Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2007 19:12 - интервю с писателя Георги Данаилов, в. "Монитор"
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 1767 Коментари: 0 Гласове:
0



Георги Данаилов, писател: Бъдеще без насилие е утопия Новата пиеса на писателя с премиера утре вечер в Сатирата ЕЛЕНА КРЪСТЕВА ТЕРОРИЗМЪТ не се свежда само до религия. В него има недостатъчно разгледана социална страна. В днешния свят я има и холивудската фльорца, която получава десетки милиони годишно, и нещастното момче в Индия, което умира от глад. МЕДИИТЕ твърде много драматизират влизането в Европа. То е напълно полезно и мисля, че е добър шанс. Ако изобщо има добър шанс за човечеството. - Роден на 08.01.1936 г. в София
-  През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София
- Драматург, белетрист и киносценарист
- Романи: "Доколкото си спомням", "Къща отвъд света"
image Снимка: ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ
- Г-н Данаилов, утре е премиерата на пиесата ви "Богове" в Сатиричния театър. Каква е историята?
- Върти се около боговете на Олимп и желанието на човека да бъде безсмъртен. Основната ми мисъл е, че човек не може да бъде безсмъртен, защото животът му ще бъде невероятно скучен и тъжен. И въобще няма да знае какво иска да прави. "Боговете" е пиесата, която се задържа най-дълго време по чекмеджетата ми. Започнах ръкописа преди години и го изоставих. Намирах го от време на време, прочитах го. Казвах си: "От това може да излезе нещо". Поправях, преправях и все не се решавах да го предложа на някой театър. През това време започнах да пиша други неща. Темата за "Боговете", обаче, не преставаше да ме привлича. Още навремето бях написал есе, което се наричаше "Има ли смисъл да бъдем безсмъртни". По-късно подобни размисли често ме спохождаха, защото както е казал Микеланджело: "В съзнанието ми не се ражда мисъл, в която да не е изваяна смъртта". И ето че дойде денят, в който директорът на театъра Павел Васев ме попита, нямам ли нещо ново... Имах ­ добре забравеното старо. Този път се осмелих да кажа "Да". Много се радвам, че с премиерата на "Богове" ще бъде отбелязан юбилеят на Никола Анастасов. Той играе Зевс.
- Героите ви са на Олимп, а вие самият от години се оттеглихте в родопското село Ковачевица. За какво говорят хората в селския парламент ­ кръчмата?
- Не бих могъл да кажа. Защото повечето обитатели на селото не са в кръчмата, а в гробището. И не мога да общувам с тях.
- Все пак, как отекват скандали като този с Вальо Топлото например?
- Жителите на Ковачевица са предимно стари хора и тяхната грижа е за утрешния ден. Те са далеч от Вальо Топлото. Мислят колко ще им излезе токът този месец, дали ще имат достатъчно семе, за да засеят картофи… Те получават смешно ниски пенсии и единственото, което могат да направят, е една малка градинка, в която да си засадят лук и чесън. Да засеят един декар картофи. И боб обезателно. Отиват в магазина и си купуват хляб и едно шише олио за един месец.
- Как се връзва тази картина с влизането ни в ЕС?
- Трябва да разграничаваме нещата. И в Русия след Втората световна война е имало хора, които не са знаели, че царят е умрял.
- Понеже сме в XXI век това сравнение не изглежда много уместно…
- Ами така е, в XXI век сме, но хората не се вълнуват особено нито от този факт, нито от Евросъюза. Струва ми се, че нашите медии твърде много драматизират това влизане в Европа. То е напълно полезно и мисля, че е един добър шанс. Ако изобщо има добър шанс за човечеството.
- Това "ако" издава известен песимизъм…
- Вижте, аз съм човек, който дълго се е занимавал с наука. Знаете, че съм химик. И едно от определенията за наука е "средство за предвиждане на бъдещи събития". То принадлежи на Вилхелм Освалд, но е много точно. Ние не можем да предвидим историческото бъдеще, поради което не може да се каже дали съм песимист или оптимист. Може би съм опти-песио или песи-оптио. Напълно е възможно утре да се случи чудо ­ да настъпи такава промяна, която най-неочаквано да промени цялото бъдеще на човечеството. Защото такива неща са ставали ­ ето, вижте какво прави интернет. Затова не можеш да бъдеш песимист, нито краен оптимист. Хубаво е да си скептик. Но е факт, че положението на човечеството в момента е много тревожно. Какво ще дойде с тази насока ­ не мога да кажа.
- Съгласен ли сте със схващането, че светът преди беше разделен по политически признак, а сега е по религиозен? Били ли сте свидетел на верски конфликти в Родопите, където живеете?
­ Там, където живея, не виждам да има конфликти на верска тема. И да се появи нещо, то е измислено. Хънтингтън в "Сблъсък на цивилизациите" описва тази среща на религиите. Фукуяма е на противно мнение, а Тофлър е на трето мнение. Както казваше нашият професор по органична химия ­ едни казват тъй, други ­ инак, къде е истината и аз не знам. Светът си върви по своя път и никой не знае какъв ще бъде краят. Както се казва в един брамински напев "Само Бог знае какво ще се случи, а може и той да не знае".
Лошото е, че агресивността сред света нараства непрекъснато. Вижте какво стана в Съединените щати преди дни. Един понеже заварил приятелката си с друг, избил 33 души. Това и преди го имаше, американците са големи майстори на такива масови убийства. Навремето имах една пиеса "Съдията и жълтата роза". В нея се даваше документален пример с един американски студент, който първо застрелял майка си и после убил 11 професори. На въпроса ­ "защо убил майка си", отговаря ­ защото щяла да се срамува от него.
Изобщо, насилието е толкова вкоренено в живата природа, че аз просто не знам как бихме могли да се измъкнем от него. Ако можете да предскажете бъдеще без насилие, това най-вероятно ще бъде утопия. Кой в началото на ХХ век е предполагал, че ислямът ще придобие такава враждебност.
Винаги съм смятал, че въпросът за тероризма не се свежда само до религия. В него има недостатъчно разгледана социална страна. Не сте ли съгласни, че има жестока несправедливост! Ето ви пример ­ в днешния свят я има и холивудската фльорца, която получава десетки милиони годишно и едно нещастно момче в Индия, което умира от глад. Тази съпоставка съществува и на вас ви е ясно, че не е справедливо.
- Преди две седмици излезе най-новата ви книга "Зимникът на Рая", каква беше провокацията ви за нея?
- Тя е поглед към миналото от по-особена гледна тока. Зимникът на рая е мястото, където човек умишлено крие лошите си преживявания, лошите си спомени, греховете си. Затова е интересно да разровиш този зимник. Книгата не е нито мемоарна, нито свързана с лични спомени. Тя е документална есеистика.
- Застъпена е темата за националноосвободителната борба в Македония…
- Да, но погледната от друг ъгъл. Павел Шатев, който целия си живот е посветил на автономна Македония, загива съвсем трагично. Това е забавен случай ­ един от най-големите българки терористи става министър на правосъдието. Радвам се, че книгата се изчерпи много бързо.
- Според вас способни ли са думите да променят ?
- Това е семантичен или психологичен въпрос, но мисля, че отговорът е "Да". Защото каризмата е съчетание на образ със слово. Ако има външност, но му липсва слово, човек няма притегателна сила.
- С какво ви промениха собствените ви книги?
­ Стигнах до убеждението колко малко знам всъщност. Когато човек тръгне да пише дадена книга и започне да събира информация за определено събитие или човешки взаимоотношения, се оказва, че маса неща не са му известни. Такова е и чувството, когато влезеш в книжарница с десетки непрочетени томове. Казваш си "Къде и аз съм тръгнал да пиша". Но човек има потребност да се изказва. Не сте ли забелязали, че хората, които се изказват по радиото или телевизията си винаги едни и същи.
- Възприемате ли участниците във VIP Brother като герои на нашето време?
- Не. Според мен лъжат, когато казват, че това е най-гледаното предаване. Сигурно е гледано, но едва ли е най. Иначе си обяснявам интереса с нуждата на човек от информация, а клюката е задоволяване на тази жажда за информация на ниско равнище. И понеже сега съществува възможност тя да бъде разпространявана чрез ефира, маса хора задоволяват нуждата си от информация.
-  София дразни ли беглеца Георги Данаилов?
- Вече не се чувствам софиянец и не мога да пея като Михаил Белчев за булеварда с дивите кестени. По тази причина София ми действа алергично. И в преносния, в буквалния смисъл, защото страдам от бронхиална астма. Дразни ме тази истеричност. Вижте какво става по улиците. Шофьорите освен "Твоята мама" не знаят нищо друго.
- Когато говорят за общия европейски дом, някои хора на изкуството сравняват Австрия с витрината, а България с тоалетната. Съгласен ли сте с такава съпоставка?
- Важното е тоалетната да бъде чиста. Културната столица на Европа ­ Париж е доста мръсен град. Ние сега сме в процес на реанимация, не можем да говорим чисти ли сме или не.


Тагове:   Монитор,   интервю,   Данаилов,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434614
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031