Кой манталитет доминира
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 9 май
Ако днес в главата ви закънти Одата на радостта от Девета симфония на Бетовен, не се изненадвайте. 9 май е Денят на Европа, а шедьовърът на немския композитор е официалният химн на Евросъюза. От уважение към историята уточняваме, че в соцепохата отбелязвахме светлата дата като День победы. Тогава обаче звучаха съветски маршове, а не Одата на радостта.
Днес времената са други. От две години сме пълноправни членове на Общия европейски дом и дори сме амбицирани да установим свой ред в него. Кои са европейците в българската действителност? Ръгат ли ни още лактите на Ганьо Балкански? Интересни въпроси около днешния празник, чиито отговори ще намерите в култовата ни рубрика „Пет плюс пет” този уикенд.
Пет знаменитости с европейски маниери...
1. Гиньо Ганев
Облагородяващото присъствие във високите етажи на властта, независимо какво е управлението. Когато беше зам.-председател на ОФ, внасяше аристократизъм в диктатурата на пролетариата. В годините на прословутия преход пък ни показа, че е възможно да говорим, без да си крещим. Масон, който не парадира с мястото си във Великата ложа - за разлика от други зидари и обикновени строители.
На 81 години Гиньо Ганев продължава да е еталон – за мярка, възпитание, обноски. Прилича на звероукротител на вресливата ни действителност и с нескрито задоволство носи прозвището Човека-парламент. Получи го като признание за бащинството си над актуалната конституция и заради факта, че е бил народен представител шест мандата – три пъти преди 1989-а и още три след това.
В последните години Гиньо Ганев се прочу и като арменския поп на българите – защото стана първия национален омбудсман. Законът повелява тази личност да бди дали държавните институции спазват правата и интересите на гражданите. Както си му е редът, Ганев приема всякакви оплаквания, но не забравя да напомни, че доброто управление не е възможно без добри граждани.
СНИМКА: БУЛФОТО
Среща на върха – Гиньо Ганев миг преди да целуне ръка на поп кралицата Лили Иванова.
Преди да дойде демокрацията, Надежда Михайлова беше романтична поетеса и преводачка от испански. После стана първата жена-външен министър на България. Пребори се да паднат визите и я нарекоха красивото оръжие на дипломацията. Вечеряше с Кисинджър, разменяше целувки с Мадлин Олбрайт, укротяваше с поглед строгия Ферхойген. Тежкото обкръжение и високопарните етикети към фамилията й сигурно са гъделичкали егото й. Чувствителната натура на Хубавото Наде обаче не позволи на суетата да вземе връх. Каквото и да прави, Михайлова остава продавачка на надежда. Точно така я приемаха през 90-те, когато беше приветливото лице на току-що създадения СДС. По същия начин изглежда и сега – когато е написала в профила си във фейсбук как „продължава да вярва, че това, което не убива СДС, само го прави по-силен”.
Душа на поет и мозък на стратег се кръстосват в личността на синята лидерка.
Бялата лястовица в държавата на тарикатите. Крехка жена, призвана да събаря бариери и предразсъдъци. Обитателите на Общия европейски дом може и да са подозрителни към „съквартиранта” си България. Нещата обаче се променят, щом на предна линия излезе Кунева. Бърза справка показва, че нашият комисар по защита на потребителите е сред най-награждаваните личности на Стария континент - има ордени от краля на Испания и Почетния легион на Франция, както и орден на Звездата на италианската солидарност.Затова не е чудно, че когато политиците ни сгафят, пускат образцовата Меглена да оправя батака. Миналата година Кунева получи и званието „Европеец на 2008-а”, защото победи в анкетата на списаниие „Юръпиън войс”. „Кунева показа, че защитата на интересите на потребителите помага да се направи ЕС по-популярен сред гражданите му. Нашите читатели възнаградиха нейната работа”, коментира Дана Спинант, редактор в "Юръпиън войс". Явно така мислят и читателите на „Юръпиън аджента”, което пък обяви българката за Комисар на 2008-а.
Кунева има официална титла „Европеец на годината” от читателите на списание „Юропиън войс”.
Има един лаф, че хората в България докато се усмихнат и вече са се озъбили. Той може и да важи за мнозинството, но Орлин Павлов е изключение. Два реда бисери проблясват, когато разтегне устните си, и сломяват всякаква съпротива или критика. Затова сме склонни да забравим, че той сътвори гаф на „Евровизия” много преди Краси Аврамов да атакува конкурса. Мяукащото парче „Лорейн”, с което Орлин и бившата му група „Каффе” ни представиха през 2005, беше сред големите недоразумения на състезанието. А стигна до там след съмнения за манипулиран вот. Но тази история е минало за Павлов. С днешна дата синеокият певец е сред най-обичаните лица в шоубизнеса. В края на 2008-а стана Крал на бала в шоуто Dancing Stars. През цялото време на риалити формата излъчваше позитивизъм и внушаваше, че живее, за да се забавлява. Победата му на финала беше логична и показа, че българинът вече е готов да смени тежката славянска душевност с по-епикурейско отношение към живота.
СНИМКА: БУЛФОТО
Позитивизмът на 30-годишния Орлин Павлов е заразителен.
Актриса със смазващ интелект, но от човечност не парадира с него. Титанична на сцената, държи да остане незабележима в живота. В нея има нещо аскетично и просветителско – може да е по рождение, а може и да е следствие от общуването с велики автори и текстове.
Дълго време Петрова беше незаслужено пренебрегвана при раздаването на награди. Миналата година обаче взе първия си „Аскеер” за поддържащата роля на Дагни Юел в „Стриндберг в Дамаск” – спектакъл от афиша на „Сфумато”. Този месец пак чака статуетката на гол воин с меч в ръка, изваян от Чапа. Отново е за играта й в представление на тандема Младенова-Добчев. В „ОООО – Сънят на Гогол” Петрова сменя кожите на Непознатата, Василиса Кашпоровна, Фьокла и кучето Меджи. Дали и сега ще гушне „Аскеер”, за самата Снежина не е чак толкова важно. За нея значение има само прегръдката на сина й Иван.
СНИМКА: АРХИВ
Снежина Петрова е сред малкото интелектуални актриси в българския театър. Тук произнася реч, секунда след като е получила награда „Икар” от Съюза на артистите
... и пет с балкански
Бивш президент на Световната банка и зам.-министър на отбраната на САЩ през първия мандат на Джордж Буш. Пример как явлението Ганьо Балкански връзва плод в Бруклин. Измисленият герой на Алеко Щастливеца сваля чорапи в банята и по краката му остават отпечатъци от шарки. Сюжетът интригува, но не може да се сравни с гледката от изутите чепици на Пол Улфовиц. Преди две години той посети Турция като финансист №1 на планетата. Домакините го разходиха из местните забележителности и го поканиха в Селимие – най-голямата джамия на Балканския полуостров и гордост на Одрин. Традицията повелява преди влизане в храма на исляма човек да се събуе. Улфовиц го стори и наоколо се разнесе миризма на шок и ужас – чорапите на банкера бяха тъжно прокъсани, а през огромните дупки, надничаха палците му. Бърза справка сочи, че по това време заплатата му е $391,440. Одрин помни още един гаф – при обиколка из чаршията американецът харесал две сребърни гривни за дъщерите си. Нямал обаче достатъчно пари и бодигардовете му се бръкнали за покупките. Поуката от цялата история е, че понякога по чорапите посрещат, а по портфейла изпращат.
Пол Улфовиц показа, че няма значение дали си влиятелен банкер или последен бедняк. Пред съдраните чорапи всички са равни.
СНИМКА: РОЙТЕРС
„Чорбата” – този типично балкански специалитет има ключова роля в личностното и професионалното му развитие. Родният му тим е ЦСКА и там Чичовото, както го наричат заради роднинството със стратега от Мировяне Димитър Пенев, забърка първите си голове и изцепки. После поживя в чужбина и понаучи някои маниери. В резултат изискана супа измести „чорбата” от менюто му. Дотолкова, че роди крилата му фраза „Който ме уважава, ме уважава. Който не ме уважава – да духа супата”. Кулинарната закана дойде след автогол на Любо на европейското първенство през 1996 г. в Англия в мача срещу Франция от предварителните групи. Думите му обидиха цял народ и младият Пенев беше изхвърлен от националния отбор месеци наред. После го помилваха. Понастоящем „супер Любо” пак е в казана с чорбата, защото е главен селекционер на ЦСКА и упражнява треньорската си мисъл на стадион „Българска армия”
Любослав Пенев е най-известен с две неща – с прякора „Чичовото” и крилатата фраза за супата
СНИМКА: БУЛФОТО
Видимото отвсякъде доказателство за съществуването на паралелни светове. В България той е вечният кандидат – за кмет, президент, плейбой №1. За щастие – неуспял. В хипотетичната страна Чалгария обаче е герой – приятели са му най-големите мутри, кани журналистки за интервюта в джакузито си, а „питонът” му пълзи по телата на заблудени момичета. В собствените си очи пък е „човекът, който помага на бедни и богати”, „пищовът, който прави шоу за един цял народ”, „боляринът, който направи Велико Търново още по-известен и посещаван от българи и чужденци”. Лицето Димитър Маринов по прякор Пищова, пръкнало се в селцето Карайсен навръх Голяма Богородица през 1955-а, е еманация на бай Ганьо в XXI век. Но едва ли от любов към литературната класика името му попадна в гласуването за „Великите българи”, провеждано от БНТ. Възможно е да го е пуснал някой шегаджия. Не е изключено предложението да е дошло и от почитател. Пищова често се хвали, че цяло Търново се наяждало на трапезите му. Явно вярва, че любовта народна минава през стомаха.
Най-известната снимка на Пищова в компанията на две девойки. Особено внимание заслужават чорапите на едната участничка във фотосесията.
В собствените си очи може да е игрив джентълмен с чувство за хумор, но в нашите е прошарен балкански субект. На него дължим сетенцията „Тишината в спалнята ражда безумия”, изречена по адрес на червената му съпартийка Татяна Дончева. Дори и да го вярва, никой истински европеец не би изрекъл гласно наблюдението си. Румен Петков обаче си има оправдание – не е роден нито във Виена, нито в Лондон. И понеже знае, че из местните географски ширини е допустимо, ръси на воля всякакви „петковизми”. Трудно оставаме равнодушни към скритото послание в закачката му „Куйович, Муйович, Уйович...всеки, който завършва на тази сакрална сричка, да излезе и да каже – моите отношения с Иван, Стоян, Петров и Драган са такива."
СНИМКА: МОНИТОР
Отношението на Румен Петков към червената му съпартийка Татяна Дончева го показва като тъмен балкански субект.
5. Анонимен депутат
Кисело мляко, кирилица и тракийски съкровища – тези три неща изтъквахме като принос в световната цивилизация. От миналата година обаче сме пионери в още една дисциплина – депутатско безсрамие. Стенограмите на парламентите по света сигурно са запечатали десетки гафове, някои от които подплатени със силни крошета. Само у нас обаче вирее лекето In Vivo и за него перилни препарати няма открити. Нещо повече – то се превърна в „цивилизационния” принос на актуалното 40-о Народно събрание. За протокола припомняме, че миналата година депутат предложи да оплоди In Vivo жена с репродуктивни проблеми. Наглата оферта прозвуча на заседание на здравната комисия, но онзи, който я изрече, остана анонимен. Колегите му го скриха в масовката на обща извинителна декларация.
СНИМКА: МОНИТОР
Народните избраници носят колективно срама от гафа In Vivo.
ДИМИТЪР ПЕНЕВ ОТНОВО НА БОРДА СЛЕД 11 ГО...
Възпоменание за манастира (с... Владо Пе...
добре че го има детството което да твърд...
Пеньо Пенев

2. Георги Неделчев и светът около него :)
3. Нещата от живота през погледа на класика Красимир Крумов
4. списание "Тема"
5. Вестникът на Иван Бакалов
6. "Сълза и смях" онлайн
7. Иконопис от Мария
8. Православни икони
9. Радио Тангра Мега Рок
10. Блогът на Светослав Кокалов - сценограф и ректор
11. Felicity
12. Пак аз, но на друго място :-)








