„Качествени хора има и в България”, казва виртуозът преди церемонията в британската резиденция

 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 23 февруари

 

Цигуларят Ангел Станков става първият български музикант с орден от Елизабет II. Кралицата обяви виртуоза за почетен член на Британската империя и професорът в Музикалната академия ще получи отличието  в сряда – 25 февруари, на церемония в резиденцията на британския посланик в София. Ако беше поданик на Короната, заедно с ордена Станков щеше да получи и титлата „Сър”. На тържеството цигуларят ще свири заедно с колегата си Атанас Атанасов и ученичката си Кристина Хинова. Ще прозвучи „Концерт за две цигулки” от Бах, „Поздравление с любов” от Елгар, „Севдана” от Георги Златев-Черкин и „Чардаш” от Монти.

 

 

-         Проф. Станков, Кралица Елизабет Втора ви направи почетен член на Британската империя и в сряда ще получите ордена й. Как се вписва един българин сред Кавалерите на Нейно величество?

 

-         За мен този орден не е личен, а признание за българската култура. Много се радвам, че нещо хубаво се казва за България в тия дни. Предполагам, че отличието идва заради дългогодишната ми връзка с английската музика и култура. И сам, и заедно с Йосиф Радионов сме изнесли десетки концерти с творби на английски автори. Имах честта да дирижирам оркестъра при визитата на принц Андрю, когато той откри новата сграда на посолството и Британския съвет. Бях и диригент на концерта на Софийската филхармония, посветен на 125-годишнината от установяването на дипломатически отношения между страните ни. Този концерт включваше музика от всички краища на британските острови.

 

-         Завършили сте в Лондон, помните ли първия си концерт там?

-         Разбира се. И тогава, и на всичките ми концерти в чужбина винаги съм се стремял да свиря българска музика. Няма да забравя, когато с Йосиф Радионов за първи път отидохме да правим записи за Би Би Си 3. Главният продуцент Пол Хамбургер специално слезе да ни види и каза:, „А, вие свирите музика от Панчо Владигеров? Аз го познавах преди войната”. Значи все пак Панчо Владигеров беше този, който ни даде ключа за записи в тази изключително престижна радиостанция.

Музиката прокарва мостове между хората. И като говорим за отношения, може би, самият факт, че живея на ул. „Уилям Гладстон” постоянно ми напомня за британци, направили много за България. Като журналиста на „Таймс” Джеймс Баучър и сър Стивън Рънсиман. Имах честта да познавам сър Стивън. Той още през 1929 г. написва история на първата българска империя. Предговорът й завършва така: „Надявам се, че славната история на тази империя, би инициирала по-голямо внимание и симпатия към страната, която сега е нейна наследница”. Затова съм радостен, че с приятели съдействахме да се нарече една улица в София на сър Стивън Рънсиман.

 

-         Вие сте цигулар със световна известност, защо избрахте живота в България?

-         Не ми харесва, че у нас се прокрадва общественото мнениие, че ето виждате ли, качествените хора заминават. Няма разлика в качеството на един човек, който по свое решение е останал или заминал. Сред нашите учени и интелектуалци има много извисени хора. Те не са богати, но това не значи, че са по-малко качествени.

 

-         На церемонията в резиденцията ще свирите с ученичката си Кристина Хинова, какъв съвет й давате – да замине или да остане?

 

-         Държа Кристина да замине, защото връзките, които се получават в младежките години и влизането в т. нар. музикален бизнес, е много по-лесно в големите музикални центрове. Лондон, Виена, Париж – това е големият музикален пазар.  Там човек може да намери добър импресарио и хубав инструмент. Това е важно, защото все едно имаш друг глас. Да не забравяме обаче, че най-важно е развитието на човека и неговите ръце. Както е казал Давид Ойстрах „Страдивариуса ще купиш, но ръцете си няма да можеш”.

 

-         В годините на прехода доста хора на изкуството минаха през политиката. Вашият дядо е бил депутат преди 9 септември 1944 г. Защо политиката не успя да ви изкуши?

 

-         Дядо ми наистина е бил депутат в Радикалната партия от Пловдив. Много интересен човек, преживял е като бебе Баташкото клане. Баща ми пък беше адвокат. Но тъкмо той ме насочи към музиката. Каза ми „Свири на цигулка, защото това няма нищо общо с политиката”. Излезе прав. Светът на изкуството винаги ми е бил по-интересен, а ние – българите, сме много талантлив народ. В момента най-нашумялата ми ученичка е Кристина, но имам и много други, които са членове на оркестри в Лас Вегас, в Софийската и Пловдивската Филхармония. Ралица Чолакова прави голяма кариера в Канада. Но не само мои ученици, изобщо сме талантливи. Когато бях в журито на един конкурс в Гориция една професорка от Шанхай ми каза следното „Вие сте колкото един наш малък град, а вадите такива огромни таланти”. Убеден съм, че Орфей е живял тук и имаме някаква закваска от него.

 

 

СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ, БУЛФОТО

 

„За мен орденът на Кралицата е не личен, а признание за българската култура”, казва Ангел Станков.

 

Прочутото в цял свят дуо Йосиф Радионов и Ангел Станков – през 1993 г. тандемът печели златен медал от фестивал на камерната музика в Осака

един достоен Българин!
И на теб за чудесното интервю!

Благодаря!

bravo strahotno sviri angel stankov bravo

pozdravleniq i po malko izjavi s radionovi te sa boza kva e taja zornitsa kade e prekrasnoto trio s netorova

ami Zornica e deto hvana Radoinov da q probutva na nqkoe koncerttche Profesor Stankov e istinski balgarin i tvorec

Prekrasno intervu mnogo profesionalno bravo

Ангел Станков