Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2007 22:54 - Режисьорът Иван Андонов: Лесното богатство развали нацията, в. "Монитор", 29 септември
Автор: elenak Категория: Изкуство   
Прочетен: 2726 Коментари: 3 Гласове:
0




Иван Андонов, Режисьор: 
Лесното богатство развали нацията 

Ставаме хора благодарение на учителите, а ги държим в мизерия 


Елена Кръстева 

- Роден на 3 май 1934 в Пловдив
- Завършва ВИТИЗ през 1956 г.
- Режисьор на филмите "Дами канят", "Опасен чар", "Адио, Рио", "Вчера"
- Рисува от години. Най-новата му
изложба е в галерия "Арте"

image
 - Г-н Андонов, подредихте 23-а самостоятелна изложба. Храни ли художник къща в днешно време?
­ Не. Ако в днешно време човек успява да събере пари, за да си купи материали и да продължи да работи, това вече е добре. А къщата трябва да се храни от нещо друго. Е, има и в България много добри художници, които успяват да хранят къща. Аз съм млад художник още. Само на 74 години. Не е лесно да се утвърдиш като име. Много ми пречи едно друго утвърждаване, което влача като костенурка на гърба си и няма как.
­
- Тежи ли корубата?
­ Да. И в моя случай аз не мога да се скрия в тази коруба. Тя ме прави по-видим.
­ 
- Това значи ли, че при вас има разделение между режисьор и живописец?
­ Не. Живея в мир със себе си и в непрекъсната война с духа си.
­ 
- Тези неща се изключват взаимно, как ги съчетавате?
­ И аз се чудя как…Виждате, че продължавам да живея и дори понякога да се усмихвам. Понякога съм много гневен, ядосват ме даже ваши колеги. Преди време ваша колежка ми зададе въпрос и каза: "Отговорът ви трябва да звучи положително, утвърдително, много бодро и да има такъв и такъв смисъл". Нали си представяте колко ме успокоява това.

- ­ Затова ли страните от медиите?
­ Не е това причината. Просто мисля, че човек трябва да приказва тогава, когато има какво да каже, когато има някакъв повод. Аз не искам поводът да бъде моето минало. Не че се отказвам от киното. То си е, стои на гърба ми, както ви казах, но предпочитам да покажа какво правя сега, а не да разкажа какво съм правил. Не ми е интересно.
­ 
- Филмите ви се радваха на голям зрителски успех. Разбран ли сте като художник?
- ­ Не, филмите ми се радваха на успех много по-късно след създаването си. В началото се радваха на бурен неуспех и на пълно неприемане. Нещата се променят. Живописта не е нещо, което е с толкова широк кръг от зрители. Малко хора се интересуват и аз не мога да преценя дали харесват нещата, които правя или това е до голяма степен куртоазия. Затова съм резервиран към всички похвали. Иначе кой идва и ти казва: "Много ти е лоша картината. Този път не си добре". Мисля, че откровен с мен е бил Слав Бакалов, за което винаги съм му бил много благодарен. И винаги ме е радвало, когато каже: "Иване, нещо се повтаряш" или нещо от този род. Бих се радвал, ако повече хора ме сметнат за техен колега и ми казват такива неща. Действително на тази сцена се появих доста по-късно.

- ­ Знам, че рисувате още от студентството…
­ Да, това е вярно. Но професионално е друго. Никога не съм спирал да рисувам. Имал съм даже участия в общи изложби още в предишните години. Но в мига, в който получих някаква популярност като актьор или режисьор, вече им се виждаше смешно да участвам в тези изложби. Започнаха да ми връщат нещата. И само Найден Петков ми каза "Абе, Иване, давай под чуждо име". И няколко пъти участвах в експозиции като Иван Асенов. Това много ме радваше и си намигахме с Найден.
­ 
- Преди време бяхте казали, че киното остарява. Картините не стареят ли?
­ Хубавите картини никога не могат да остареят. Не говоря за своите. Модата е едно, а добрата живопис, добрата графика ­ нещо съвсем друго. Хубавото не остарява, все едно какво е и кога е правено. При архитектурата, която е могъщо изкуство, каквото и сграда да е, пропорцията е пропорция, тя ти действа или не. Няма старост в изкуството. А киното, уви, е продукт, вързан с ритъма на едно време. То е и последното изкуство, то не може да бъде толкова трайно. И носителите му са нетрайни. Макар че една живопис при дъжд може много повече да се развали от една добре съхранена лента. Но на мен ми се струва така. Или може би се водя от нещо, което казва Глория Суонсън: "Кой се тъпче сега във филмотеките, за да гледа старите филми? Никой, освен младите маниаци".

- ­ Не се ли изкушавате все пак да застанете зад камерата?
­ Не е въпрос до изкушение. Стана така, че в България няма автори, които пишат сценарии. Едно време бях свикнал да работя с автори, които са различни и по душа, и по стил различни. И съм правил филми ­ някога сполучливи, някога не. Аз не съм сценарист. Написах един-два сценария, но това не е важно. Аз обичам да интерпретирам. Добрата литература ме инспирира, тя ми дава възможност да правя това, което знам и мога да направя. Сега няма автори, които да пишат. Знам, че като казвам това, моментално ще почнат да ми звънят по телефоните и да ми предлагат сценарии. Но от такива предложения, аз досега не съм получил нищо. Може би това е една от причините от време на време да обявявам официално, че никога няма да се занимавам с кино, само и само да не чета тези ужасии. Навремето, когато ме туриха в един колектив нещо уж да ръководя, трябваше за три месеца да прочета 400 сценария. А аз чета съвестно, водя си бележки и съм готов на разговор за всеки. Но тези 400 сценария ми нанесоха непоправим удар в малкия мозък и вече обърквам даже филмите, които гледам, когато са тъпи. Ако са хубави, ги запомням. Но масовата американска продукция, която гледам на видео, ме унищожава.
­ 
- Бяхте гост на фестивала "Любовта е лудост", какво мислехте по време на аплодисментите?
­ Ще ви кажа същото, което казах и на Иван Ласкин, който стоеше до мен. Малко се криех зад другите като слаб ученик, след като си свърших поклона. Отвикнал съм да стоя на сцена. Не се притеснявам, но едно време ми доставяше голямо удоволствие. Обичах да седя по средата на сцената, търсех прожекторите. Сега не ми се стои на сцена. Нямам желание. Вероятно и суетата в голяма степен изчезва с годините. Други стойности са по-интересни от това да получиш аплодисменти или награди. Не че е лошо. Но наградите трябва да се дават на млади хора, за да бъдат стимулирани. Защото тогава те непременно ще правят по-добри неща, когато имат добро самочувствие. Важното е човек да получи стимул за работата си.

- ­ Къде намирате вашия?
Няма да ви кажа. Може да избяга, ако ви кажа откъде е. Аз просто обичам да работя. Опиянението от духовната дейност е прекрасно. Особено, ако човек се заблуди за миг макар, че нещо е постигнал. Не мислете обаче, че рисувам, пеейки. Опитвам се и съм твърде критичен към това, което правя. Но понякога си казвам: "Тук май това парченце стана".
­ 
- Успявате ли да преодолеете съмненията си?
­ Не мога да ги преодолея никога. Аз живея със съмненията. Знам, че няма абсолютна истина, че тя винаги има два края и как да не се съмнявам? Не се съмнявам само в нещата, направени от други. Не се съмнявам в нещата, които ми харесват. Минават, минават, минават години, случва се да видя отново някое от големите произведения и понякога то ми действа още по-силно от преди. Това ме радва, защото означава, че не съм се излъгал.
­ 
- Вашият дядо Иван Андонов е бил революционер, депутат в Първото Велико народно събрание. Вие не се изкушихте от политиката, защо?
­ - Не съм роден за това. Много уважавам дядо си, истински го обичам, защото го помня, но всяка коза за свой крак. Друго нещо е в главата ми. Никога не съм бил революционер. За мой срам мога да кажа, че по-скоро съм бил компромисаджия. Не ме карайте да говоря против себе си. Дядо ми е нещо изумително, много голямо, и аз по никакви показатели не мога да се докосна до него.

- ­ Ще гласувате ли за кмет?
­ Да. Аз винаги гласувам. Може да сбъркам, може да не сбъркам. Но не ме питайте за политика. Всички говорят за политика, защо и аз да се наредя в тази редица?
­ 
- Добре, няма да говорим за политици, а за учители. Какво мислите за стачката на учителите?
­ Ако ние ставаме хора, то е благодарение на примера, благодарение на учителите. Учителят е този, който ти посочва пътя, показва ти как да избираш. А ние искаме да държим този човек в мизерия. Заплатите на учителите са мизерни за труда им и за ужаса да се борят с едни млади създания, които 95 процента са възпитани да знаят само това, което има стойност като пари, цени, стоки, облекла, апартаменти, обзавеждане. Това знаят младите! Никой не им говори дух. И те няма и как да научат и най-простите неща, за да не бъдат неграмотни. Грамотността не е само да знаеш азбука, нито само компютърната грамотност. Но никой не се замисля кога ще му дойде времето на учителя?
Лесното богатство развали до голяма степен нацията. Много е хубаво да има богати хора, но ако техните деца учат в чужбина, защо на другите децата да бъдат обречени?



Гласувай:
0



1. boyana - Благодаря ви за това интервю!Това е ...
29.09.2007 19:42
Благодаря ви за това интервю!Това е един артист,който има остава в съзнанието ми с Отклонението на Блага Димитрова.НАли това бе филмът,в който се снима с Невена Коканова...Невероятна двойка,просто излъчването е неземно.Точната влюбена двойка.Дано и днес децата видят тази лента и усетят полъха на истинското превъплъщение,без капка натрапчивост!Иван Андонов наистина е един от най-впечатляващите мъже на екрана.Благодаря за ролите и филмите,които режисира.И за духът в тях!
цитирай
2. elenak - :)
29.09.2007 19:44
и аз благодаря
цитирай
3. анонимен - възхищение
12.08.2009 13:29
Възхищавам се от този голям артист Иван Андонов.Толкова години той не изневери на изкуството,не сде включи в политиката,въпреки,че може да бъде по-полезен от много други и продължава да се усъвършенсдтва само в сферата на културата и да стига до все по-добри резултати.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434536
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031