интервю с режисьора в Програмата

Когато човек не е бил дълго време в страната си, идва с надежда, че през тези месеци нещо се е случило. Че държавата и хората са променени с вълшебна пръчица и е станало някакво чудо. Но като се върнеш, виждаш, че всичко е същото. Даже и по-лошо. И ти се иска да крещиш от болка и да кажеш това, което мислиш.

От какво да се страхувам? Какво могат да ми вземат? Да, хората се страхуват, защото са много навързани в бизнеса си, в далаверите си. Не смеят да си отворят устата, защото веднага ще бъдат санкционирани от тези, които им дават парите. Преди време мен ме наказаха, защото се противопоставих на една далавера – искаха да вземат Народния театър, да го разпродадат. 

“Александър Морфов с награда в Русия” – през последните шест години четем повече вариации на това заглавие в пресата, отколкото отзиви за нови спектакли на постановчика. Причината е прозаична – човекът, върнал публиката в театрите, вече не работи в България. След конфликт с покойния министър на културата Божидар Абрашев и разрив с актьора и настоящ министър на културата Стефан Данаилов, Морфов замина за Русия. С представленията Дон Жуан по Молиер в петербургския театър Вера Комисаржевска и Затъмнение (по Полет над кукувиче гнездо от Кен Киси) в московския Ленком българският режисьор обра най-престижните награди – Златна маска, Златен Софит, Кристалната Турандот. Но Морфов все пак си идва у нас от време на време. По-често по семейни причини – за да види съпругата си Рени Врангова и двете им дъщери Неда и Сара, а, за щастие, понякога и по работа – за да постави нещо ново на българска сцена. В резултат в Народния театър преди четири години се роди феноменалният спектакъл Хъшове, а преди две преживяхме любовта и бунтарството на Дон Жуан. Сега идват Ваал и Сън в лятна нощ, които ще се играят в София след седмица, после ще ги видят и във Варна, Бургас и Пловдив. В момента Морфов все още работи усилено на руска територия, но между две репетиции успяхме да му зададем няколко въпроса за страховете, свободата и театъра – получихме твърди и искрени отговори.



Русия дава ли ви по-голяма свобода, г-н Морфов?
Свободата е въпрос на вътрешно разбиране, тя не е свързана с някаква страна или с власт. Така че аз съм свободен навсякъде.

При връщането ви миналата година взривихте духовете с речта си на Аскеерите – позволихте си да кажете премълчавани истини. Защо гласът ви остава самотен?
Винаги съм се стараел да кажа нещо, което за съжаление не чуваме в обществото. Много се учудвам, че хората премълчават тези очевадни истини. Даже ти става болно. Може би защото аз се връщам отвън. Когато човек не е бил дълго време в страната си, идва с надежда, че през тези месеци нещо се е случило. Че държавата и хората са променени с вълшебна пръчица и е станало някакво чудо. Но като се върнеш, виждаш, че всичко е същото. Даже и по-лошо. И ти се иска да крещиш от болка и да кажеш това, което мислиш. Няма как! Струва ми се, че това е импулс на всеки нормален човек, особено сега.

Може би мълчанието е от страх...
Защо да мълча? От какво да се страхувам? Какво могат да ми вземат? Да, хората се страхуват, защото са много навързани в бизнеса си, в далаверите си. Не смеят да си отворят устата, защото веднага ще бъдат санкционирани от тези, които им дават парите. Преди време мен ме наказаха, защото се противопоставих на една далавера – искаха да вземат Народния театър, да го разпродадат. Но кой може да ми забрани да бъда аз? Като ми свалят спектакъла, просто отивам на друго място да си правя представленията. И когато говорим за свобода – аз затова мога да кажа, че съм свободен и в България, и в Русия – защото не съм в абсолютно никоя групичка на бизнеси.
Какво ви коства тази свобода?
Емоционални и душевни страдания, че не мога да виждам близките си през това време. Откъснат съм от любимите си хора и от страната, която все пак обичам. Поне това, което е останало от нея. Иначе нищо друго не ми коства свободата. В последно време връщанията в България май ми причиняват повече страдания, отколкото радости.

Защо?
Страдание е да виждаш как унищожават тази прекрасна държава. Страдание е да виждаш как този процес вече е необратим. Унищожаването, краденето, безчовечността и липсата на морал не могат да бъдат спрени. Останали са малки кътчета в планините, където би могъл да се скриеш и да забравиш всичко това. Там можеш да се любуваш на природата и да изпиташ радост, че си част от нея.

Сега се връщате, за да покажете два спектакъла, реализирани в театър Вера Комисаржевска в Санкт Петербург. С какво ви промениха тези постановки?
Не знам дали са ме променили. В Сън в лятна нощ има паралели с представлението преди години в Народния театър. Оставил съм нарочно някои намеци, цитати, защото ми беше много мъчно, като свалиха
спектакъла. А Ваал – текстът на Брехт, ме провокира страшно. Започваш да си мислиш за всички тези рок звезди и хора – безкрайно талантливи и безкрайно нещастни, които не могат да понесат тежестта на славата. Завършват живота си по трагичен начин. Като започнем от Джими Хендрикс, Джим Морисън, Кърт Кобейн. Десетки гениални рок музиканти, художници... Затова направих този рок спектакъл – репетиция на една музикална банда. Артистите стигнаха до едно суперпрофесионално ниво.

Каква е противоотровата на голямата слава?
Не знам. Може би няма нужда от противоотрова, може би трябва да се запалиш и да изгориш до края. Защото ние много страдаме от средствата, които непрекъснато приемаме, за да не се опарим. И в това стилизирано съществуване ставаме половинчати. Ставаме подобия на истината. Трябва да се гори докрай и може би за някои смъртта е единственият изход.

Възможна ли е реализацията на такъв спектакъл у нас, или е прекалено скъпо?
Не е скъпо нещо. То не е рок опера и не изразяваме чувствата си в песни, а репетиция на една рок банда. Разбира се, че може да се направи и в България. С Христо Мутафчиев се канехме отдавна да съберем артисти, които свирят добре на различни инструменти. Даже със Стефан Вълдобрев обсъждахме да направим рок спектакъл по Шекспир. Не съм се отказал от тази идея и може да стане, ако се върна за малко по-дълго.

Какъв е последният ви сън в лятна нощ в буквалния смисъл?
Последните ми сънища са малко тревожни и не ми се разказват. След двайсетина дни имам премиера на Посещението на старата дама от Фридрих Дюренмат. Винаги преди премиера ставам невротичен и почвам да сънувам кошмари.