Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2007 08:58 - Никола Инджов, писател: В България няма нито една национална кауза, в. "Монитор", 11 август 2007
Автор: elenak Категория: Политика   
Прочетен: 1321 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.08.2007 09:01


Никола Инджов, писател: 
В България няма нито една национална кауза Разединяваме се непрекъснато, дори присъединяването ни към ЕС създаде противоречия, твърди известният автор и преводач ЕЛЕНА КРЪСТЕВА - Роден на 30 септември 1935 в Бургас
- Поет, писател, преводач
-  Носител на Националната Ботевска награда (2001), на Орден "Кирил и Методий" - огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура (2006).


image


Г-н Инджов, уместно ли е да се правят паралели между участта на медицинските сестри и съдбата на Сергей Антонов?
­- Имам впечатления предимно от телевизионната аудитория, тя изглежда разбунена след някои информации за неправомерни искания на роднините на медицинските сестри. Разбирам защо сравнението, породено от смъртта на Сергей Антонов, се натрапва като че ли само по себе си. Но се питам какво прекърши единствения наш общобългарски порив от 17 години насам, а той бе изразен в краткото и ясно послание към същите сестри "Не сте сами!"? Не вгорчиха ли пак политиците събитието, като решиха с едно смислово непремерено посрещане да изкарат медицинските сестри герои? Но те не са герои, те са злощастници. 
И какво търсеха на летището всякакви фигури от политическия паноптикум? Бяха дошли да се отъркат в сестрите разни бивши лидери на бивши дори партии, вечните "хора с пропуски". Заради съпругата на френския президент по протокол там навярно трябваше да бъдат единствено президентът, министърът на външните работи и посланикът ни в Париж, Обаче гафът, който раздразни, бе самото посрещане. 
За страдалците от Либия, изтезавани и подлагани на нечовешки насилия, ние знаехме, че си идват в недобро здравословно състояние. На родна земя те трябваше да бъдат поети от линейки на "Бърза помощ", които с включени сирени да ги отведат направо от стълбата на самолета на спешен медицински преглед. Светът трябваше да види именно такова посрещане, израз на тревога и загриженост, при това някои от либийската група бяха настанени в болница веднага след помпозната церемония...­

-  Как ще коментирате искането на близките на сестрите за обезщетение от 100 000 евро и политическо убежище във Франция?
-­ Обезщетение, каквото и да е то, трябва да бъде платено от Либия, още повече че синът на Кадафи нагло определи СПИН-аферата с участието на българките като измислена, за да разиграе джамахирията свои ходове в международните отношения. Което означава, че нашата непричастност към случая е официално провъзгласена. 
Впрочем, каква е реакцията на българската държава по това изявление? Ето къде се налага и друго сравнение със Сергей Антонов. Още по време на процеса срещу него се знаеше, че в затвора "Ребибия" той е бил подлаган на въздействие с психотропни средства. Протестира ли тогава българската държава, потърси ли отговорност от Италия? Не, и тогава премълчахме, и сега премълчаваме... Това е проблемът, а не неутешимите претенции на хора, които са изоставени сами в драматична житейска ситуация. 
Защото след осем години затвор медицинските сестри бяха сполетени от свобода с привкус на присъда ­ това е нелицеприятното мнение на немалко българи, изгубили и те надежда за сносно житие-битие. А що се отнася до политическата уж емиграция във Франция, то всеки гражданин на Европейския съюз може да преминава от страна в страна с всички шансове и всички рискове на ново житейско начало.­ 

- Според вас какво обединява повече българите ­ силна личност, силна омраза или обща кауза?
-­ Как е при другите народи? Кромуел внесе разделение сред англичаните, Робеспиер ­ сред французите, Ленин ­ сред руснаците. У нас Левски ни раздели на привърженици на чиста и свята демократска република ­ и на султански слуги; Ботев ­ на вярващи в "единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото" ­ и на нотабили; Стамболов ­ на русофоби и русофили. Потомците на поп Кръстю и досега се мъчат да опровергаят внушенията на Иван Вазов за гнусното предателство на светиня му, потомците на българската буржоазия и досега смятат поета Пейо Яворов за убиец на знатната дама Лора Каравелова. Такова е въздействието на силните личности. За каузата какво да кажа? 
Днес в България няма нито една национална кауза. Дори присъединяването ни към Европейския съюз създаде противоречия. Българите се разединяват непрекъснато, вижте как дори българската църква се оттегли от битката за българин ­ кмет на Кърджали. Там дори елементарната цел за прекратяване на надмощието на ДПС в общинската власт не е в състояние да обединява срещу крепостта на Ахмед Доган.­ 

- Всъщност, какво мислите за ДПС и Доган?
­ Ахмед Доган е забележителен стратег, признаваме това или не. Той не е лидер на етническа партия, просто защото ДПС вече не е етническа партия. Етносът сам по себе си не е и не може да бъде общество! И като че ли най-показателният пример идва от османските турци. През ХIII век туркменският вожд Ертогрул довел в Мала Азия около 500 конника със семействата си. Иконийският султан ги заселил на границата с Никея ­ в Бурса, за погранични стълкновения с друговерците гърци. 
По-късно натам се стичат доброволци ­ "гаази" от Близкия изток, намерили земи за заселване. Това са "спахиите", съставляващи конницата. Завоюването на България и Македония през ХIV век дава възможност на султаните да организират пехота от християнски юноши, които били откъсвани от семействата им, обучавани на военно дело и ислям ­ така наречената "нова армия", еничарите. 
През ХV век бил създаден флот, комплектован с авантюристи от всички брегове на Средиземно море. През ХVI век към османската империя се присъединява леката конница ­ "аканджиите" ­ от завоюваните Ирак, Диарбекир и Кюрдистан. За дипломати империята е набирала ренегати-французи, за финансови министри и висши чиновници ­ гърци, арменци, евреи. А жени всички тези хора са си намирали на пазарите за робини. Именно те за периода ХII-ХVIII век се оказват майки и баби на воините на исляма. Турците са били етнос, не общество. 
Според руския академик Всеволод Гумильов, чиито изследвания ползвам в случая, 600 години османският етнос се е определял не по езика, а по религията, т.е. идеологията. 
Не е ли изградено така и ДПС? Няма ли специално подбирани пришълци в ДПС, един вид политически еничари, намерили шанс чрез коалиционната управленческа квота да заемат твърде високи за възможностите им длъжности в министерства и кметства? 
Ето защо се появява горчивото прозрение, че не на кръг от фирми, а на османски модел се крепи ДПС. Ахмед Доган подхвърли на медиите ефектна и лъжлива следа ­ "кръгът от фирми". Така той отклони вниманието от костната система на ДПС ­ партия, изграждана по модела на османското общество. Тя не е етническа, но не строи българската държава, а се включва в експлоатацията на българската държавност. И може да я прояде отвътре.­ 

- Защо подехте инициативата за подкрепа на успешните кметове? Това опит за участие на интелектуалците в местната власт ли е? Или подкрепа на червени кметове от интелектуалци, близки до БСП.
- Убеден съм, че заслужават нашата подкрепа ония кметове, които са подпомагали развитието на културата и изкуствата в своите градове. Приех да стана член на инициативния комитет "Съзидание" със съзнанието, че компетенциите ни са в духовната област. 
Още в началото заявих, че е недопустимо да подкрепяме градоначалници, които в противоречие с критериите и смисъла на нашето застъпничество са разрушавали културни центрове и обекти, изградени преди те да дойдат на власт. Посочих кмета на Хасково, който, както се изрази по националното радио в шумна препирня с мене, бе закрил по политически причини Литературния музей в града.­ 

- Все пак възможна е промяна на позицията и убежденията...
­- Промяна на позицията и убежденията е възможна, но промяна на фактите ­ не! Литературният музей, музейната сбирка за Асен Златаров и някои други бази на културата са закрити от кмета на Хасково по политически причини ­ и толкова! Впрочем, във вашия вестник преди около месец бе публикувана информация за имуществената декларация на въпросния градоначалник, декларирал доста големи суми пари, получени като дарение и като приход от селскостопанска продукция. В недоумение съм този кмет варена царевица ли продава и има ли право да приема лично за себе си дарения с оглед на длъжността?­ 

- Вие сте от род на тракийски бежанци, самият вие чувствали ли сте се бежанец или емигрант в собствената си страна?
- Не, разбира се. Освен това аз имам една нравствена максима, според която каквото и да става, споделям съдбата на моя народ.­ 

- Кавалер сте на кубинския орден "Amistad" за принос в културното сътрудничество с Куба. Какво мислите за ситуацията там?
­ Куба е страната на моята младост, когато идеалите на личността съвпадаха с идеалите на човечеството за свобода и независимост. Куба и кубинците сега са изоставени от предишните си съюзници, включително и от България. Там не се живее безпроблемно, но аз вярвам, че някогашният Остров на свободата разполага с неизчерпана психологическа енергия, за да се справи с изпитанията на времето.­ 

- Пишете ли нова книга?
-­ Току що издателство "Захарий Стоянов" пусна по книжарниците първите два тома от четиритомното издание на мои избрани съчинения. Очаквам и книга, посветена на тракийски идеи, съдби и събития, която излиза в Университетското издателство "Климент Охридски" под заглавие "Българокръвни. Българогласни. Българоглави". В нея разказвам за моя род, произлизащ от родопското село Манастир в Беломорска Тракия, както и за някои видни деятели на тракийското движение като етнолога Мара Михайлова, комитата Илко Димитров, войводата Таньо Николов, устовския първенец на българското Възраждане Келеш Саващо. Поместени са изследванията ми за това къде трябва да се търси гробът на Патриарх Евтимий, както и няколко разработки на идеята "Тракия без граници", която формулирах и налагах в продължение на десетина години като директор на в. "Тракия" и въобще като един от последните трибуни на тракийската кауза.­ - -
 Защо смятате, че сте от последните трибуни?
- Защото тракийската кауза възникна като отглас на въжделенията на бежанците от Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия, но бежанските поколения биологически привършиха, останаха наследниците като мене. Реалният живот ни приобщава към нови по качество обществени алтернативи и аз виждам, че тракийската кауза постепенно става част от националния идеал на България. Извън него в тесните рамки на някаква организация тракийската кауза е обречена на бюрократичен провинциализъм и няма бъдеще.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1411699
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031