- Маестро Манев, някои от картините в изложбата ви в галерия "Форум" са рисувани върху корк. Как се роди тази техника?

- Това е моя техника, аз съм я измислил. Но не смятам да я патентовам или нещо подобно. Рисувам така от десетилетия. Харесва ми, че стои като пастел, боята захваща идеално. Акварелът попива в корка и се създава интересна фактура, изглежда старинно. Допада ми тази съпротива на материята - търкането на четката в корка. Обичам грапавината, а не лъскавите материи. При тях като подпреш четката и тя се плъзва като муха.

-  Повечето ви картини, рисувани върху корк, изобразяват пустинята. През седемдесетте години сте рисували в самата Сахара, как попаднахте там?

- Един много богат алжирец ме покани да рисувам в имението му. Представете си 40 хектара, огромна земя, обработена, с напоителни системи, климатици, имаше даже и джамия. Там направих една серия от 30 работи. Пустинята е невероятно преживяване! Тишина и безмълвие! Дори в ушите ти бучи от тишината. До ден днешен работя тази тема, а и материята на корка имитира страхотно пустинята.

- Тази година направихте седем изложби. Усетихте ли кризата?

- Криза има, няма какво да се лъжем и работата става по-трудна. Но мен това не ме плаши. Когато през 1962-ра отидох във Франция, първото нещо, което ми казаха, беше: "Защо не дойде преди две години, много лесно беше". Оттогава минаха 47-48 години и е имало поне десет кризи  - петролни кризи, войни в Залива, смени на правителства. Кризите са периодични, но пазар за изкуството винаги е имало.

Снимки: ЕКАТЕРИНА ТИТОВА, АЛЕКСЕЙ ДИМИТРОВ

Изложбата на Никола Манев в галерия "Форум" на ул. "Георг Вашингтон" 24 продължава до 15 октомври.

Имаше и спекулативни периоди - така във Франция през осемдесетте имаше голямо прочистване. Явиха се много лъжци, а по-лъжлива професия от търговец на картини няма! Има съвестни, но е пълно със спекуланти, които съветват бизнесмените и нагло ги лъжеха.  Казваха им "Купи днес това, утре ще струва десет пъти повече". И богаташите купуваха на колосални цени. Това не можеше да продължава, защото беше изкуствено раздуване на цените. И в един момент пазарът се срути с 40  процента и това беше голяма плесница. Породи се недоверие. Изобщо тази работа - да създаваш чувство за инвестиция се породи от нашия приятел Пикасо - че една драскулка от автор е равна на кюлчета злато. Пазарът се сгромоляса особено за живите автори.  Проблемът е, че художникът не може да установи колко струва творбата му, това го правят търговците и те слагат каквито си искат цени. Но не се оплаквам - и в изкуството е като в любовта - на приливи и отливи. Аз, откакто се помня, живея от тези три пръста, с които държа четката. И зависи от периода - може да ядеш сиренце, а може и хайвер. За себе си знам - като има вино, сирене, хляб и материали - продължавам.

Иначе във Франция се усеща много повече кризата, там са вманиачени на тази тема - отвсякъде криза, криза, криза! Писна ми да говорим за тази криза. Криза е за тези, които нямат работа, и за много богатите, те губят пари. Ние, другите, които не сме милиардери, няма какво толкова да загубим.

- Подмладява ли се колекционерството или вече има отлив?

-  35 години съм имал във Франция много голяма мрежа от колекционери. Естествено, през тези години човек остарява - расте, развежда се, умира. Подновява се колекционерската мрежа, но не лесно. Не е задължително синът да обича това, което е обичал бащата. Колекционерството не е наследствено. Най-големият колекционер на българско изкуство във Франция беше Жорж Екли - строителен предприемач. Аз съм първият български художник, от когото е купил картина още през 1968 г. Имаше сто мои работи, първата я купи покрай баща ми, който работеше като архитект при брат му. Но Екли почина преди четири години. Децата му имат съвършено друга философия и колекционирането на скулптури и картини замря.

Много картини имам при Хервиг Хадвигер във Виена. Той направи музей на трийсетина километра от столицата и съветник по подреждането на българския сектор му беше скулпторът Бойко Митков, с когото излагам във "Форум".

- Какво се чува в Западна Европа за новите управници на България?

- Какво може да се чуе освен констатация на това, което е станало. Знаеш, много често журналистите търсят. Не е тайна, че България имаше лош образ. Говори се за процеси, корупция и убийства. Затова вече не включвам телевизора. Едно добро не чух да се говори, а само, че тия са мошеници, ония са мошеници. Гледам да избягвам всички тия дискусии, които са ми крайно негативни, пагубни. Пък в крайна сметка България се развива нормално. Строи се навсякъде. Движение, има повече отговорност, въпреки че винаги се говори за обърканост.

Изобщо много си мязаме с французите - те обичат да се оплакват, реват непрекъснато. Избраха Саркози, после взеха да го плюят. Но това е библейска истина. Според мен нашият Бойко е все още в положителна светлина - и във Франция, и в света, и в България. Неговите намерения са много добри, но между намерения и реализация има дистанция. Затова трябва да се изчака, да се види резултатът. Няма политик, който да не обещава. Но се съди за една политика по резултатите, а не по обещанията. Чувствам желанието за изчистване, но дано да стане.