С кръста на осъдени души 

Шкодрева и Чешмеджиев губят при сравнение с Енглерт и Солай, въпреки това не разочароват 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

Тежък кръст е да поставиш на сцена “Осъдени души”. Особено, когато в историята на BG-киното присъства шедьовър като едноименния филм на Въло Радев. Съпоставките са неминуеми и се иска голяма дързост, за да се изправиш до еталона. На режисьора Бойко Илиев обаче никога не му е липсвало самочувствие и именно той стана човекът, поставил за първи път в Народния театър безсмъртния роман на Димитър Димов.
Преди 32 години Въло Радев и ангажираните в главните роли Ян Енглерт (отец Ередия) и Едит Солай (Фани Хорн) предизвикаха фурор. Сега Бойко Илиев и неговите актьори ­ Христо Чешмеджиев и Емануела Шкодрева понасят кръста си на сцената с открити лица. Тримата няма от какво да се срамуват, макар че сравненията определено не са в тяхна полза. На фона на Въло Радевия филм тяхната интерпретация бледнее ­ и като мащаби на решението, и като актьорско присъствие.
Онези зрители, които не съизмерват спектакъла с лентата, обаче няма да се разочароват. В крайна сметка Бойко Илиев е направил приятно представление. Не би и могло да бъде друго ­ когато имаш за основа литературен шедьовър като романа на Димитър Димов се искат много целенасочени усилия, за да провалиш нещата.
Фани Хорн е тежка роля за носителката на “Аскеер” Шкодрева. Актрисата присъства на сцената всяка секунда от спектакъла. На моменти като че ли е на път да изгуби стабилност, но опитът и колегите є ­ Мариус Донкин (Луис Ередия), Стоян Пепеланов (Жак Мюрие), Елена Петрова (Кармен), не є позволяват да залитне. Безспорно образът на Фани е сред най-трудните в досегашната кариера на Емануела. За нейна чест ще го наредят сред постиженията є.
Христо Чешмеджиев сякаш остава в сянката на партньорката си. За да направиш завършен образ е нужно малко повече от трескав поглед и развълнуван глас. Въпреки това сме оптимисти, че Чешмеджиев ще намери верния път към отец Ередия. Защото познаваме таланта му.