Моноспектакълът “Крап” вдигна завеса в Народния театър Наум Шопов рови из боклука в душата на човека Актьорът за трети път посяга към пиесата на Самюъл Бекет ЕЛЕНА КРЪСТЕВА   Наум Шопов играе само с миглите си в продължение на пет минути. Тялото му е застинало неподвижно, опряно на стъклена маса, погледът е невиждащ. Сцената и камерната зала на Народния театър тънат в мълчание. Влудяващо мълчание. Уж продължава само пет минути, но изглежда безкрайно. Когато големият актьор най-сетне проговаря, отронва "Ро-ол-ка пет. Ро-ол-ка пет. "Ро-ол-ка пет". Изминават следващите пет минути, в душите на зрителите става още по-тягостно.
Големият актьор разиграва за трети път историята на Фернандо Крап от Самюъл Бекет. Първия беше преди петнайсет години в спектакъла "Последният запис", под режисурата на Крикор Азарян, втория - преди 3 години в екип с  Димитър Еленов под името "Последната лента на Крап". Най-новото представление се казва само "Крап", постановката е на самия Наум Шопов, а като режисьор му помага младият Антони Райжеков.
Общото между сегашния Крап на Шопов и предишните е твърде малко - в залеза на живота си един мъж превърта на прашния си магнетофон стари записи и прави равносметка. Първият Крап беше отчаян старец, при втория се процеждаше надежда, сегашният е деградирал - и физически, и психически.
Отправна точка за Наум Шопов този път е тълкуването на английската дума crap. "На английски това означава боклук, нещо мръсно. Боклукът на Бекет обаче е нещо различно. Има съединения, които пулсират и питат: "Защо човече, си станал боклук?" Ако се вгледа в себе си, човек ще види, че се е превърнал в боклук, защото се е вторачил в едно нещо, извадил го е от заобикалящия го свят и го е превърнал в цел, която го погубва. Покрай стремежа си да стигне целта, човек забравя да живее", разсъждава актьорът.

---

Снимки: БОРИС МАРКОВ

Сегашният Крап е деградирал физически и духовно.