариерата му не липсват сериозни постижения, Красимир Радков стана всенароден любимец не с изявите си в театъра, а с превъплъщенията си в "Шоуто на Слави". Лафовете на персонажите му от типа "правя жик-так", "те тава е, баце", "ядение, пиение и некоя сгодна женица" влязоха масово в речника на хората, независимо от социалния им статус. Освен кичето на Гацо Бацов, Радков си залепи и веждите на Станислав Христосков, размахма и пръчката на учителя Макаренко Макаренков. Сред популярните образи е и Цеко Сифоня, който рапира: "Неам задръжки и неам комплекси,/ сваляй сутиена, те така си по-секси".
Както Любомир Нейков и Радков е завършил Актьорско майсторство за куклен театър. Явно тази специалност е люпилня за комици и изобщо за театрали със завидно чувство за хумор и нестандартно мислене, защото оттам тръгват и колосалният Кръстю Лафазанов, и режисьорите Теди Москов и Александър Морфов. 

4. Мариан Бачев

Сравняват излъчването му с това на отишлия си преди дни Константин Коцев. Брилянтно имитира друг велик комик - Георги Русев и реди с неговия глас култовите реплики "куче-касичка", "Кучета и котки може, а прасета не може! Хайде де!". Талантът на Мариан Бачев обаче далеч не се изчерпва с това. Актьорът свети със собствена светлина и играта му е сред козовете на мюзикъла "Ах, този джаз". В суперпродукцията, поставена от Борис Панкин в Народния театър, Бачев играе комика Дейвид Нюман.
Почитателите на Мариан още помнят превъплъщенията му в "Сако от велур" от Станислав Стратиев и в "Краят на играта" от Самюъл Бекет. И двете представления - едното под режисурата на Борис Панкин, а другото - на покойния Гриша Островски бяха сред хитовете на театър "София". За съжаление, вече не са в афиша.
Наесен ще гледаме Бачев под режисурата на Младен Киселов в "Старчето и стрелата" в Сатиричния театър. Там Мариан е в роля, изиграна от покойния Константин Коцев преди десетилетия.

5. Вяра Коларова
 Вяра Коларова (вдясно) е неузнаваема с мустаците на Разплюев.

Откритие на Теди Москов и важен елемент от трупата му "Улицата". В живота Вяра Коларова сякаш нарочно се стреми да се слива с тълпата. На сцената обаче е различна - всяко нейно превъплъщение се помни. Отлична в пародирането и гротеската.
Тя е актриса-късметлийка. Пада й се да работи винаги с най-добрите. Освен в спектаклите на Теди Москов "Фантасмагории", "Комедия на слугите", "Мармалад", я аплодираме в представления на Галин Стоев, Младен Киселов, Явор Гърдев. Телеманите пък гледат скечовете й в "Шоуто на Канала" по БНТ.
Миналата година Коларова гушна статуетка "Аскеер" в раздел поддържаща женска роля. Любопитното е, че срази конкуренцията на Татяна Лолова и Тони Пашова с…мъжки роли. Трупата на "Българска армия" награди Вяра за превъплъщенията й в спектакъла на Киселов "Веселите Разплюеви дни" в Театър 199. Там актрисата играе кварталния надзирател Иван Антонич Разплюев, екзекутора Живец и куриера Парамонов