Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2007 18:07 - Интервю с Филип Трифонов, в. "Монитор", 2 април
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 1658 Коментари: 0 Гласове:
0



Интервю :  Филип Трифонов,актьор: Не разбирам защо плашат хората с тая Европа
Вестник Монитор 2/4/2007 11:10:00

imageВ утрешната премиера “Детектор на лъжата” актьорът играе лекар-хипнотерапевт
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

Визитка: - Роден: 4 май 1947 г. в София
- Основател на Естествен театър "Трифоноф & Гундеров"
- Най-известни филми с негово участие"Момчето си отива", "Преброяване на дивите зайци", "Оркестър без име".

- Г-н Трифонов, утре ви предстои премиера в Сатирата, какво да очакваме от вас и от срещата ви с "Детектор на лъжата"?


- Действието в "Детектор на лъжата" вероятно се развива след разпада на съветската държава в Москва, а моя човек - проф. Лебедев като голям съветски учен и потенциален нобелист, вместо да потърси добре платена работа в богата на нефт държава, остава да работи като "хипнотерапевт на повикване" в руската столица.

- Ако имате възможност, вие кого бихте подложили на детектора на лъжата?
- Не съм подготвен за такъв въпрос. За пръв път чух за "детектора на лъжата" покрай нашата пиеса. Детекторът не разкрива лъжата, но отчитайки "реакции на неискреност" в изследвания обект, помага за разкриването й.

- Все пак няма ли някой политик, когото да поставите там? Или пък Вальо Топлото?
- В САЩ резултатите от изследванията с детектор на лъжата се зачитат от съда като свидетелски показания, за разлика от европейската съдебна система която не ги зачита и ние, особено след датата 1 януари 2007-а, не можем да го ползваме . Въпреки,че американското правителство наскоро подари един свръхмодерен детектор на МВР. Ако детекторът беше включен в разследването на Вальо Топлото, щяхме да разберем кой го е назначил на този пост, кой още знае за контото във Виена и въобще кой се крие в сянката на топлото. Не е възможно човек да похарчи сам толкова пари и да не знае кои са му приятелите.

- След като години бяхте "свободен" актьор, сега сте в щатната трупа на Сатирата. Защо загърбихте свободата, намаляха ангажиментите ли?
- Ако говорим за свобода, най-свободен се чувствувах в периода 1978-1990 година, като щатен актьор в Киноцентъра. От 1990-2006 г. нямах време и здравните застраховки да си плащам, камо вноски за пенсия. С Николай Павлов Гундеров - режисьора на "Детектор на лъжата", основахме Естествен театър "Трифоноф & Гундеров" през 1997 г. и с пиесата на Вацлав Хавел -"Аудиенция" обикаляхме из страната, Европа и София. След като Гундеров го приеха да учи режисура в чешката столица, останах сам и обиколих с две мои пиеси българските общности в САЩ и Канада. "Западна Германия - Отечество мое" - СГОМ) и "Застрахованият не изгаря при наводнение" - ТЯ. Поставям късите заглавия за необичащите да четат и обратно. Аз се определям като актьор-писател, който директно контактува с читателите в салона. Това е другата свобода, винаги си на улицата и когато зимата е топла, се ядва, но стане ли студено... Сега пътувам със спектаклите до Германия и ги показвам главно пред студентска публика.

- Променили ли са се сънародниците ни, които живеят там в сравнение с вашия престой в Германия през 90-те години?
- Не мога да сравня нещата. Аз бях тогава сред хора, дошли да останат в една нормална страна, разчитаха на себе си, работеха здраво и с всички средства се стремяха да отложат момента на екстрадирането. По това време (1990-1992) средствата за масова информация лансираха версията, че българите са мързеливи. Българите са мързеливи като не им плащат. Като им плащат, работят като за световно. От 99 души от няколко националности само българите ставахме по тъмно да търсим работа "на черно" в Нюрнберг . Сега в Германия е пълно с български студенти, както преди войната. Ако тези момчета и момичета знаеха, че допреди 18 години подобно студентстване е било мираж за 98 % от населението на НРБ, биха оценили по друг начин сегашното си положение.

- Знам, че сте работили като хамалин в Германия, как преодолявахте вътрешната съпротива - все пак сте актьор?
- Ами приемах го като спорт. Работех в една фирма за преместване на мебели. Издигнах се до шофьор на камион. Пътувах из цяла Германия и много се радвах като имаше задръстване,защото плащаха "на час" и чакането на аутобана влизаше в сметката. Първата сериозна работа намерих в италианска фабрика за тортелини. Обработвах машинно десетки килограми от салама мортадела. Казвах си "хем ми плащат, хем ме хранят с мортадела", но явно не бях подходящ за еднообразната работа във фабриката и отстъпих мортаделата на Митко от Варна, който нищо чудно още да работи там.

- Мортаделата ли е най-яркият спомен от времето на емигрантството?
- Много са спомените. Години след това като си затворех очите и ми се връщаха картини от Нюрнберг. В началото бяхме настанени в бивша детска градина - за деца с увреден говор, която опираше до спортен комплекс в някаква гора извън града. Сутрин излизаме да търсим работа. Един румънец се появи с кола една сутрин с кола и вечерта заварихме детската градина оградена от два вида полиция. Естествено да помислим,че румънецът е заловен заради колата, но се оказа,че колата е негова , купил я за 500 марки и понеже източил старото маслото от колата си на земята, дошли да го санкционират по сигнал. Едните полицаи го глобиха, а следващите изкопаха земята и барабар с маслото я прибраха в чували, а дупката запълниха с чимове. Така, че не е до съзнание, а до бърза процедура. А у нас -безнаказано газят хора по улиците и шофират дрогирани. В Германия хората като си знаят правата и като са сигурни в бързата процедура и до абсурди се стига. Паркирам веднъж на маломерно място и докоснах пластмасовата броня на колата отзад. Слизам и от един балкон ми се карат, явно собствениците. Става дума за чертичка върху бронята на колата им с дължина 5 сантиметра. Те слязоха, почнахме да се обясняваме, явно искаха да им платят от застраховката цялата броня. Та сочат ми чертичката и ще викат полиция. Добре, че имах флаконче глицерин, та незабелязано, мацнах бронята и чертичката изчезна...Питам ги тогава "за какво става дума". Жената се навежда да ми покаже, но няма я чертичката и тя само ми се закани с пръст.
- А защо ви спряха американската виза?
- Имат си закони хората. Като ми даваха туристическата виза, като актьор подписах да не изнасям представления и да не се снимам във филми. За филми да снимам - не снимах, но представленията се състояха и до колкото знам някаква жена ме е натопила, та сега трябва да бродя из Европа.

- Как си го обяснявате този феномен - представителите на други нации в емиграция се поддържат, а българите странят един друг и дори се "топят"…
- Ами трябва да се отчита времето - преди 1989 година и след това. Преди 1989-а желаещите да живеят на Запад рискуваха всичко. Успелите да избягат попадаха в графа "изменници на родината" Осъдени бяха на доживотно изгнание и освен, че тормозеха тука близките им, от ДС им пращаха разни шпиони. Роднина на жена ми през 1978 година ми помогна да отида в Западна Германия при мой приятел от детинство и помня как един българин не искаше да дойде докато съм там с довода "Мани го тоя с червения паспорт сигурно е кука". Сега студентите в Германия учат, поддържат се, събират се, помагат си, някои учат и работят... Поне това успях да видя.
За мен родината е там, където работиш по специалността срещу прилично заплащане.

- През май ставате на 60 години, юбилеят повод ли е за равносметка?
-Може би след премиерата на "Детектор на лъжата" ще ми остане време да седна и да тегля чертата.

- Имат ли актьорите днес самочувствие?
- Мога да говоря от свое име..Имам професионално самочувствие, аз съм и кино-актьор, но бих искал заплатите и хонорарите за филмите да са като в Чехия. Един филм, да ти плати тока за цяла година, а не за два месеца. Снимах наскоро в един филм за телевизията - плащането беше според някакви ставки отпреди 20 години. Ако увеличат парите примерно два пъти и два пъти по-високо самочувствие ще имам...А ако ги увеличат пет пъти?

- Какво е мястото на България в общия европейски дом - някои смятат, че ако Австрия е витрината, то ние ще бъдем старческия дом или тоалетната…
- Представяте ли си да продължим да живеем по същия начин, както досега още пет години? Това значи още пет години беззаконие и горите до край изсечени, примерно.Седемдесет и три години плашат хората с европейския начин на живот. Дори не с американския! Защо да се плашим от Европа? Преди 1989 г. хората си рискуваха живота да се доберат да живеят в Европа. Паднаха границите и населението се изнесе на Запад, защото е по-лошо ли? В много неприятна посока моделират мисленето на хората. Както и за участието ни в НАТО. Когато загинаха двамата български шофьори в Ирак, медиите не спряха да отразяват нещастието в продължение на година, а че същата вечер някакво ВМW помля 8 души на една спирка... Като сгазят някой европеец на пешеходна пътека и у нас ще започнат да уважават пешеходеца както в Румъния.

РАБОТЕХ като хамалин в емиграция и го приемах като спорт
БЪЛГАРИТЕ са много работливи, когато им плащат като хората



Тагове:   април,   Монитор,   интервю,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434597
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031