Как изглежда театралният пейзаж в сезона на наградите Петте най-успешни постановки… ...и пет не чак толкова успешни ЕЛЕНА КРЪСТЕВА ДАНИЕЛ ФИЛИПОВ

СНИМКА: ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ

Едва заглъхна ехото от коментарите кой взел и кой не награда "Икар" и се задават нови отличия. Фондация "Аскеер" вече обяви номинациите си в раздел "Съвременна българска драматургия". Сега чакаме имената на останалите претенденти за статуетката на гол воин с меч в ръката, изваян от скулптора Георги Чапкънов-Чапа.
Гилдията смята за по-престижни именно тези призове, раздавани от театър "Българска армия" на всеки 23-и май от седемнайсет години насам. Те показват избора само на членовете на тази трупа и не винаги съвпадат с избора на публиката.
Кои са най-посещаваните спектакли? Те ли са и най-стойностните? Защо най-новата постановка на големия режисьор Младен Киселов "Бетовен 21" не успя да стане събитие? Къде се разминават Деси Тенекеджиева и Йожен Йонеско?
Все важни въпроси от общия театрален пейзаж. Как изглежда той в сезона на наградите, четете в съботната рубрика "5+5".

---

СНИМКА: БОЖИДАР МАРКОВ

Захари Бахаров (вляво) и Деян Донков - като Сганарел и Дон Жуан. Във версията на Александър Морфов Сганарел не е обикновен слуга, а носи кръста да бъде приятел на Дон Жуан и негова съвест.

1. “Дон Жуан”
Народен театърТози спектакъл обра най-много “Икари” преди десетина дни ­ за режисура, най-добро представление, поддържаща мъжка роля. При това заслужено. Тук Александър Морфов поставя философски проблеми, които са далеч от простото морализаторство. Дилемата на Дон Жуан не е да продължи или да спре да търси Жената, защото той не е само любовник. Морфовият дон Жуан е бунтарят и откривателят ­ онзи, който не приема статуквото и движи нещата напред. Оригинални режисьорски решения и сценография и отлично подбран състав са големите постижения на представлението, което в определени моменти прилича повече на картина.
Споменаваме само морската сцена със спасяване на давещите се Дон Жуан и Сганарел, пресъздадена с помощта на бели платна и полета на чайките, закачени върху гъвкави пръчки.
Играта на Деян Донков (Дон Жуан) в компанията на Захари Бахаров (Сганарел) е другото оръжие в арсенала на Морфов. Тези образи прилепват на Донков и Бахаров като шпага в ръцете на виртуозен фехтовчик. Не случайно и двамата бяха номинирани за “Икар”, Бахаров даже спечели.

---

СНИМКА: ИВО ХАДЖИМИШЕВ

Зашеметяващи превъплъщения на Наум Шопов като крал Лир и Иван Радоев като Едгар.

2. “Крал Лир”
Народен театърПостановката на Явор Гърдев е едновременно зрелищна, брутална и философска. Разиграват се интриги, убийства, мъчения, бащи стават жертви на децата си.
Гърдев и сценографът Никола Тороманов са наситили спектакъла със знаци. Особено място са отделили на очите. Героите излизат на сцената, въоръжени с онези картонени очила, през които гледахме слънчевото затъмнение. Така напомнят, че действието в пиесата се развива в граничен момент ­ на затъмнение и нещата не са такива, каквито изглеждат. При най-вледеняващата сцена пък Корнуол (Йосиф Шамли) избожда очите на стария граф Глостър (Валентин Ганев). Минути по-късно отеква викът: “Болестта на времето ни ­ луди водят слепи!” Декорът на Никола Тороманов излъчва студенината на стомана ­ в един момент конструкцията е тронна зала, а при следващото завъртане на сцената се превръща в кралско ложе или тъмница. При всички случаи обаче остава място, където няма милост. Авторската музика на Калин Николов засилва още повече внушението и усещането за Черна симфония.

---

СНИМКА: ГЕОРГИ ВАЧЕВ

Осмият моноспектакъл в кариерата на Мариус Куркински му донесе “Икар” за най-добър актьор във водеща мъжка роля.

3.  “Сътресение”
копродукция между
Пловдивския театър и СатиратаМариус, бутилка мента и разкази на Хайтов ­ тази троица е в основата на “Сътресение”. Това е осмият моноспектакъл в кариерата на Мариус Куркински и в него той е различен.
От предишните самостоятелни изяви на Куркински винаги се е носела меланхолия и самовглъбеност. А сега актьорът-режисьор показа заразителното си чувство за хумор. “Сътресение” кара да усещаш липсата на човечност в света, извън театъра.
Мариус излиза на сцената, нахлупил старовремски каскет над изкуствени мустаци. Реди монолозите на героя си, взети от разказите на Николай Хайтов “Сътресение”, “Страх” и “Засукан свят”. От време на време отпива от шише с мента. Питието е знаково за персонажа му и дискретното присъствие на бутилката припомня аромата на селска идилия от отминали безвъзвратно времена.
Покойният писател е сред трудните за поставяне автори, но това не е проблем за Куркински. Той чете между редовете и ти отваря очите.

---

СНИМКА: ТБА

Бойка Велкова (вдясно) е Бланш, а Стефка Янорова - нейната сестра Стела. За играта си Велкова беше номинирана за “Икар”, но се размина с наградата.

4. “Трамвай “Желание”
    театър “Българска армия”Казват, че след трамвай не се тичало, понеже след пет минути идвал друг. Тази максима обаче е доста поовехтяла и изобщо не важи за “Трамвай “Желание”. Не е лесно да го стигнеш ­ такива спектакли се случват веднъж на няколко години и стават еталон. Азарян посегна към драмата на Тенеси Уилямс след обида. Бившите му колеги в НАТФИЗ не му гласуваха доверие и той напусна Академията за театрално и филмово изкуство. Режисьорът обаче не се отказа от преподаването, защото “Трамвай “Желание” е поредният му урок по театър. Асистенти на Професора са десет актьори ­ девет излизат на сцената, един остава невидим. Той е Стефан Вълдобрев и пише музиката ­ натежала от лирична тъга и поразяващо изразителна.
На Бойка Велкова се пада огромната чест и задача да бъде Бланш Дюбоа ­ уж обиграна лъжкиня, а всъщност ранена душа, която търси закрила. Тя като че ли цял живот е вървяла към тази роля и всичките є досегашни превъплъщения са били подготовка към нея.

---

СНИМКА: БИСТРА БОШНАКОВА

Антоанета Добрева-Нети - пее на живо в прегръдките на Ники Сотиров. В “Ах, този джаз!” актрисата играе любовница на неговия герой Джо Гидиън.

5. “Ах, този джаз!”
Народен театърПървата в света сценична реализация на прочутия мюзикъл, познат от култовия филм на Боб Фоси. При това доста по-добра от продукциите в Музикалния театър, където от години се упражняват върху бродуейски хитове. Постиженията на спектакъла, режисиран от Борис Панкин не се измерват само с рекордните 300 000 лева, колкото струва продукцията. Постановката залага на ослепителна визия, впечатляваща хореография и отлична игра на актьорите и танцьорите от “Арабеск”. Да не забравяме и усилията на Евгени Господинов за вокалната подготовка на участниците и цялостното музикално оформление на Джаза.
Режисьорът е решил представлението си в две действия ­ първата част е по-театрална и на моменти протяжна. Втората е пълен контраст ­ размахът на Панкин понася публиката във вихъра на джаза и на финала я оставя без дъх.

---

...И ПЕТ НЕ ЧАК ТОЛКОВА УСПЕШНИ СНИМКА: БОЖИДАР МАРКОВ

Мария Каварджикова и Теодор Елмазов в ролите на пенсионирана учителка с напреднала склероза и селянин, жаден за телевизионна слава.

1. “Бетовен 21”
Народен театърТози спектакъл трябваше да ознаменува завръщането на Младен Киселов в България за по-дълго време и евентуално да трасира пътя му към директорското кресло на Народния театър. “Бетовен 21” обаче не се превърна в очакваното събитие. Първо, защото пиесата на Константин Илиев е закъсняла с поне 15 години. Сюжети като приватизация на завод за един лев, доминация на мутри и отстъплението на хората на изкуството, отдавна са преекспонирани и поизчерпани.
Режисурата също не предлага впечатляващи решения, с каквито обикновено свързваме представленията с марка “Киселов”. Спорен е изборът на Мария Каварджикова за образа на склерозиралата баба. Гримът є е перфектен, бялата перука ­ също и ако тя само се появяваше на сцената, без да говори ­ нямаше да има проблеми. Но гласът на Каварджикова е звънлив като на влюбена тинейджърка ­ как да повярваш, че героинята є е на повече от 80 години?

---

СНИМКА: ИВО ХАДЖИМИШЕВ

Христо Гърбов, Роберт Янакиев и Веселин Цанев сред останките от римската баня.

2. “Римска баня”
Сатиричен театърСатирата нарежда представлението сред хитовете в афиша си. Плюсовете тук са играта на Христо Гърбов в ролята на Иван Антонов и оригиналната сценография на Невена Кавалджиева, превърнала Сатирата в добре запазена баня от римско време. Това обаче не е достатъчно, за да стане “Римска баня” култов спектакъл, както е било приживе на автора на пиесата Станислав Стратиев.
Сегашната постановка е дело на актьора Светослав Пеев, изиграл Антонов преди няколко десетилетия. Той следва гениалния текст и интерпретациите на актьорите без много да се напряга с режисурата. Майсторът на българския абсурдизъм, както определят покойния Станислав Стратиев, обаче си иска и майстор режисьор. Защото добрият постановчик е най-съществената сред подробностите от пейзажа.

---

СНИМКА: ТЕАТРАЛНА РАБОТИЛНИЦА “СФУМАТО”

За играта си тук (в комбинация със “Станция Елабуга”) Снежина Петрова беше окрилена с награда “Икар” за най-добра актриса във водеща женска роля преди десет дни.

3. Станция “Астапово”
    ТР “Сфумато”Постановката на Иван Добчев не се превърна в хит, въпреки потенциала си, може би заради славата на “Сфумато”, че там се правят представления, трудно разбираеми за широката публика. В “Станция Астапово” обаче липсва арогантността на позицията “последна инстанция”. Този спектакъл е човечен, докосващ, нужен.
Разказвайки за последните дни на Лев Толстой и неговото бягство Добчев ни поставя пред избора да имаш или да бъдеш. Образът на писателя присъства чрез другите герои на постановката ­ съпругата София Андреевна (в ролята Снежина Петрова), последователят Владимир Чертков (Христо Петков), дъщерята Александра (Мирослава Гоговска).
За да ни доближи до Толстой, Добчев използва блестяща метафора с вълка-единак. Бягството на Лев (в превод от руски Лъв) е като бягство на вълка, напуснал глутницата ­ остарял и сам, той бяга към най-важното си (последно) пътуване.

---

СНИМКА: ИВАН НЕГРЕВСКИ

Нона Йотова, Кристина Янева, Силвия Лулчева и Искра Ангелова споделят женски тревоги в “Красиви тела”.

4. “Красиви тела”
театър Сълза и смях”Постановката на директора на Младежкия театър Владимир Люцканов по текст на Лора Кънингхам прилича на колаж от тв сериалите “Сексът и градът” и “Отчаяни съпруги”. Налице са Силвия Лулчева ­ дубльорка на вездесъщата писателка Кари Брадшоу, Стефания Колева, Антоанета Добрева-Нети, Кристина Янева, Нона Йотова и Искра Ангелова. Шесторката красиви и талантливи актриси е заредена с типичните лафове и проблемите на героините си американки.
Всичките са се събрали на “бременно парти” ­ една от приятелките ще роди след месец и останалите правят съпричастен купон. Слагат си изкуствени кореми и започват да обсъждат кариерата, мъжете, позите, размерите…страховете си.
Този сюжет допада на женската част от публиката, но на представителите на силния пол явно идва в повече и те предпочитат да изчакат половинките си отвън.

---

СНИМКА: ТЕАТЪР “ЗАД КАНАЛА”

Така изглежда афишът за спектакъла

5. www.lubovnika.com
Малък градски театър “Зад канала”Брак по сметка между гротеската и клипа ­ така бившият директор на “Сълза и смях” Бойко Богданов определя новия си спектакъл. Може да се окаже прав, но зависи как тълкуваме думата “брак” и най-вече за чия сметка.
Ако ще я плаща публиката, добре е да има едно на ум. “Смятам, че успях да създам урок по това как се прави Йонеско, без да бъде скучен”, обяви гордо пред журналисти Богданов в навечерието на премиерата. Основен партньор в брака му е Деси Тенекеджиева. Тя явно се умори да атакува музикалната сцена и след тригодишни опити реши да потърси подслон обратно в храма на Мелпомена. Освен изпълнителка на главната роля, тя е и продудцент на www.lubovnika.com. Излиза на сцената с къса поличка и без особени усилия изиграва инфантилна ученичка.