Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2007 23:24 - Васил Попов, Актьор: Депутатите са лоши актьори
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 2826 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Васил Попов, Актьор: Депутатите са лоши актьори
В политиката има свестни хора, но властта и привилегиите ги изпортват 

image

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
- Роден на 25.06.1934 г.
- Завърил ВИТИЗ, специалност актьорско майсторство в класа на проф. Кръстю
Мирски. Играе последователно в театрите
- Сливен и Видин
- От 1960 г. е в трупата на Сатиричния
театър.
- На 9 ноември ще отбележи 50 г. на сцената със спектакъла "Боговете" по пиесата
на Георги Данаилов

Г-н Попов, идния петък празнувате половин век на сцената. С какво сте по-различен сега отколкото преди 50 години?

­ Добил съм доста по-голям опит. От друга страна, към днешна дата като че ли не съм чак толкова енергичен, колкото бях преди 15-20 години. Възрастта си казва думата, макар да се старая това да не се забелязва от зрителя или да има коментар на тема "Мога ли или не" и колко още ще мога. Стремя се да мога, това ме крепи и държи.
­

Преди време казахте, че халтурата не е непременно лошо нещо. Защо мислите така?

­ Действително винаги, когато кажем халтура се е разбирало лошо изкуство, нещо пошло. Но не е съвсем така. Между нас ­ актьорите, има една приказка: "Абе, имаш ли халтура?". Защото без халтура ...ще станем като учителите... 

­ Защо?
­ Нашите заплати не са големи. За пенсионерите като моя милост ­ да не говорим. Няма да казвам цифри ­ но пенсиите не стигат дори само за лекарства за кръвното, което много често мъчи нашего брата. Трябва да има нещо допълнително.
Освен това, от участията в естрадни спектакли, скечове по телевизията, сценки, хумористични предавания, които някои наричат халтура, ние сме получили и рутина. Това ни помага да се освободим от напрежението на сцената. Така че в тоя случай "халтурата" ни е помогнала на някои от нас доста. Разбира се, важно е как ти самият ще погледнеш на халтурата ­ дали като на нещо лошо или нещо все пак приятно. Ние с моя колега Хиндо Касимов, лека му пръст, бяхме добър тандем. Винаги сме се стремели това, което правим на естрадата да не е пошло. Не искам да давам примери със съвремието ­ знаете колко пошлости се излъчват и чалги... 

­ Вие сте сред ветераните на Сатирата, гледате ли младите си колеги от тв шоуто "Комиците"?

­ Откровено казано, не много. 

­ Има конфликт между поколенията ли?
­ Не бих казал, че има конфликт, причината е друга. Младите може да ми се разсърдят, но смятам, че арсеналът, който използват някой път е малко на ръба на циничното, на пошлото, дори на порното. И всичко това поднесено доста агресивно и натрапчиво. Не знам дали съм прав, но съм искрен. Ако ме попитат лично, ще им кажа същото. 

­ Старо клише е сравнението на парламента с театър, но все пак според вас депутатите добри актьори ли са?
­ Мисля, че са много лоши актьори. Разбира се, има и талантливи, но с времето властта и привилегиите ги изпортват. Дори да има някои талантливи и приятни хора, отидат ли малко по-нагоре, изпортването става по-очевадно. 

­ Скечовете с политици са много популярни сред публиката. Според вас може ли сатирата да пребори простащината на политиците?
­ През всичките тези години ­ и в театъра, и в телевизията, и в естрадата, ­ все сме участвали в материали, които са сатирични, критични или язвителни с цел все нещо да се поправи в това общество. В тия институции, политици, икономика, екология, бюрокрация. Какво ли не сме бичували! Но ето виждате, че нещата не са мръднали. 

­ Тоест усилията са били безсмислени?
­ Не бих казал, че сме го правили залудо. Все е имало някой да ни каже "Е-е-ей, па т"ва как го казахте, не ви ли беше страх". Най-малкото, хората като излязат от театъра или концерта се позамислят. Това сме искали ­ да остане нещо в главата ти, да поразсъждаваш с близките, със семейството си. 

­ Ще отбележите юбилея си със спектакъла "Боговете". Там играете винаги втория Посейдон. Драма ли е да си винаги втори?
­ За някои е драма. Зависи от човека, от характера, от амбициите. Човекът е такова същество, че винаги се цели все нагоре. Амбициозно, някой път злонамерено, някой път подлага крак или удря под кръста само и само, за да отиде напред. Човешко е и го разбирам, но не го оправдавам. Лошотията е заложена в човека. 

­ А коя е по-голямата драма за актьора ­ да остане или да слезе от сцената?
­ Винаги, когато актьорът слиза от сцената, това е доста трагичен момент за него. Животът на артиста са сцената, колегите, гримьорната. Предполагам, че когато един чиновник напусне бюрото си, не го изживява толкова трагично. Но за актьора е драма. Затова се стремим колкото се може по-дълго да се задържим на сцената. Слезем ли от нея ­ краят ни почти се вижда. 

­ Младите хора сега познават ли ви?
­ Почти не. Освен, ако не се явя по телевизията. Но наборите и даже по-млади още ни помнят и все ни питат: "Айде бе, няма ли пак да ви видим, мъчно ни е за вас". Казвам им: "Не зависи от нас, ние сме наемници, само ако ни поканят..." Преди трийсет и няколко години имаше едно предаване по телевизията "Магазинчето на приказките". То вървеше винаги малко преди "По света и у нас", бяха направени към 40 серии. Децата много се забавляваха, моят герой беше чичо Пандишпан ­ тоя, който прави сладките и тортите. И сега току някой се провикне "О, чичо Пандишпане, как си?" А той вече станал на 50 години... Така де, по-възрастните помнят. 

­ Какви приказки бихте разказали на днешните деца?
­ Много се затруднявам, защото днешните деца много боравят с тези компютри, които не знам къде ще ги докарат в мисленето. От това, което гледам от време на време в приказките и мултипликационните филми за деца, виждам, че и там има много насилие, агресия, шум. Не знам дали днешните деца ще се зарадват на приказките на Ран Босилек или Чичо Стоян. Едно време имаше толкова хубави приказки, списания. Тогава с нетърпение чаках кога ще излезе следващата книжка, че да ми замирише на печатарско мастило. 

­ Вярно ли е, че комикът винаги е тъжен?
­ Има нещо такова. Познавам доста колеги, някои от тях вече ги няма на този свят, които като останат сами са тъжни. В театъра е така ­ докато трае спектакълът, докато публиката шуми и се радва или суматохата преди и след представлението актьорът се чувства жив. Когато всичко това свърши, той остава сам. А когато е сам, човек винаги е малко тъжен. 

­ На вас за какво не ви стигнаха тези 50 години на сцената?
­ Много роли съм изиграл, но Хамлет не съм изиграл, нито крал Лир, нито Ричард Трети. Но не съжалявам, играл съм други роли и то доста за тези 50 години, сигурно са към 150. Навремето, като бяхме юноши, когато чуехме, че някой е 50-годишен си викахме: "Леле, той е много стар човек". А сега навъртях 50 години само на сцената. Другата възраст не я слагам. Никога не съм мислел за рецепта за творческо дълголетие. Все едно да питаме Стоянка Мутафова, която стана на 85 и още играе. Двамата сме заедно в една пиеса и даже аз се зареждам някой път от нея вместо да е обратното. 

­ За какво мислите по време на аплодиментите?
­ Актьорът е такова същество, че обича да му ръкопляскат. Аз лично съм по-особен чешит, много не се влияя от аплодисментите. Не съм като някои колеги, които обичат още с появата на сцената да ги аплодират. Това четка тщеславието им. Аз не обичам думата "звезда". 

­ В момента по телевизиите върви реклама, където казвате "Животът почва на 65" . Доколко това изявление се покрива с реалността?
­ Много е индивидуално. За някои животът започва от 65, за други от 55 нататък, за трети по-късно. Всеки усеща кога започва хубавия живот, но слава Богу, че не знае кога свършва. Сега ми се ще малко да се поразчупи нашето общество и да стане по-добро, по-мислещо, по-можещо, по-имащо. 

­ Оптимист ли сте?
­ Не голям. Песимистично настроен оптимист съм. Като че ли се движим в затворен идиотски омагьосан кръг. Всеки ден го изпитваме на гърба си, но все пак трябва да гледаме с добро око на живота. И да се надяваме...



Гласувай:
0



1. анонимен - бе тарикат що не си продадеш апар...
03.11.2007 22:36
бе тарикат що не си продадеш апартамен,а на хилд да имаш пари . ще се оплакваш от пенции. продай го и нема да има нужда да актьорстваш.
ама не смееш
цитирай
2. miroslavavramov - УУУУУУ
09.11.2007 10:11
на Хилд
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533355
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031