Валентин Танев - господарят на метаморфозите

Боксьорски ръкавици, кларнет и китара са сред тайните оръжия на актьора

Скъперник, гастарбайтер, корумпиран чиновник, болен футболен фен - това са част от превъплъщенията на Валентин Танев. Новият водещ в "Господари на ефира" е най-играещият български актьор и сред малцината, станали известни не благодарение на телевизията, а на театъра.
"Във всеки човек спи по един скъперник, във всеки дреме един пройдоха. Във всеки българин има по един малък хъш, но просто трябва да го търсиш в себе си ­ чувството си за свобода, най-различните неща, които владеят душата ти. Трябва да усетиш начина на мислене на героя и, за да бъде образът плътен, в него трябва да има и нещо от теб", обяснява формулата на успеха Танев.
Той е човек на риска. Сигурната, но мизерна заплата на щатното място в театър не го блазнят и години на ред плува в пазарните условия като свободен актьор. Влиза от една роля в друга, репетира по осемнайсет часа на ден, скапва се от работа, но не допуска лишенията да бележат семейството му. Днес синът и дъщеря му са пораснали, но той не дава "свободно" - макар и сред основните лица на Народния, продължава да шества и по другите сцени.
Когато се събират за да направят програмата си за месеца, първа точка от плана на шефовете на театрите е: "Да нагласим спектаклите с Вальо Танев, останалите лесно ще ги наредим". Всеки го иска на сцената си. Той се подвизава и в Народния, и в "Сълзата", и в Театър 199, и във Военния театър. От десетилетие насам лицето му е запечатано във всеки български филм. Най-новите ленти с негово участие са "Бунтът на L.", "Пазачът на мъртвите", "Врабците през октомври", "Хайка за вълци".
Танев се оправя с цялото това натоварване благодарение на пословичните си издръжливост и дисциплина. Тези качества са задължителни за всеки актьор, но при него са изострени от спорта, защото в младежките си години господарят на сцената и ефира 

калява характера си на ринга

Ходи редовно на тренировки по бокс и прилага наученото и днес. Не мислете обаче, че Танев е побойник - той прибягва до боксьорски хватки само, ако някоя роля го налага. Като допълнителни умения в сайта на агенция "Талънт партнърс" Вальо е посочил китара и кларнет. На "ти" е с фехтовката и ездата.
Футболът е другата му страст. Специално за него и за Христо Гърбов отявленият цесекар Елин Рахнев написа пиесата "Фенове". В нея тандемът Танев-Гърбов играе професионални музиканти, самотници, които слизат все по-надолу по социалната стълба. И колкото по-труден и безнадежден става животът им, толкова по-отчаяно те се вкопчват в мечтите си, опитвайки се да избягат от действителността. Опияняват се само от любимия си отбор. За играта си в този спектакъл на Иглика Трифонова двамата актьори получиха награда "Икар".
В арт средите смятат, че добрите актьори, музиканти или художници, са слаби администратори и организатори. Танев опровергава тази максима. От няколко години

той оглавява гилдията на актьорите

 а от две е заместник-председател на Съюза на артистите. Многобройните му ангажименти в театъра и киното обаче не се дължат на постовете, а на таланта му.
Танев е човекът, който търси и намира спонсори и на миналогодишната церемония "Икар" лично той осигури наградите за изгряващи звезди сред актьорите. Отличията на другите гилдии бяха с по-малки финансови измерения, защото си нямат Вальо Танев, коментираха колегите му тогава. В някои моменти съюзните дела може и да му доскучават, но той едва ли ще го признае. "Ние не сме администратори, нашата работа е да генерираме идеи. Има си хора, които да администрират. Искаме да поемем функцията на гара разпределителна - тоест да знаем членовете на този съюз къде отиват, с кого ще работят. Дали ще бъдат достатъчно уважавани, дали ще бъдат защитавани техните права ", обясняваше Танев преди две години. Факт е, че нещата в САБ потръгнаха, когато Христо Мутафчиев пое шефското място, а Танев стана заместник. Но е и факт, че от 2006-а насам в сайта на Съюза на артистите няма нито едно съобщение за предстоящ кастинг на актьори.
Сред
образите, които дремят  в личността на Танев е и този на народопсихолога.
Актьорът обича да се рови в историята и да дава примери от миналото. "Никой не може да ти каже ­ "да, ето сега ще ти направим една революция и тя ще бъде успешна". В българската история само Съединението е самостоятелен акт, който не е продиктуван от Великите сили. Това е пример за един народ, който се е събудил. Сегашният нихилизъм се дължи на разочарованието. Когато един народ е бил разочарован и предаван много пъти от своите управници и политици, хората стават нихилисти. Започват на нищо да не вярват", разсъждава преди време в интервю актьорът.
Сред най-болните теми на Танев е спектакълът на проф. Крикор Азарян "Лазарица" по пиесата на покойния мъдрец Йордан Радичков. В него Валентин играе Лазар, който от клоните на крушата-дивячка води житейския си спор с Кучето. Представлението се роди в Народния театър, но падна от афиша му. След това екипът го пренесе в театрална работилница "Сфумато", а този сезон го играха в "Сълза и смях".
"Не мога да ви опиша през какви трудности съм минал, за да стигне тая пиеса до реализация. Навсякъде, където ходим по света, Радичков е приеман като един от най-големите автори на нашето съвремие. В България ние все още го имаме за нещо домашно. Не! Той е световен автор и младите хора трябва да знаят това. Моята единствена и идеална цел е тази ­ младите да четат отново Радичков и да преоткриват своите теми в него. Тези теми са общочовешки", смята Танев. Когато играли спектакъла във Франция, там реагирали френетично, а в Русия останали учудени. "Уж се родеем езиково, исторически и културно с Русия, а там голяма част от капацитетите не познаваха Радичков! Казваха: "Един от младите български автори" Представяте ли си?", разказва актьорът. 

ПРИЗНАНИЯ

- Аз съм носталгичен пич
През 1995-1996 ме бяха поканили да работя във Франция, но аз съм много носталгичен пич. Тогава не можех да стоя в чужбина повече от петнайсет-двайсет дни, камо ли две-три години. А и отношението на хората там се променя ­ когато си на турне, на гости или турист, е едно. Но когато започнеш да работиш ­ става съвсем различно. Имаше и проблеми с работни визи и аз си казах "Добре, оставам си в България и започвам яко да работя". Тогава беше най­гладното време. Но така и не се реших, по носталгични причини. Може би съм прекалено сантиментален и емоционален, за да го преодолея това нещо.- Бесовете
Бесен съм на безхаберието в тази държава. Живеем като някакви тревички ­ от ден до пладне. А нали тази държава ще трябва да съществува и след нас? Всяко нещо, което се прави в тая държава, се прави за днес, за сега и ако на някого му е угодно. Така се променят закони, статути, така се и строи ­ да вземем едни пари днес, пък дали сградата ще рухне след 10-15 години не ни интересува. Ако продължаваме да мислим така, няма да оцелеем дълго.- Реторично
Как в нискокултурна нация да се чуе глас на културни хора? Все повече и повече нацията не иска да има култура. И това е държавно отношение. Ако държавата не осъзнае своята роля в опазване на културата, ние така ще си отидем. Едва ли ще се сетите кой е бил министър-председател по времето на Йордан Йовков. Но Йовков го знаете, както знаете и Елин Пелин, и Ст. Л. Костов. КЪДЕ ИГРАЕ В МОМЕНТА Народен театър
"Бетовен 21" от Константин Илиев,
реж. Младен Киселов
"Хъшове" по Иван Вазов,
реж. Александър Морфов
"Дядо Коледа е боклук" от Жозиан Баласко, реж. Велко Кънев

Театър 199
- "Веселите Разплюеви дни" от Сухово-Кобилин, реж. Младен Киселов,
- "Умирай лесно" от Мате Матишич,
реж. Крикор Азарян

Театър "Българска армия"
"Комедия на слугите", реж. Теди Москов"

Сълза и смях"
"Лазарица" от Йордан Радичков,
реж. Крикор Азарян
Сатиричен театър
- В момента репетира в "Старчето и стрелата" под режисурата на Младен Киселов. Представлението ще излезе наесен. КАДРОВА СПРАВКА Години: 49 
Ръст: 172 см. 
Тегло: 64 кг. 
Телосложение: Нормално 
Цвят на косата: Прошарена 
Цвят на очите: Пъстри 
Размер дрехи: M 
Размер обувки: номер 42
 Реклама: лице на застрахователната компания "Интерамерикан". Взима “Аскеер” от пети опит Миналата година Валентин Танев най-сетне получи награда "Аскеер" за водеща мъжка роля. Триумфира с превъплъщенията си във "Веселите Разплюеви дни" по пиеси на Сухово-Кобилин в Театър 199. "Не мога да повярвам, че е истина. Това е петата ми номинация и първи "Аскеер"!", възкликна актьорът от сцената. В постановката на Младен Киселов той се преобразява в няколко героя. Първо е лицемерният мазник Тарелкин, задъхан от раболепие, дългове и кредитори, а накрая се превръща в мнимия бизнесмен Копилов. Покъртителен е финалният монолог на героя му, който поставя въпроса за избора - не Хамлетовия: да бъдеш или не, а да измамиш или не.
В колекцията с награди на актьора е Първа награда на Националния преглед на Българския театър, получена в далечната 1984-а. През 1996 г. взима приза за най-добър актьор на годината на САБ. През 1998г.-награда за най-добра мъжка роля на фестивала в Благоевград, а през 2000 г за най-добра мъжка роля на прегледа за нова българска драма"Васил Друмев".  

Миналата година актьорът получи първата си награда "Аскеер" от колежката си Таня Димитрова.

Превъплъщението в "Лазарица" е сред най-добрите в кариерата на Танев.

Снимки: profesionalactors.bg, ИВАН НЕГРЕВСКИ, ИВО ХАДЖИМИШЕВ

Напоследък Танев се подвизава и като водещ в "Господари на ефира"