Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2007 10:33 - Георги Русев: Не съм актьор на всички времена, а на своето - интервю във в. "Монитор"
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 1511 Коментари: 0 Гласове:
0




Георги Русев: Не съм актьор на всички времена, а на своето Българинът винаги обвинява другите, никога себе си, твърди актьорът, който в понеделник става на 79 години ЕЛЕНА КРЪСТЕВА Визитка Роден на 7 май 1928 в с. Костенец. 
Изиграл е стотици роли в киното и театъра. 
Най-известни филми с негово участие: "Селянинът с колелото", "Преброяване на дивите зайци", "Дами канят", "Вчера", "Опасен чар" image СНИМКА: ВЕНЕТА РАЙНОВСКА ­- Г-н Русев, утре имате имен ден, а в понеделник ставате на 79 години. Как ще празнувате?
­- Честно казано не съм по празненствата и юбилеите. Винаги съм обичал делника - ­ това е денят, в който нещо се случва.
­- Много или малко са 79 години?
­- Много са. Когато мине шейсет, човек започва да чувства по-бързо минаването на времето.
­- Преди половин година се оттеглихте от сцената. Знаехте ли, че последното представление на "Нищо не помня" ще е последно?
­- Не. Аз много дълго обмислях това решение, но тогава излязох на сцената като всеки друг път. Понеже Театър 199 беше в ремонт, с Татяна Лолова играехме в Сатирата. Помня това представление, защото беше показателно. Накрая публиката ни извика на сцената седем пъти. Такова нещо не се беше случвало дори на премиерата! А играхме "Нищо не помня" 190 пъти.
­- Сънувате ли сцената, аплодисментите?
- През деня съм спокоен, през нощта - не. Чарли Чаплин е бил на 60 години, когато се е оттеглил. И го е направил, не защото не е могъл да играе, а защото е знаел, че ще бъде някой друг. След 60 години е трудно човек да играе с такава емоционалност и стръв. Особено, когато се играе комедия. Там не може да има душевна почивка.
В един момент аз играех осем роли. Натоварването е огромно за всеки актьор, камо ли на моята възраст. Такова натрупване не ми се е случвало дори по времето, когато бях директор на Пернишкия театър. Така че, нямам поводи да се оплаквам от последните си години на сцената. От випуска, който завърши през 1953-а, останахме да играем само Георги Георгиев-Гец и аз. Той почина и аз останах сам. Някой ден може и да се върна пак на сцената. Но това ще стане, когато се появи нов образ, който да изиграя. И ново послание. За актьора това е важното-  да не повтаря послания, които вече е направил, а да търси нови.
­- Стига ли ви пенсията за нормален живот?
- Колкото нормално живее един пенсионер в България. Играл съм много и съм взимал не лоши хонорари и то в последните години. Оказа се, че в тия години човек може да живее и от театър. Но предпочитам да не задълбаваме в тази тема. Аз никога не съм говорил за пари, нито съм правил пазарлъци за роли. За мен тази тема е табу. По-важно е човек да си свърши добре работата. В целия свят театралният актьор не е богат. Щом искаш пари, стани банкер! Ако щеш, стани и бандит. Пък може и да спечелиш.
­- Много ваши колеги участват в реклами, вас не са ли ви канили?
­- Когато са ме канили, винаги съм мислел, че го правят, за да кажа някоя от моите реплики. Но аз достатъчно уважавам тези филми, за да си позволя да правя реклама чрез тях.
- Откакто се оттеглихте, ходили ли сте на театър?
­- Не. Знам, че в момента има жестока смяна на поколенията в театъра. Както в годините, когато ние станахме актьори, нашето поколение смени това на Сарафов, Иван Димов, Константин Кисимов, Стаматов, Трандафилов. Поколението, което влиза сега, е много добро.
­- Напоследък е модерно да се правят класации, вие също бяхте включен сред най-добрите актьори на всички времена.
­- Не обичам това понятие "на всички времена". Актьорът не може да бъде голям на всички времена. Той е голям на своето време. Ако го сложиш в друго - няма да е толкова голям.
- Вие смятате ли, че вашето време мина?
­- Да. Времето на нашето поколение минава.
­- Когато реши да си тръгне, тогава ли е най-голямата драма на актьора?
­- Най-голямата драма е, когато реши какво да прави. И двете решения носят драма. "Отказвам се" ­ е драма. "Не се отказвам" ­ пак е драма. Защото, ако започна да играя лошо, това е още по-голяма драма. Има и друго - заедно с актьора си отиват и онези, които са го гледали. Но пък в нашата работа човек преживява успеха си още докато е жив. При художниците например, не винаги е така. Най-великите са признати, чак след като са напуснали този свят.
­- Как ви изглежда отстрани киното? Напоследък се снимат много филми.
­- Големият проблем на българското кино е, че зрителите дори от любопитство не отиват да видят нов филм. Те, като че ли изгубиха доверие. В същото време част от старите филми продължават да се харесват. Може би, защото са от живота на хората, а нашето кино сега бяга от него. Един икономист казва: "Аз научих повече за Франция от романите на Балзак, отколкото от всички икономисти взети заедно". Мисля, че е прав. Ние нямаме един сценарий за филм, който да покаже емоционалните промени, които станаха в България.
- Какво имате предвид?
­- Стотици хиляди хора трябваше да променят живота си, да работят не това, за което са учили. Или да сменят професията си. "Дунав мост" беше критикуван, но в него има много верни неща. Той обаче е за самото начало на прехода, а оттогава минаха 18 години. Ситуацията вече е друга ­ цяло едно поколение загуби позиции в живота. Нещата взеха трагичен характер за много хора и това не биваше да бъде пропуснато от киното. Ще ви дам два примера. Един старец с бяла брада обикаля София. Той идва всеки ден от Елин Пелин и минава през църквите, за да събира дарения, които да отидат за построяването на нови храмове. Целува ръка на всеки, който му даде пари. Видях как няколко деца му дадоха стотинки, а той им целуна ръка и на тях! Беше потресаващо, децата понякога са много жестоки, за тях всичкo започна на шега.
Няма да забравя срещата и с един друг човек - беше край кофите с боклук.. Бях слязъл до тях, за да оставя мои стари, но здрави обувки. Видях един мъж - ровеше, за да търси храна. Деликатно му предложих обувките. Той ме гледа някъде около минута. След това направи анализ на ролите ми, какъвто и специалист трудно ще направи. Накрая каза "Да, ще взема обувките, за да си спомням за вас, когато ги нося". Този човек беше беден, но никого не обвини за положението си, никого не нагруби, не напсува никой политик.
Разказвам тези неща, но те са извън съзнанието на българина. Звучат като някаква приказка, а не като реалност. Обикновено българинът е невъздържан, шуми, крещи. Той винаги обвинява някой друг, но никога себе си.
- Българинът обича и да се весели и вие сте сред най-обичаните комици. Гледате ли "Комиците"?
- Гледах го няколко пъти. Актьорите, които участват в него, са най-добрите от сегашното поколение комици. Публиката се смее. Е, вярно че част от хората са поставени, за да се смеят. Времената са такива, че има хора за всичко.
­- Много популярно е и риалити шоуто "Биг брадър", какво мислите за него?
­- "Биг брадър" е пиеса, писана от автор от началото на миналия век, изиграна любителски. Имам впечатлението, че всички влезли в "Биг брадър" изведнъж започват да се правят на артисти. Понеже знаят, че ги гледат, те не живеят собствения си живот, а този на измислени герои. Не съм любител на такъв тип представления.
- Политиците добри актьори ли са? За тях често казват, че разиграват театър...
- Не бих искал да обсъждам политиците. Много ми е странно - дойдат на власт и след една седмица противниците им започват да ги обвиняват, че крадат и са корумпирани. А за седмица не може да се открадне кой знае какво, това става по-късно. След това, като дойдат другите на власт ­ се повтаря същото. Но трябва да го докажеш. У нас политик досега не е осъден за корупция и за кражба.
- Ще гласувате ли на изборите за евродепутати?
­- Да. Откакто се помня, винаги съм гласувал. Смятам, че човек трябва да си каже думата. Никога не съм пропускал избори. Помня и първото си гласуване - тъкмо бях навършил осемнайсет и се провеждаше референдумът за монархия или република. Но разговорът взе да става прекалено сериозен…
­- Да го завършим тогава с любимия ви виц.
­- Един луд в лудница. Отива до стената, залепя ухо и така стои и слуша три дни и три нощи. Минава лекарят, заинтригува се и решава и той да слуша. По едно време поглежда лудия и му казва "Нищо не се чува". А лудият: От три дена е така".




Тагове:   Монитор,   интервю,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1435456
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031