Дали защото 2010-а беше обявена за година на малката пица, или поради друга причина, но в културните среди настана увълчване. Първи изгладняха няколко читалищни дейци и захапаха до кръв (пардон - до непосилен наем) театър "Сълза и смях". После се настървиха иначе безобидните артисти от Музикалния театър "Стефан Македонски". Те посрещнаха с викове "Вън!", "Оставка!" и жива верига новоизбрания си директор. Поведението им трудно може да се нарече културно, но пък ни накара да се замислим дали старата поговорка "Който пее, зло не мисли", не е с изтекъл срок на годност.

 

Посвещаваме култовата ни рубрика "Пет плюс пет" този уикенд на скандалите, разтърсили интелектуалната общност у нас през годините. Кога актьори и режисьори се хващат за гушата, кой върти далавери в литературата, има ли изнасилвачи сред критиците - на тези и други въпроси, ще намерите отговор в "Пет плюс пет".

 

1. Оперетата vs. Борис Панкин

 

Едва ли Борис Панкин, който минава за любезен човек и диалогичен режисьор, някога е предполагал, че ще стане главен герой в лошо оперетно изпълнение. Доскоро името му се свързваше основно със събития като първата постановка на мюзикъла "Коса" в Източна Европа, както и с първата в света сценична реализация на "Ах, този джаз".

 

Откакто спечели конкурса за шеф на Музикалния театър обаче, Панкин стана Фантомът от Оперетата. Присъствието му стряска някои хора от трупата и те организираха бунт. За да го неутрализират, метежниците залостиха вратите и отпуснаха гърла с викове "Вън" и църковното песнопение "Многая лета". Към момента Панкин все още не е допуснат до работното си място. Недоволните от избора му подопечни разпратиха и отворено писмо до държавните институции, в което посочват, че според тях  режисьорът няма нито управленски опит, нито музикално образование. "Ще има ли изобщо в бъдеще оперета в България - жанр с 90-годишна история у нас", тревожат се в Музикалния театър.

 

2. Читалище vs. “Сълзата”

 

Засега този конфликт е потушен. Но само преди седмица столичното читалище "Славянска беседа" разплака театър "Сълза и смях". Причината - шефът на едната културна институция поиска от ръководството на другата да му брои по 1000 лева наем на ден. "Предявеният невъзможен иск от читалището говори, че то иска да закрие театъра", изплака шефът на "Сълзата" Венцеслав Кисьов. Започна акция за спасяване на театъра и актьори облепиха прозорците му с траурни ленти. Като арбитър в конфликта се намеси културният министър Вежди Рашидов. След серия разговори директорът на читалището Петър Райжеков склони да намали наема.

 

3. Иван Добчев vs. Ласкин и отец Николай

 

Добчев образува нерви както на Пловдивския митрополит Николай, така и на актьора Иван Ласкин. Единият го заподозря, че търси вдъхновение при Сатаната. Другият пък го прати да изнася представления на Луната. Първият конфликт се разрази заради постановката му "Лазар и Иисус", която трябваше да вдигне завеса в Пловдивския театър. Отец Николай обаче наложи възбрана на спектакъла по Емилиян Станев под тепетата. Църковната цензура изигра ролята на безплатна реклама. Добчев пренесе представлението в София и събра публика в "Сфумато".

 

Втората битка на режисьора се разигра на смесен терен - на сцената на "Армията" и в пресата. На раздаването на наградите "Аскеер" Ласкин обяви: „И на Луната да отидат да играят, "Сфумато" ще имат също толкова публика". Размяната на "любезности" продължи във вестниците.

 

„Юмручен герой", „Комплексар, който цял живот се изживява като Стенли Ковалски", „полумутра", „месарски манталитет" - с такива изрази идеологът на „Сфумато" замери Ласкин в открито писмо. Той не му остана длъжен: „Налагаш фалшиви и крадливи театрални форми, космически усещания, отделящи се от порите ни, екзистенциални истини и борбеност, божествени вплитания с велики автори... Истината е, че всички тези авто-дитирамби всъщност структурират театъра ти като една обикновена пиявица, която оцелява във всякаква политическа и морална среда."

 

4. Морфов vs. Данаилов

 

Преди три години топрежисьорът беше на хъшовска вълна и превърна "Аскеер 2007" в плесница за тогавашния министър на културата Стефан Данаилов.

 

 "Господа министри, банкери и всички тия, които седите на първи балкон. В киното се наливат пари от спонсори, там са големите хонорари. Но най-успешният български филм има 7900 зрители, а успешните български спектакли имат поне 30 000 души публика. Едно-единствено изкуство има най-много публика в тая държава и това е театърът. Той донася до десетки хиляди зрители някакви послания, душа, напътствия. И в тоя момент знаете нашите артисти получават по 300 лева заплати.
Когато шофьорите си извоюваха по 800, министърът е заел изчаквателна позиция "от мен нищо не зависи". Моля ви се, направете нещо! Това не може повече така да трае! Това е убийство на българския дух, а вие го убивате! Вие го затваряте в някакви глухи линии", емоционално произнесе Морфов с поглед, закован в Стефан Данаилов.

 

5. НАТФИЗ vs. Крикор Азарян

 

Приживе покойният режисьор пи от горчивата чаша, поднесена от колеги. Месеците май и юни на 2005-а минаха под знака на студентски протести в НАТФИЗ. Учениците на Азарян стачкуваха, че не позволяват на Професора да вземе клас, а актьорът Петър Попйорданов дори се закани да запали театралната академия. Формалният повод Академичният съвет да не гласува доверие на Азарян беше, че не одобряват за негова асистентка Лилия Абаджиева. Причината обаче беше по-дълбока - дотогава всеки път Азарян преподаваше на два класа - актьорски и режисьорски. През 2005-а обаче останалите преподаватели не бяха съгласни Коко да води две дисциплини. "Упрекнаха ме дори във всеядност, а това е методологията ми. Режисьорите, които са били мои ученици, винаги съм ги водил паралелно с актьорския ми клас. Отказах магистърската програма, защото, при положение че няма да имам актьори, аз нямам методология, с която да преподавам на режисьорите. Моят метод е и тясно свързан с практиката. И затова, като не ми дадоха тоя клас, се отказвам, това не е каприз", разказа тогава с болка режисьорът.

 

...и пет с други герои

 

1. Лаврен Петров vs. Светлин Русев

 

Картината "Старият Пловдив" на Цанко Лавренов подпали война между Лаврен Петров и Светлин Русев. Единият е амбициозен галерист и внук на големия живописец. Другият - художник, академик и колекционер. Фитилът, подпалил "бойните" действия, се оказа с дължина 33 години. Толкова време се простира от началото до края на конфликта.  В далечната вече 1976-а Светлин Русев заедно с тогавашния секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов и със заместник завеждащия отдел "Култура" на ЦК Кина Бояджиева отива при Лавренов, за да изберат картини за Тодор Живков. Светлин Русев твърди, че харесаните "Зографският манастир" и диптихът "Старият Пловдив" са щедро платени.

 

Внукът Лаврен Петров обаче обяви, че платната са взети почти на сила и без откупка от дядо му. Той видял "Старият Пловдив" в тв кадри от пожара в Партийния дом през 1990 г. и започнал да издирва картината. Установил, че през 2005-а тя виси над главата в кабинета на бившия  премиер Сергей Станишев. Миналата година беше наследена от актуалния министър-председател Бойко Борисов. След разгорелия се скандал в медиите обаче той разпореди платното да бъде върнато на Лавреновата фамилия. Медийната шумотевица приключи бързо, а в историята на епистоларния жанр останаха следните думи на акад. Русев по адрес на Лаврен: „Има едно задължително правило, че професионалистът не трябва да посяга на аматьора, колкото и той да го предизвиква. Но след като Бойко Борисов свойски го потупа по рамото, момчето се взе много на сериозно и загуби равновесие - видя се голямо, умно и смело, а всъщност с клеветите и лъжите, които изръси, само повече заприлича на себе си."

 

2. Валентин Старчев

 

Паметникът му пред НДК вкарва обществото в цикъл - през различни интервали се завърта полемика да го бъде или не. Скулпторът вдига монумента в 1981-ва под мотото „1300 години България". Още в зрелия соц обаче малцина наричат паметника с истинското му име. В градския фолклор е известен като „крилат пето...й", заради петте стърчащи елемента, от които е съставен. Демокрацията пък лепна на „1300 години България" клеймото „Паметник на разрухата".

 

Старчев не крие болката си, че тази творба остава неразбрана. "Хора, които са крайно далеч от изкуството, взеха да го етикетират по най-грозен начин, да го заплюват, без да вникнат в посланието, което носи", казва художникът стане ли дума за „1300 години България". А всяка от вградените фигури е със свой сюжет.

 

Първи са цар Симеон и Кирил и Методий, следва Пиетата, която олицетворява жертвите, дадени в 1300-годишната история. Накрая е изсечен обикновен работник. Според скулптора той е събирателен образ на всички хора, градили държавата ни и благодарение на които тя е оцеляла въпреки превратностите на съдбата."

 

Понастоящем „1300 години България" е на вълна ремонт. Идеята е накрая да останат само металната конструкция и скулптурите, които вечер ще бъдат осветени.

 

3. Доц. Йордан Василев

 

Литературният критик и основател на СДС доц. Йордан Василев преживя обвинението „изнасилвач". Отправи му го преди три години виетнамката Ханна Хоанг, известна у нас като осиновената дъщеря на Блага Димитрова. В началото на 2007-а тя издаде биографичната си книга „Мащеха е моята звезда" и обвини пастрока си Йордан Василев в изнасилване и побои. По време на описаните събития Ханна е била малолетна.

 

„Най-вече ми беше гадно, защото живеехме в една стая и той почна да ме опипва, още тогава! А аз значи - да съм била четвърти или пети клас. На колко години съм била значи? Той ме опипваше! Посред нощите. Или рано сутрин. Усещах по шията, около ушите, по лицето си влага, защото ме лижеше! Отврат!", описва Ханна.

 

Набеденият за насилник литератор не пусна жалба за клевета. "Как ще съдя детето, което съм отгледал от 6-годишно? Аз изнасилвач?! Глупости, но така се прави тираж!", коментира литераторът тогава.

 

4. Владо Даверов

 

Размина се с определението „култов автор" заради литературни далавери. В края на 80-те тийнейджърите го боготворяха като човека, написал романа „Вчера" и сценария за едноименния филм на Иван Андонов. За разлика от Даверов лентата още е с култов статут. Реномето на писателя се срина след смъртта на Христо Калчев на 22 март 2006-а. Няколко месеца след като авторът на „Студен огън", „Белият дявол" и поредицата вулгарни романи почина, на пазара излезе книгата „Вълчи капан". Издателят Огнян Младенов я представи за произведение на покойника, а Владо Даверов беше обозначен като редактор на творбата. Тандемът Младенов-Даверов твърдеше, че тя е създадена по записки на Христо Калчев за бъдещ роман. Писателите Виктор Пасков и Боян Биолчев, които бяха сред най-близките приятели на Калчев, обаче разкриха, че „Вълчи капан" е измама. Пасков дори обвини Даверов в литературно мародерство. Според него самият той написал романа, а накрая заедно с издателя подписали Калчев, за да изкарат пари. Тогава и издателят, и редакторът отрекоха. Година по-късно обаче Огнян Младенов призна, че Христо Калчев няма нищо общо с „Вълчи капан" и обяви, че самият той е написал книгата, на която после Даверов станал редактор.

 

5. Аня Пенчева vs. Ивайла Бакалова

 

Две красиви жени в махленска свада. Едната е звезда на театъра, другата - на модния подиум. Докато гледахме грозния им сблъсък във VIP Brother, разбрахме, че и гений като Достоевски греши с вярата си, че "Красотата ще спаси света".

 

Актрисата Аня Пенчева беше голямата губеща в уж благотворителното шоу. Вместо да блесне с великодушие, както подобава на имиджа й, тя лъсна с дребнавост, злоба и махленски манталитет. Напускането на Къщата беше единственият интелигентен изход от ситуацията. За съжаление идеята не дойде от нея, а се роди в главата на съпруга й Ивайло Караньотов.