Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2010 10:00 - Актьорът Георги Калоянчев: Днес най-много се смея на себе си
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 3777 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.03.2010 10:48


Крадци задигнаха всичките ми медали и награди

Не ми харесва, че някои колеги се правят на идиоти за пред хората
image
http://www.monitor.bg/article?id=228420

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА 13.01.2010 - Г-н Калоянчев, днес ставате на 85 години. През повечето време вие сте разсмивали, а на какво се смеете днес?

 

-  На себе си.  Много бели правя и все го обръщам на смях, а жена ми се ядосва. Няма ден да не направя някоя беля. Но такава е природата - дали от напреднала възраст, но у мен всичко е овехтяло. Затова, може би, се смея на себе си.

 

- Като млад бяхте ли присмехулник?

 

- Не. По-скоро винаги съм гледал да вникна в човека, когото пресъздавам, и да извадя най-хубавите му неща. Аз съм земен актьор, хората се разпознават в образите, които играя. Често давам един пример, но не помня дали тази сцена беше с Парцалев или със Стоянка - изиграхме я, а после един от зрителите ми каза: "Калоянчев, откъде го познаваш тоя, бе". Не го познавам. Но човекът ме убеждава, че този образ живеел в тяхната кооперация.

 

- Какви са наблюденията ви сега - какво разсмива българина?

 

- Тласкаме го в невярна посока. Имам колеги, които много се правят на идиоти. Кривят си очите, устата, а народът ги харесва! Но защо, не разбирам! А иначе съм гледал тези колеги в хубави роли, талантливи са, а се правят на смахнати. Затова някои неща на колегите ми допадат, а други - не. Сред актьорите, които харесвам, са Христо Гърбов, Любо Нейков, Кръстьо Лафазанов.

 

- Защо няма добри съвременни български комедии?

 

- Защото всеки бяга да пише съвременно, за да не обърка работата.

 

-  Политиците търпят ли присмех?

 

- С тях нямам работа, слабо ги познавам. Те обаче ме знаят, защото са доста възрастни хора - ето Бойко Борисов ме знае. Видях се с него в Бургас, когато ме направиха "Бург на годината". Беше тържествено, сега като си спомням и се просълзявам. Полицията ми прави път да минавам, а хората идват при мен - мъже и жени, и ми целуват ръка. Много ме развълнува това посещение в родния Бургас.

 

- Преди десет години на една церемония се появихте на бял кон в София…

 

- Да, това беше идеята на моята племенница Еделина Кънева. Каза "Вуйчо, аз ще те кача на коня" и ме качи. На кон бях и във филма "Демонът на империята" на Вили Цанков. През цялото време бях на седлото. Помня, че конят се казваше Горделив, много го юрках.

 

- Сънувате ли сцената?

 

- Как не, бе! Вечер, преди да легна, си представям сцената, стари неща и смехории, които сме правили. Трябва да ви кажа, че на сцената, като се засмее актьор, е много сладко. Търпели сме наказания, но въпреки това пак се смееш.

 

- Кое е по-лесно - да разсмееш публиката, или да я разплачеш?

 

-  По-мъчно е да я разсмееш, защото всеки носи някаква болка в себе си и е трудно да се засмее. А и сега животът стана още по-мъчен.

 

- Помните ли провал в разсмиването?

 

- Да. Играхме с Нейчо Попов "Свинските опашчици" от Ярослав Дитл. Той е горе на една стълба, а аз долу. Питам го нещо, той отговаря. Имаше един момент, в  който той казва "Трябва да заглушиш с тромпета писъка на прасето". Аз все го питам :"Защооо". В театъра тази пиеса имаше страхотен успех. Можех да го играя и пет минути, и десет, и половин час,  и публиката се заливаше от смях. Но веднъж го играхме в зала "България". Сложихме стълбата и си викам "Сега ще пада голям смях". Нищо подобно. Излязохме си после като… хайде да не казвам думата.

 

- Кога е по-голямата драма за актьора - да остане, или да слезе от сцената?

 

- Аз не знам някой актьор да вземе решение да се оттегли от сцената. Та погледнете Стоянка Мутафова, вече е почти на 88 години, а още играе, пътува. Актьорът сам не се оттегля, оттеглят го. Пенсионират го. Но на Запад и в някогашния СССР, че и сега в Русия, отношението към възрастните актьори е друго, по-уважително.

 

- Вие също се радвате на уважение. Управляващите не пропускат да ви почетат…

 

- Така е, и съм щастлив, че не само те ме уважават, а и публиката. Истина е, че награди имам от всички управници. Но ми ги откраднаха. Миналото лято правехме ремонт и злосторници са влезли вкъщи и са взели всичките ми медали. Само орденът "Стара планина" оцеля, защото жена ми Валя го е закачила на стената.

 

- Повикахте ли полиция?

 

- Да, но нищо не стана. Освен моите награди, задигнаха и лаптопа на внучката ми, и бижута. Всичко беше на земята. През това време ние бяхме на вилата. Внучката ми много се стресна, защото се прибирала от училище. Тъкмо бяхме махнали старото остъкляване на балкона и сложихме алуминиева дограма, и на следващия ден по обед - обир. Но да не задълбаваме в тази тема, че се ядосвам.

 

- Разкажете тогава любимия си виц...

 

- Имам цяла книга с вицове на проф. Иван Славов, непрекъснато ги чета. Любимият не е за пред хора, но ето го: На един му викали "Сармата". Той бил едър човек, лекар. Ядосал се и обявил по радиоточката: "Ако още веднъж някой ми каже Сармата, ще го пребия". След малко от съседната маса един се провиква "Ей, Лозов лист!". После продължава да го дразни, като му подвиква: "Кайма", "Ориз". Нашият човек го гледа, гледа и накрая казва: "Сега, ако ме завиеш, мамицата ти ще разгоня".

 

- Преди 7 години написахте биографията си "Жив съм, ваш съм", ще има ли продължение?

 

- Нямам такива намерения. Те после я преиздадоха поне три пъти да печелят пари, но не ме питаха изобщо.

 

- Напоследък ваши колеги казват, че има чалга в театъра. Съгласен ли сте?

 

- Чалга е, когато актьорите преиграват. Но зависи и много от режисьорите, има такива, които не позволяват. Ето, наскоро ни напусна Коко Азарян. Голям човек. Преди години играх една роля в негова постановка по "Дело" от Сухово-Кобилин. След премиерата, той влезе в гримьорната и ми остави програмата, а на нея пишеше. "Жалко, че толкова късно се срещнахме"

 

Но чалгата…хората я харесват, защото много се пие, много се пее, тупкат се по рамото, веселят се. Винаги обаче ще има глад за истинското, за стойностното.

 

- Липсва ли ви званието "Народен артист"?

 

- Хубаво е да го има, защото това е и уважение, и история. В много страни тези звания останаха. И мавзолеят трябваше да остане, защото идват нови хора, ученици, трябва да знаят, че имаше един Георги Димитров. Всичко това е история. Не е хубаво да се отказваме от нея, защото не сме безземници.

 

- Как младите да се пазят от капаните на славата?

 

- При мен доста години минаха, докато стана звезда - с филмите, в които съм играл, с театъра, с телевизията. Станах звезда полека-лека. Но едно време като кажеш "звезда" и те викат в ЦК на БКП. "Откъде-накъде, бе? Кой ти е казал, че си звезда". Какви звезди? Тая дума не я разрешаваха. А сега всеки е звезда.

 

- 85 години - каква е равносметката?

 

- Играл съм винаги хубави роли. Все централните са ми давали. Само един-два случая имам в кариерата, когато не съм могъл да направя роля. В такъв случай веднага моля директора "Сваляй представлението, да не се излагам". Мечтаех много за ролята на Ричард III в пиесата на Шекспир, но не можах да я изиграя. Преди години тук гостува един грузински театър - и актьорът, който игра Ричард III, беше невероятен, направо се влюбих в него - представяш ли си какво нещо е тази сцена: жена му лежи умряла, а той до нея прави секс с друга жена. Всичко това изпълнено с думи, нещо страшно.

 

Какво да ви кажа друго за 85 години - тежка възраст е. Мъча се. Хората като ме гледат и викат "Ей, Калоянчев, как те помним, докъде си стигнал". Затова избягвам да се появявам много-много. Като гледам мои стари филми, си казвам: "Божеее, как съм тичал, как съм играл!". За съжаление, няма го това нещо, няма го. Но това е част от пътя.

 

-Вярно ли е, че комикът е тъжен човек?

 

- Да. Когато отиваме на гости, все мислят, че с Калоянчев голям смях ще пада. А то мине вечерта и аз мълча. Жена ми казва, че съм черноглед и песимист. . Визитка Роден е в Бургас

 

Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ)

 

След завършване на театралното си образование през 1952 г. е назначен в Народния театър

 

През 1957 г. става един от основателите на Сатиричния театър

 

Христоматийни са ролите му на Присипкин от "Дървеница" на Маяковски, Артуро Хи от "Неудържимият възход на Артуро Хи", Чиновника от "Сако от велур", Големанов от "Големанов", Телериг от "Старчето и стрелата".

 

Култови са филмите с негово участие "Инспекторът и нощта", "Специалист по всичко", "Галилео Галилей", "Езоп", "Закъде пътувате?"



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1205013
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930