
Прочетен: 4406 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2009 19:43
„Краят на играта” е представление, което е трудно да понесеш, но невъзможно да напуснеш
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 5 февруари 2009
Николай Урумов катери стълба към небето, но небе няма. Йосиф Сърчаджиев и Илка Зафирова надигат глави от кофи за боклук, за да зърнат света, но той е само една сива килия. Валентин Танев лъска черните стъкла на очилата си, но никога няма да погледне през тях. Защото е сляп.
Четиримата актьори, всеки със свой знак в българския театър, са лица на „Краят на играта” от Самюъл Бекет. Мозъкът е режисьорката Лилия Абаджиева, която постави изключителната пиеса на абсурдиста в Театър 199 „Валентин Стойчев”. Премиерата мина преди няколко дни.
„Вие сте на земята, за това лек няма!” – може би тази реплика е ключ към спектакъла. Светът е място да изтърпиш наказанието-живот, а спасението се отлага, защото всеки е окован в собствения си недъг. Клов (Урумов) е куц и не може да сяда, Нел (Зафирова) и Нак (Сърчаджиев) са с отрязани крака. А Хам освен в мрак, е обречен да прекара остатъка от дните си и в инвалидна количка. Сакати герои в сакат свят.
Единственото освобождение е смъртта и недъгавата четворка чака края на играта ден след ден, премятайки все същите въпроси, все същите отговори. Пиесата на Бекет е тежка и за пресъздаване, и за възприемане. Представлението в Театър 199 прилича на главния герой Хам – трудно е да го понесеш, невъзможно е да го напуснеш. Но публиката преодолява вътрешната си съпротива да вдиша толкова отчаяние, страхове и безизходица. С титаните на сцената Сърчаджиев, Танев, Зафирова, Урумов и режисьорката Абаджиева, това е възможно. Как те самите са преодолели текста – по-добре да не знаем.
Усилията в „Краят на играта” са родили актьорски постижения. Валентин Танев имаше нужда от подобна роля. След Радичковата „Лазарица”, поставена от Крикор Азарян, не го бяхме виждали в толкова сложен образ и майтапите му в тв шоуто „Господари на ефира” определено не са ни достатъчни.
Николай Урумов също прави голямото си завръщане на столична сцена с „Краят на играта”. Вярно, че е в щатния състав на Младежкия театър, но в спектакли като „Оливър”, „Три сестри” или „Страхотни момчета”, той е един от многото. А в представлението на Абаджиева е едновременно наблюдател, двигател и спойка между отделните герои и съдби.
каре
САМО ФАКТИ
- Самюъл Бекет печели Нобелова награда за литература през 1969 г., но отказва да я получи лично. Раздава премията на бедстващи артисти.
- Умира на 21 декември 1989 г. в Париж в пансион за стари хора.
- „Краят на играта” е втората постановка на Лилия Абаджиева по Бекет за последната година. Другата е в „Очакване на Годо” и се играе в Сатиричния театър.
- Преди девет години покойният режисьор проф. Гриша Островски постави „Краят на играта” в Театър „София” с Любомир Младенов и Мариан Бачев в ролите на Хам и Клов. Оттогава заглавието не беше влизало в столичния афиш.
СНИМКИ: ТЕАТЪР 199
Валентин Танев и Николай Урумов като Хам и Клов са обречени да изтърпяват себе си и битието в „Краят на играта”.
Илка Зафирова и Йосиф Сърчаджиев – героите им Нел и Нак са живи трупове, които чакат избавлението на смъртта в кофи за боклук
Любими поети-Самюъл Бекет
Самюел Бекет и Джордж Оруел са декриптир...

2. Георги Неделчев и светът около него :)
3. Нещата от живота през погледа на класика Красимир Крумов
4. списание "Тема"
5. Вестникът на Иван Бакалов
6. "Сълза и смях" онлайн
7. Иконопис от Мария
8. Православни икони
9. Радио Тангра Мега Рок
10. Блогът на Светослав Кокалов - сценограф и ректор
11. Felicity
12. Пак аз, но на друго място :-)