Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2009 16:41 - Музикантът Теодосий Спасов: Зависими сме от настройката на чинията
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 2244 Коментари: 0 Гласове:
0



Сателитът е обърнат на запад, затова предлага копия на риалити. Новите ни управляващи се стремят към последователност и честност

31 Октомври, 2009
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

Снимка: Иван БЪЧВАРОВ

- Теодосий, след десет дни стават двайсет години от 10 ноември. Тук ли е демокрацията според вас?

- Да. Имаме свободата да пътуваме, паспортът ни е универсален. Свободни сме сами да измисляме идеи и да ги реализираме, без да нарушаваме законите на една тоталитарна държава. За тези години преживяхме катаклизмите на промяната, които още не са свършили. Всички държави преболедуваха този уникален процес, но за нас боледуването ще продължи, докато влезем в единната европейска социална система.

- Вие как преборихте тази болест?

- Заедно с всички българи бях свидетел на процеса, но не ми се отрази негативно. Продължих да се развивам. Благодарен съм на всички съвременници, настроени приятелски към мен и това, което правя. Задължен съм и на обстоятелствата, които са ми дали комфорт на духа и възможност да продължа да се занимавам с тази забавна игра, наречена музика.

- Сегашната финансова криза отрази ли се на ангажиментите ви?

- Ритъмът върви както преди години. Голямата криза при мен беше в началото на 90-те, когато хората бяха на купонна система и нямаха възможности да се веселят. Сегашната криза може би засяга повече хората, свързани с големи корпорации.

Така че относно моите ангажименти не мога да говоря за криза. Преди месец излезе албумът ми "Персонификация", издаден от музикална къща "Гега ню". Включих записи от началото на 90-те години, които сме правили с биг бенда на БНР под диригентството на Вили Казасян. Изпълнявам не само мои пиеси, но и музика от други автори - Александър Бръзицов, Любомир Денев, Христо Йосифов, Стайко Стайков, Красимир Милетков.

- Откъде дойде заглавието "Персонификация"?

- Така се казва една от пиесите в албума, измислих я в началото на 90-те. Тогава тази дума беше много модерна, постоянно се говореше за персонификацията на политическите фигури. Аз пък реших да се персонифицирам, т.е. да се отъждествя в посока на българската музика и култура.

- Говорите за българска музика и култура, но сериозните ви ангажименти са все зад граница…

- Никога не съм се целил само в българската публика. Ако беше така, може би трябваше да съм в някакво риалити шоу или да съм поне тинейджърска звезда. Или да купувам и продавам нещо в някой рекламен клип. Но не се сърдя на условията и на българските ми съвременници. Който има възможности и нужда от мен, ме кани и аз създавам празника му.

- Кога за последно свирихте на сватба?

- Това ми беше основен поминък през 80-те години. В началото на 90-те се преместих в София и видях, че сватбите тук не са толкова интересни, колкото в Тракия. Там този ритуал и музика се ценят много повече и повече се търсят музиканти. Та аз трябваше да се ориентирам каква посока да поема, за да се развивам и прехранвам в София.

- Развитието и прехраната ви минаха и през световното шоу Riverdance, каква асоциация ви изниква от това име?

- С Riverdance имах шанса да попадна в истинския шоубизнес. Мъчат се да направят такова нещо в България, но е далечно подобие. Форматът е измислен за Щатите и всяко побългаряване го вкарва директно в кича. За мен Riverdance беше голямо училище. Свирех в общност от 120 души седем или осем пъти в седмицата. Огромен опит. За съжаление не мога да съм адекватен на българските подобия. Нека не ми се сърдят българските шоумени, но говоря така, защото съм участвал и имам реална представа как изглежда шоубизнесът.

- В едно от българските риалити шоута участваше Елица, приятелката на Стунджи. Той пък е ваш близък. Не пуснахте ли есемес в нейна подкрепа?

- Не гледам тези шоута. Още първата секунда, в която попаднеш в програмата, виждаш, че е същата като друга. А и нямам време за телевизия. В най-добрия случай спирам дистанционното на канали като "Мецо", "Нешънъл Джиографик", "Дискавъри", "Хистъри" или някой от филмите на "Метро Голдуин Майер".

- Как обяснявате успеха на модата риалити?

- Налагат я телевизионните медии. Освен за оповестяване на новините, те са и средство за забавление на българския народ. Особено на по-възрастното поколение. Старите хора са изпаднали в огромна самота, чувстват се неразбрани и телевизиите запълват празнотата. От друга страна, всички тези шоута са икономическа игра между медиите и телефонните компании, начин на правене на пари. Затова навсякъде виждаме едни същи хора, които са монополизирали сектора и купуват в пакет тези медийни гладиаторски игри.

- Зрелища определено не липсват, а какво е положението с хляба? Как преценявате първите месеци на новото правителство?

- Хлябът като че ли не е раздаден правилно. Но в новите ни управляващи виждам стремеж към последователност и честност. Поне засега.

- Защо честността беше изтикана от стремежа да имаш или да купиш?

- Защото е по-лесно. Виждаш какво има другият човек и първосигнално казваш: "С какво съм по-малко от него, защо и аз да нямам същото". За честността и благородството се иска да си роден под друга звезда, да полагаш много труд, да си удържал много съблазни, да си решил много задачи в образователната и моралната система.

- Свирили сте и в престижни зали, и в кръчми. Различна ли е публиката?

Основната разлика е , че на ниво кръчма публиката се напива и бързо оскотява, а в залата е истинска, интелигентна и човекоподобна. Наблюденията ми са, че в световен мащаб настъпва голямо оскотяване.

- Заради бедността ли?

- Не само. Има една друга вибрация в света и тя се дължи най-вече на натрупани несправедливости, на разделението на победители и победени, на властващи и роби. От там идват големите катаклизми.

- Ние в момента от коя страна сме?

- Стремим се да влезем в системата на победителите. Такава ни е съдбата - на кръстопът, малка държава, със сателитна политика. Обръщаме се натам, накъдето сочи сателитната чиния.

- Каква е посоката є сега?

- В момента нашата сателитна чиния е обърната на запад. Затова и културата ни предлага западни копия като тези риалити шоута. Интересното обаче е, че някои от сателитните чинии на България са обърнати на югоизток. Те никога не са се обръщали на североизток, няма да се обърнат и на запад.

Колкото по-скоро се разбере посоката, толкова по-бързо ще заработи държавната машина, за да оцелеем като малък сателит, какъвто винаги ще бъдем. И за да създаде държавата комфорт на жителите на тая страна.

- Защо казвате жители, а не народ или нация?

- Точната дума е население. Народ имаше през XIX и XX век. Сегашният е на глобализацията и носи друго понятие. Тук могат да дойдат емигранти от Малта или Виетнам и те ще са население, което живее тук и изпълнява законите на тази територия.

- Вие сте доста популярна фигура, какви неудобства носи това?

- Скоро попаднах в ситуация, която много ме огорчи. Трябваше да участвам на една пресконференция за джаз фестивала в Пловдив. Но имах възпаление на апендисита и бях на лекар. Помолих техническия директор на фестивала да ме извини пред останалите участници в пресконференцията, сред които беше зам.-кметът по културата. И той ме е извинил. На всичко това е присъствала журналистка. След пресконференцията се развихря и пише, че съм влязъл по спешност в болница, опериран от перитонит и да стискаме палци нашият кавалджия да се оправи, защото му предстои концерт със световната звезда Били Кобън. Огорчих се, защото видях как тези хора искат да влязат в моя живот и дори ако може да го манипулират. Запитах се какво е спасението ми? Да стана лъжец. Да не се извиня като кажа истината, че имам час при лекаря. Затова много от хората, които искат да запазят своя личен живот, стават лъжци. Но нека не завършваме така мрачно разговора ни.

- Кажете тогава какво късметче ви се падна с кафето?

- Един стих на Недялко Йорданов. "Във неочакван и неистински,/почти невероятен час/през пясъка на всички рискове/ пристигна любовта при нас./ пристигна и букетче радост/ поиска тя да ни даде,/ пристигна ненадейно, гратис/ и дявол знае откъде…"

.

Визитка

Роден на 4 март 1961 г. в Исперих

Завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив

Виртуозен кавалджия

През 1995-а сп. "Нюзуик" го нарежда сред най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката „най-доброто от Изтока" е отбелязано: „Спасов създава нов музикален жанр."

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1193695
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930