Гневен съм. В деня на 146-та годишнина от Априлското въстание, гледах документалния филм „Второто освобождение“. Не го пропускайте! Гневен съм от комплекса „Русия“, който от Освобождението насам тегне над ума на много българи. Още от събранието в Търново през 1879 г., до Великото такова пред 1990 г., та до днешната промяна съм първосигнално ядосан от факта, че все още у нас има хора, които като че ли не виждат реалностите на „братската“ любов на Русия и СССР към България. • България плаща до стотинка освобождението си от Османско иго плюс репарациите на Османската империя след Съединението. • България едва се спасява от заробващите интереси на Русия в договора от Берлинския конгрес, където нито за миг интересите на България не са защитени от нейната „освободителка“. • Без нито една пушка срещу СССР последният окупира страната ни, за да може да изстиска богатата тогава българска икономика за само 3 години. А и дълго след това. • 45 години ни се е@а майката като държава, за да се превърнем в най-близкия и най-беден съюзник на Съветска Русия. За малко и 16-та съветска република. • 30 години след демокрацията все още за това време се говори като за нещо нормално от учебниците, без нито един виновен да бъде осъден или поне посочен с пръст. Еднозначно без соц-романтика. А БКП, с днешен наследник БСП, е в българското управление и заплашва, че ще срути правителството по време на война в Европа, която започна същата тая Русия. Ще пожертват стабилността, защото България постъпва според цивилизационния избор на една европейска държава, не според волята на Кремъл. Спирам дотук, защото списъкът може да е дълъг. Сега ще говоря за спомени. Спомням си, как покойният ми баща все казваше колко важно е България да е в НАТО. „За да няма връщане назад“, казваше той със сълзи на очите , когато българският флаг се вдигна пред щаб-квартирата на Алианса. Спомням си, как питах учителката по география как така СССР е в Европа, като само една малка част от нея до Урал е в континента, а останалото - в Азия. Помня как ми каза да седна и да не мисля много. Спомням си, как питах учителката по история как така ще има „всекиму по нуждите“ като „всеки дава според възможностите си“. Аз исках повече дъвки за балончета, а не ми се даваше нищо в замяна. А дъвки нямаше дори и да искаш да дадеш 10-те стотинки за тях. Бибип с картинки продаваха нелегално циганките. Спомням си как нашите ми разказваха как са купували киселото мляко от магазина на ул. „Искър“ и „Раковски“ в София в тави; и как месарят на ул „Търговска“ е раздавал за без пари непродаденото месо след 4 следобед на бедните. Спомням си как баща ми за първи път е видял опашки и купони пред 1947 година. Малко след като България става република под съветските щикове. Думата „дефицит“ не е била позната преди това. Спомням си как слушахме тихо БиБиСи, за да не ни чуе някой „добър съсед“. И само на вилата в Балкана го пускахме на силно от Грундига, който хващаше всичките станции на запад от рая. Спомням си и Чернобил и как ни заведоха на задължителната манифестация и ядохме огромни марули и репички, докато те са били бъкани с радиация. Спомням си първото шоколадово яйце, първите дънки „Панака“, маратонките „Ромика“. Спомням си как до 20-та си годишнина не можех да изляза от България. А в първото си пътуване на Запад – до Белград, видях банани през лятото. Е, благодаря за таквоз освобождение. Крайно време е да се погледнат реално фактите по нашите все Руски и съветски освобождения и да бъдем само и единствено българи. Да милеем за българското и за нашето достойно място. Което винаги е било в Европа, а не в околията на някоя азиатска държава. И децата ни да растат горди българи и с гордо вдигната глава да водят България напред и нагоре. Простете моята гневност. 367Вие, Jenny Schier и 365 други 68 коментара 110 споделяния   Харесване       Коментар     Споделяне   68 коментара     Преглед на предишните коментари  

•            
  •                    
  •  
•           Ivanka Kirova Благодаря за прекрасното припомняне на цялата история на нашето "Освобождение" от СССР и комунисто-социализма, който ни наложи. Жалко, че толкова много българи са с къса памет, или някои от тях облагодетелствувани от този строй.  
  •                     
  •  
  •  
   

  

•  
•  
•  
•  

        0