Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2008 11:01 - Писателят Любен Дилов: Свършил съм си работата на Земята
Автор: elenak Категория: Новини   
Прочетен: 7752 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 12.06.2008 11:10


Днес изпращаме фантаста Любен Дилов...
Ето какво каза той преди пет години....image

Писателят Любен Дилов:

 

Свършил съм си работата на Земята

 

В тоя край на света ще направим Цигански съединени щати, казва на шега известният фантаст

 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР

 

На 22 декември писателят Любен Дилов става на 75 години. По този повод събира почитатели в Градската библиотека. Освен това ще се връчи и годишната награда за фантастика “Гравитон”. Дилов-баща е сред символите на жанра у нас. Радва се и на международно признание. Навремето Аркадий Стругацки го обявява за един от петимата най-добри фантасти в света. Част от произведенията му са преведени на повече от 30 езика в тираж милион и половина. За “Пътят на Икар” през 1976-а, Любен Дилов получава награда ЕУРОКОН.

 

- Много или малко са 75 години, г-н Дилов?

- Мисля, че са много. Затова и не ми се живее повече. Смятам, че съм си свършил работата на Земята. Отгледал съм хубави деца, внуци. Написал съм 45 книги, създал съм жанр в нашата литература. Жена ми почина миналата година. Останах сам. Така че наистина не ми се живее. Не ми се и пише повече. Най-новата книга, която публикувах “Да избереш себе си”, я написах преди 10 ноември. Тогава я оставих нарочно в чекмеджето. Знаех, че ще настъпи време, когато няма да има какво да напиша. Това време настъпи – чисто физически ми е трудно да пиша. Буквите са ситни, с машината също не става.

-Перфекционист ли сте?

Да. Обичам да ми е чист ръкописът и това ме измъчва много. И явно, че заради това не ми се живее. Децата си взеха хляба от рано. Да легна така и да лежа на ръцете на децата си, няма смисъл.

- Казват, че възрастните хора могат да помагат с мъдрост…

- А, това не е вярно. Хората не помъдряват с възрастта, а оглупяват. Възрастният човек става по-предпазлив, не е по-умен.

-Мислите за смъртта ли?

- Не. Сега чакам да мине 75-годишнината и каквото дойде, но не ми се живее повече. Свързано е с това, че няма за какво да пиша. Направих един опит. Написах 60 страници цяла глава, но няма къде да се засмееш. А трябваше да бъде хумористичен роман. И затова го захвърлих.

-Ако може да повторите живота си, пак ли щяхте да станете писател?

- Ами какво друго прави човек освен да пише и да пие? Аз бях много дисциплиниран в работата си, а вечер си пиянствах. В Хисаря съм написал 25 книги. Там вечерно време винаги се намираше с кого да пиеш.

- Добрите идеи с хубавото пиене ли идват?

- Не. Те хрумват на другия ден. Човек или пие или не. Не мисли за идеи.

- Преживели сте най-различни режими, фантастика или фантасмагории има повече в нашата действителност?

- В нашата действителност има повече фантасмагория. Струва ми се,  че фантастиката в нея е мрачна. Не е хубава.

-         Защо?

- Ние сме крадливо племе по начало. Това още византийските историци са го констатирали – “Българите са много храбро племе, но и много крадливо”. Първо мислех, че се дължи на робството. Обаче не е. Винаги сме си покрадвали. Това е типична българска черта.

-Но не само в България се краде…

- Да, но тук много се краде. Ние ограбихме държавата, ама така я ограбихме, че остана съвсем малко. И се краде на всички нива.

- Можем ли да се справим с този проблем?

 -Ами Европа ще ни научи. На нас ни липсваше западната демокрация, която с много строги мерки създаде днешния дисциплиниран и ерудиран човек. И ние, ако искаме да сме в Европа, ще спазваме техните правила. Това е законът на тоягата.

 - Коя е най-голямата фантасмагория на днешното време?
- Трудно е да се каже. Най-голямата фантасмагория и абсурд е, че светът ще загине.

- Настроен сте апокалиптично…

- Не, просто това е научен факт – или Слънцето ще загасне, или астероид ще се удари в Земята. Но така или иначе нещо от човечеството ще остане. И преди е имало високоразвита цивилизация, затова мисля, че пак ще има. Е, ще потънат 1-2 континента..

-         А кой е най-големият абсурд на нас, българите?

-          Ами това, че българите стават все по-малко. Аз полу- на шега, полу- наистина казвам, че в тоя край на света ще направим Цигански съединени щати. Румънците са 2/3 цигани, унгарците са 2/3 цигани. Югославия са милион и повече цигани. Те дори повдигнаха въпроса в ООН за право на самостоятелност. Гърция също.

-         Не се ли притеснявате, че заради подобно изказване ще ви обвинят в расизъм?

- Това не е расизъм, а констатация, при това в рамките на шегата. Наистина ще се получи така. Тази идея я изрекох за първи път в Будапеща преди 20-30 години. На една конференция ми зададоха въпрос “Как виждам бъдещето на социалистическия блок” и аз отговорих: “Като цигански съединени щати”. Това всичко разбира се, е в рамките на шегата. Но човек трябва да го мисли и сериозно, при тази ниска раждаемост на българите, които не искат повече от едно.

- Поканиха ни в Европейския съюз, поканиха ни в НАТО, какво е нашето място там?

- Ами ще ни приемат, защото имат нужда от нас. Европа има нужда да се консолидира. Иначе ще загине между жълтата раса и Америка. Не може да се разчита само на Америка. Виждате как се бият помежду си Япония, Америка, Китай. Така че Европа, ако иска да оцелее, тя трябва да се обедини.

- А защо винаги се поставяме в подчинено положение спрямо по-силните?

- Ами защото сме малки и нямаме добри политици и дипломати. Един единствен разбира от политика и той не е българин, а турчин. Ние твърде много сме заети с крадене. Решили сме, че това ни е науката. Политикът трябва да бъде богат, за да влезе свободно в политиката. И сега сме в периода на първоначално натрупване на капитала. И хората трупат.

-Как ще се развият нещата след 50 г., а след век?

- Струва ми се, че след 50 години ще улегнат нещата. Европа ще ни помогне затова. От друга страна, хората ще са се награбили и ще помислят малко и за другите. Защото трябва да идеш на зъболекар, трябва да е добър, училището на децата – също трябва да е добро. Изобщо трябва да се помисли върху живота на хората. И това ще бъде за следващите 50 години. Струва ми се, че тук човек може да прояви известна доза оптимизъм. Няма как иначе.

- Тоест не предвиждате революции…

- Не е възможно повече да се правят революции. Трябва да се въздейства така, че да бъде разумно това, което се прави. Ще дойдат съвсем други личности – млади политици, които тепърва ще се научат да бъдат. Те ще бъдат задоволени, от богати семейства, но ще бъдат научени да бъдат добри към хората. Вярно, циганите много пречат. Пречат. Оплакват се непрекъснато в Европа, но никой не им обръща внимание. Защото и там хората имат същия проблем.

- Сбъднаха ли се фантастичните прогнози в романите ви?

- Фантастиката за мен е по-особено разположена. Аз прибегнах до нея, за да се спася от социалистическия реализъм. Имам 45 книги, от които половината не са фантастика. Но всяко нещо, което написах излизаше трудно. Понеже пиша поначало доста остро и социално ясно. И като сложих фантастиката и като пренасях българския проблем на друго място и ставаше по-лесно. Та такава ми е фантастиката. Трудно мога да говоря за фантастиката като за предвиждане. Убеден съм, че като мислиш върху едно нещо дълго време, ще можеш да направиш прогноза.

- Какво ни липсва най-много на нас, българите?

- Липсва ни сговорчивост, единен дух. Не случайно ние сме много добри в единичните спортове, а в колективните не сме. Действаме един срещу друг. Много вероятно такова нещо е станало и с нашите медици в Либия. Както казва Петко Славейков “Не сме народ, а мърша!”.

- Вие останахте встрани от политиката, когато много ваши колеги се гмурнаха в нея, защо?

- Държах се на страна, защото исках да създам фантастиката в България. Така ми потръгна още с първия роман. Но отделно аз бях “фашиста”. Баща ми е бил 4 години в лагер, но никога не съм споменавал това и не се изкарах дисидент. Хванах се с политиката само когато с Блага Димитрова, Иван Радоев се отделихме в отделен съюз. А напуснах Сдружението, когато разбрах, че Сорос иска да дава пари. Казах “аз съм български писател” и излязох. Иначе станах фантаст благодарение на детството ми в Германия. Четях всичко, германците не искаха да дружат с необразовани, плюс това и славянин.

- Внуците четат ли романите ви?

- Навремето подарих една моя книга на големия ми внук Иван. И след години го питам “Ти прочете ли я”, а той отговори “Бе, ти да не си Ботев, че да те чета”? Бяхме се събрали много хора и си представете какво стана.

- Вярно ли е, че всъщност Любен не е истинското ви име?

- Това е дълга история. Първо не съм роден на 25-и, както се знае. А на 22-и и съм записан не Любен, а Иван. Това се разбра, чак когато ме извикаха на донаборна комисия. Викат Иван Дилов, няма такъв. По едно време секретарят на съвета ми казва: “Май си ти”. И така. Като ме почнаха полковниците “Веднага да си оправиш името и документите”. Сега в паспорта съм Любен, но ако загубя отново свидетелството, както преди. Тогава беше жив попът да ми издаде свидетелството, ами сега…

 

СНИМКА: ВЕНЕТА РАЙНОВСКА




Гласувай:
0



1. roksolana - ...
12.06.2008 11:29
Благодаря ти!
цитирай
2. tota - Писателят Любен Дилов: Свършил съм си работата на Земята
12.06.2008 22:47
Благодаря за докосването отново до писателя...Бог да го прости!
цитирай
3. elenak - радвам се,
12.06.2008 23:11
че ви хареса
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533141
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031