Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2007 08:59 - Петте най-добри нови постановки...и пет не толкова добри, в. "Монитор", 24 ноември
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 6506 Коментари: 4 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Петте най-добри нови постановки… и пет не толкова добри
Кои актьори и режисьори дават цвят на театралния пейзаж в момента 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
 ДАНИЕЛ ФИЛИПОВ

Преди седем месеца направихме бърз мониторинг на театралния афиш.  Тогава Съюзът на артистите тъкмо беше раздал наградите си "Икар", церемонията по връчването на престижните "Аскеер"-и тепърва предстоеше.
Как изглежда театралният пейзаж сега? Кои режисьори и актьори създават цветовете му? Има ли нови "стари" хитове в афиша? Карамазов, Донев или Баташов? Крикор Азарян, Теди Москов или Младен Киселов? Кои лица дават цвят на актуалния театрален пейзаж?
Все любопитни въпроси, отговор на които четете в култовата ни рубрика "Пет плюс пет".

 

1. “Чайка” image
Когато мъдрец като Крикор Азарян свърже съдбата си с познавач на душата от ранга на Чехов, резултатът е пречистване. "Чайка" в театър "Българска армия" е представление-катарзис.
Азарян влиза в пиесата на Чехов като в старо убежище, където се кръстосват несподелени любови, творчески терзания, неудовлетвореност от фалша, скуката и монотонността. С този спектакъл Коко, както всички с обич го наричат, за пореден път убеждава сам себе си и зрителите, че има смисъл от усилията в театъра.
"Чайка" е катарзис и за Александра Сърчаджиева - актрисата, която Азарян качи на крилете на Нина Заречная. Това е първата й голяма роля в театъра. С удоволствие виждаме как врабчето, израснало под крилото на незабравимата Пепа Николова, лети уверено на сцената на Военния. 


2. “Животно на трона”image
"Италия и България си приличат по форма и манталитет. Едната има формата на ботуш, а другата на цървул". Тази констатация на Теди Москов е ключ към "Животно на трона" в Малък градски театър "Зад канала".
Дошлите с нагласата да гледат класическа трактовка по произведението на Карло Гоци ще останат разочаровани. Теди Москов взима историята на крал Дерамо, за да разкаже днешни сюжети - за все по-малкото любов, за масовата чалгизация, за липсата на мислещи хора.
Тук го няма добродушният присмех от времето, когато Теди беше слънчевото дете на българския театър. Усмивката му е станала жлъчна гримаса. Режисьорът обаче не е изгубил самоиронията си. От време на време през сцената минава и Смисъла, за да напомни, че в представлението все пак нещо липсва. Но както ни убеждават героите на "Животно на трона" - нека не търсим логика, защото тя е най-големият враг на изкуството.
Този спектакъл може да се приеме и като теста "Москов" - на моменти режисьорът преминава границата на добрия вкус и потапя зрителите си в простащини. Едва ли реплики като: "този стол е с цвета на жълто зелен сопол и се нарича сополеп. Като ви дойдат гости да има къде да си лепят сополите" или пък песнички с рефрен "лай-но-о" са особено вдъхновяващи за любителите на театъра. Но така Москов проверява дали публиката ще преглътне всичко, което й поднесе.

3. “С любовта шега не бива”image

Тази постановка е с особен статут -излезе преди няколко сезона, но я спряха, защото изпълнителката на главната женска роля Александра Василева беше в майчинство. Преди няколко седмици представлението по пиесата на Алфред дьо Мюсе вдигна завеса след година и половина отсъствие, възстановено от режисьора му Мариус Куркински.
Мариус събира публиката на Тайна вечеря. Превръща актьорите си в апостоли и разказва притчата "С любовта шега не бива".
Огромна картина, копие на прочутия стенопис на Леонардо "Тайната вечеря" в манастира "Санта Мария дел Грация" в Милано, заковава вниманието на сцената. Пред нея е дълга маса с ослепително бяла покривка и чаша, която символизира Свещения Граал. Сред зрителите на първия ред пък са седнали 14 "монахини", поставени там от сценографа Никола Тороманов.
Режисьорът оставя знаци и публиката ги разчита заедно с актьорите. В представлението има и философия, и подигравка, и предупреждение. Извадени от цялото, някои моменти дори стоят кичозно. При Мариус обаче всичко е послание - консуматорите са гротескни, влюбените - жадни за щастие.

4. “Възгледите на един учител за народното творчество” image

Всестранно развита личност като Камен Донев нямаше начин рано или късно да не излезе с моноспектакъл. Ученикът на Крикор Азарян, чиято звезда изгря в шоуто на Теди Москов "Улицата", освен като актьор, се подвизава и като драматург, режисьор, дори хореограф. В "програмното" one man show "Възгледите на един учител за народното творчество" Донев показва всичките си таланти. Един обаче доминира - най-голямата му сила са импровизациите и те изграждат скелета на постановката. Останалото е допълнение.
Донев реализира спектакъла в Пловдивския театър, а премиерата му в София, на сцената на Сатирата съвпадна с разгара на учителската стачка. Героят му е даскал от Вятово, който чете лекция за благотворното въздействие на фолклора върху стреса, самотата, скуката и проблемите с двигателно-опорния апарат. Любопитното е, че Донев е имал вземане-даване с подобен чешит като ученик в Русе.

5. “Вампир”image

Няма как да не се съгласим с режисьора на "Вампир" Георги Михалков, че Мария Каварджикова е изключително способна да пресъздава образи, при които водеща роля имат енергията, инстинктът и интуицията. Точно такъв е случаят и с ханджийката Малама. Водена от патриархалния си инстинкт, тя влага цялата си енергия, за да задоми щерка си Вела за коняря. Въпреки че в сърцето си знае, че така я обрича на нещастна любов по кметския син…
В ролята на Вела гледаме Александра Сърчаджиева, за която този сезон е успешен (Справка - и другия спектакъл в тази класация "Чайка", и играта й във филма на Людмил Тодоров "Шивачки".)
Самоубийството на Малама в последно действие е единственото отклонение на режисьора от оригиналния текст. Той в голяма степен е запазил и диалектния говор в пиесата от началото на миналия век. Придържайки се към Страшимиров, постановчикът почва да разказва точно толкова неангажиращо и дори малко скучно, за да забърза после темпото и да завърши драматично, убивайки ключовите си герои. Съществен плюс на постановката дава и авторската музика на Иван Драголов, в която ударните изпълнява Стоян Янкулов - Стунджи.

… и пет не то  лкова добри

1. “Осъдени души”image

Тежък кръст е да поставиш на сцена "Осъдени души". Особено, когато в историята на BG-киното присъства шедьовър като едноименния филм на Въло Радев. Съпоставките са неминуеми и се иска голяма дързост, за да се изправиш до еталона. На режисьора Бойко Илиев не му липсва самочувствие и постави за първи път в Народния театър безсмъртния роман на Димитър Димов.
Преди 32 години Въло Радев и ангажираните в главните роли Ян Енглерт (отец Ередия) и Едит Солай (Фани Хорн) предизвикаха фурор. Сега Бойко Илиев и неговите актьори - Христо Чешмеджиев и Емануела Шкодрева понасят кръста си на сцената с открити лица. Тримата няма от какво да се срамуват, макар че сравненията определено не са в тяхна полза. На фона на Въло Радевия филм тяхната интерпретация бледнее - и като мащаби на решението, и като актьорско присъствие.
Онези зрители, които не съизмерват спектакъла с лентата, няма да се разочароват. В крайна сметка Бойко Илиев е направил приятно представление. Не би и могло да бъде друго, когато имаш за основа литературен шедьовър като романа на Димитър Димов.

2. “Старчето и стрелата”image
С този спектакъл Сатиричният театър направи опит да върне лидерските си позиции като храм на инакомислещите. Заложи на текст-емблема като пиесата на Никола Русев, езоповски език, режисьора Младен Киселов и актьорско съзвездие. Засега обаче лидерството на трупата се отлага. Не за друго, а защото спектакълът стои старомодно, с лек декламаторски уклон. Младото поколение го гледа с разбиране и симпатия, но без екзалтация (както например се случва при "Хъшове" в Народния театър). Без съмнение, този спектакъл на Младен Киселов е в пъти по-добър от представлението му "Бетовен 21" на сцената на Народния. Ние обаче сме пристрастни към другите му постановки - камерните "Веселите Разплюеви дни" и "Есенна соната" в Театър 199. 

3. “Другият човек”image

Другият човек" е коварен спектакъл. Каквито и усилия да са положили актьорите в лицето на Койна Русева, Малин Кръстев и режисьорът Стилиян Петров, на финала публиката винаги ще им ръкопляска с едно на ум. Защото човек колкото и пъти да гледа представлението в Театър 199 по пиесата на руския драматург Пьотр Гладилин, все ще му остане съмнение за нещо неразбрано и недовършено. А зрителите са разглезени, обичат всичко да е ясно и размишленията им да дават резултат.
Капанът щраква още в първата минута на спектакъла. Койна Русева се е вторачила невиждащо в пространството, а на вратата се звъни. Появява се Той - напълно непознат, а всъщност се оказва съпругът є. Тя за първи път научава, че не е стара мома, а майка на четири деца, омъжена от десет години.
Цялата пиеса звучи енигматично. Голямата задача на зрителя е сам да донагласи част от сюжета и образите като се порови в собствения си опит и спомени

4. “Идеалният мъж”image
Играта на Владимир Карамазов, костюмите на Елена Иванова и благородната осанка на Биляна Петринска са най-хубавото нещо в този спектакъл. Отстрани постановката на французина Тиери Аркур по пиесата на Оскар Уайлд прилича на заслепяваща опаковка. Ако не са пищните рокли и разточителни деколтета на актрисите, представлението ще се унесе в монотонност и ще заприлича на обикновена говорилня.
Личи си, че актьорите на сцената, сред които са Владимир Карамазов, Юлиан Вергов, Мария Каварджикова, Биляна Петринска, Марта Кондова и Елена Атанасова, дават всичко от себе си и на моменти в спектакъла има проблясъци. Но цялостното впечатление е друго. Текстът на Уайлд звучи съвременно, но ако си го четеш и анализираш вкъщи и сам фантазираш ситуациите. 

5. “360°”image
Седем години - за толкова време децата попиват първите уроци по възпитание, а режисьорите разбират среща ли работата им отклик сред публиката. Седем години продължи и животът на хитовия спектакъл "Ритъм", с който актьорът Андрей Баташов дебютира в амплоато на постановчик. Успехът на представлението му донесе самочувствие и Баташов направи продължението "360°".
Представлението не изненадва, защото е завъртяно по матрицата на "Ритъм". Баташов, който е новоизлюпен депутат,  е действал по метода "copy" и "paste". Голяма част от едночасовия спектакъл "360°" вече сме видели в "Ритъм". И звученето на тъпаните, и щракането на запалките, което също прави ритъм, и флирта с публиката. Доброто настроение и енергията на "Ритъм" ни хващат и сега. Разликите са минимални - откриваме ги в сценографията на Надежда Василева и в свистенето на кацащия самолет, с което започва спектакълът. Разнообразие внасят "Танц със саби" на Хачатурян и влудяващото парче на Mundian to Bach Ke на индиеца Панджаби Ем Си, изсвирени от карето.



Тагове:   Монитор,   нови,   ноември,   най,


Гласувай:
1



1. felicity - "Другият човек" - ех, а ...
25.11.2007 18:29
"Другият човек" - ех, а аз си мислех, че най-накрая ще харесам Малин...пфу
Колкото до Баташов - той заслужава 1-вото място в класацията, винаги.*хихихи*
цитирай
2. анонимен - Знаете ли
26.11.2007 18:08
- Какво имаме налице, когато Андрей Баташов цепи дърва?
- Братоубийство.
цитирай
3. krivakrusha1978 - За първи път задрямах на театър по ...
30.11.2007 00:25
За първи път задрямах на театър по време на Страчето и стрелата - ужасссс и то дълъг.
Вампир - изключително посредствена постановка, откъм всичко.
Андрей - съвсем точно описан.
Мисля, че ще си забраня да гледам каквото и да е на Киселов. беотвен 21 и Страчето тотално ме довършиха.
цитирай
4. chocobon87 - От тези съм гледала трички...
15.05.2008 19:16
"С любовта шега не бива"-доста добро представление, добра актьорска игра и интересна сценография (по точно картината, която изведнъж се превръща в църква, а от по-задните редове изглежда, като 3D).
"Идеалният мъж"-много добро и много забавно представление.
“Възгледите на един учител за народното творчество”-Това си е направо ПЕРФЕКТНО!!!
Има и още няколко представления, които са много добри-"Отело", "Крал Лир", "В ледовете". Но докато "Отело" може да го гледаш 12 пъти без да ти омръзне, то "Крал Лир" след третия път, вече си го запомнил почти на изуст :D:D:D
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533300
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031