Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2007 07:54 - Тайфунът Смърт отнесе Богомил Райнов
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 5671 Коментари: 2 Гласове:
0




IN MEMORIAM Тайфунът Смърт отнесе Богомил Райнов СВЕТОСЛАВ ПИНТЕВ 

Авторът на "Няма нищо по хубаво от лошото време" почина на 88 години

Поклонението е във вторник, 12.30 в Ритуалната зала на Софийските централни гробища Богомил Райнов почина. Когато чух тези думи, се замислих. И си спомних как на едно момче в казармата му дадоха една седмица арест, защото го хванаха на пост, с негова книга в ръка.  Някой му подхвърли:  "Не се шашкай. Сещай се, че няма нищо по-хубаво от лошото време, приятелю, и дните ще ти минат като един ден." Каква метафора. И какъв добър съвет.
Богомил Райнов промени представите на моето поколение за вселената, в която живее. Сега се чудя… Кой беше той за нас - българският Реймънд Чандлър, жрецът на  тайнственото учение "Агни йога", който успя да запали по него самата Людмила Живкова и в известна степен да промени България,  пишещ философ, изкуствовед, колекционер или нещо друго?
За тези, които са израснали в ерата на Интернет ще е доста трудно да си представят как един литературен герой, наречен Емил Боев, при това  боец на тихия фронт, т.е. българското разузнаване, от епохата на зрелия социализъм, може да ти разкрие истината за света. И то без да се отклони от верността си към социалистическата родина и пр. задължителни качества, без които Емил Боев би останал герой само в чекмеджето на автора си. Наистина е малко странно, но точно това се случи с мнозина  от нас, а и с нашите родители.   Друг е въпросът, че сегашните тийнейджъри няма да разберат думи като "социалистическа", "боец на тих фронт…"  Вероятно дори за понятията "родина" и  "разузнаване" на мнозина от тях ще им трябва речник. image

Богомил Райнов си отиде единайсет дни преди да навърши 88 години.


Премереният цинизъм на Емил Боев и опонентите му от другата страна на желязната завеса, описанията на   живота на Запад, ни откриха много неща,които ни помогнаха да различим пропагандата на режима от Истината. Това наистина не може да обясни на едно момче или момиче, за което светът се изсипва през екрана на компютъра. Чак по-късно се замислихме за измеренията на Истината. И пак Богомил Райнов ни поля със студен душ в романа си "Ченге втора употреба: "Цялата природа е така устроена, че да крие от живите същества голямата истина. Да, природата милосърдно крие истината за голямото безсмислие на битието, но сума ти идиоти между хората упорстват на всяка цена да стигнат до истината и сами се навират в катастрофата. Защото има ли нещо по-страшно от мига, когато осъзнаеш, че всичките ти старания на този свят са лишени от смисъл, и всичките ти успехи са лишени от смисъл, и цялото ти съществуване е лишено от смисъл, и доколкото все още си жив, ти просто се люшкаш между безсмислието на живота и безпределната пропаст на нищото, където ти е съдено да се сринеш и да изчезнеш.  Тук вече се сблъскваме с философа Райнов. Не е за вярване колко различен е той от автора-създател на Емил Боев, но пък този Богомил Райнов е една много по-сложна, една още по-интересна вселена. image СНИМКИ: БОЙКО КИЧУКОВ

Писателят в компанията на съпругата си Елена и живописеца Светлин Русев

Сбогом, Майсторе. Ти няма да изчезнеш. Поклонението пред саркофага на писателя е във вторник, от 12.30 часа в Ритуалната зала на Софийските централни гробища. Откъс от интервю с писателя, публикувано във в. “Монитор” на 14 юни 2004 г. ЕДНО КЪМ ЕДНО Самият живот ме тласка към такова по-скептично отношение. По начало не обичам веселяшки, натруфени и често пъти фалшиво оптимистични неща. Защото нито животът е такъв, нито перспективата е такава, така че няма какво да се правим на прекалено весели. Разбира се, не бива и да хленчим и да се оплакваме непрекъснато. Но поначало има скептично-песимистичен нюанс. Цялото развитие на света не ни дава основание за особен оптимизъм. Аз доста чета вестници, гледам и телевизия, особено "Дискавъри", "Нешънъл Джиографик" - тази тревога за бъдещето на човечеството е всеобща и много реална. 
Възрастните хора като мен обикновено са настроени по-песимистично от младите. И това е нормално, защото иначе каква младост ще бъде, ако няма илюзии.  Това е една от опъките страни на дълголетието: животът ти все повече се обезлюдява откъм приятели. Настъпва време, когато вървиш по улицата и си приказваш сам на себе си. Добре че засега го правиш само на ум. Инак току виж те прибрали. Очевидното е, че в резултат на мизерията все по-бързо умираме и все повече емигрираме, изобщо стапяме се. Инак българинът продължава да упорства в битката с несгодите. Нали е казано: сиромах човек - жив дявол. Вдигаме по-често кръвното и все по-трудно се понасяме взаимно. Но при това всекидневие, изтъкано от неуредици, какво друго можеш да очакваш. Възрастните негодуват, че вече го няма уважението към по-старите. Младите пък се дразнят,че дъртаците били враждебни и заядливи. Май че и едните, и другите са еднакво правиОткакто съществува човечеството непрекъснато са войни, самоизяждане, самоубийства и т.н.. След атомните бомби над Хирошима и Нагасаки има една важна и не обнадеждаваща разлика - една нова война ще бъде последна и ще отбележи ликвидацията на цялото човечество. Засега има някаква надежда, че това може да се избегне поради общия инстинкт за самосъхранение. Аз много се съмнявам, защото има неща, които висят на косъм. Ще ви дам няколко примера. Сега американците се чудят как да възхваляват Рейгън, но в края на своето управление той беше един болен човек. Кенеди също беше болен човек - сега се разкрива, че той е имал мозъчни кризи и т.н. Оказа се, че съдбата на човечеството в такива важни мигове е била в ръцете на болни хора. Ами Русия - тя беше в ръцете на Елцин - един необуздан човек. Затова не може да се предвиди какво би станало и какво не би станало. 
Но важна е другата опасност- все по-бързото топене на полярните ледове, изсичането на огромни вековни гори, рушенето на озоновия слой, промените в посоката на океанските течения наистина могат да доведат до края на човешкия род. Появата на друг биологичен вид обаче ми изглежда проблематична. Не вярвам да се пръкнат отнейде по-големи идиоти от нас, готови да се заселят на такава опустошена, вече мъртва планета. БИОГРАФИЧНО Писателят е роден на 19 юни 1919 г. в гр. София. Завършил е  "философия" в СУ "Кл. Охридски" през 1943 г. Бил е преподавател по Естетика. През 1954 г. става професор. Бил е зам. гл. ред. на в-к "Стършел" (1947-1953); гл. ред. на сп. "Художник" (1949-1950); зам. гл. ред. на сп. "Септември" (1950-1953); зам. гл. ред. (1960-1963) и гл. ред. на в-к "Литературен фронт" (1963-1970), както и културно аташе в българското посолство в Париж от 1953 до 1960 г.
 Продължител е на духовните търсения на баща си Николай Райнов, писател и изкуствовед.   Научните му интереси са в областите на: Естетиката, Изкуствознанието и Културологията. Автор е на монографиите: Стилът в изобразителното изкуство ; Проблеми на изобразителното изкуство; Пътищата на ционизма ; Черният роман; Ерос и Танатос ; Масовата култура,; Бялото лице на смъртта /Африканска скулптура/,  Тайното учение /Начало и развитие на теософията/,
След 1945г. публикува няколко повести и разкази. В 1963г. излиза детективския му роман "Инспекторът и нощта" по който е заснет и едноименния филм. Издава цикъл романи за разузнавача Емил Боев, наричан от хората българският Джеймс Бонд - "Господин Никой", "Няма нищо по хубаво от лошото време", "Умирай само в краен случай", "Тайфуни с нежни имена", "Голямата скука". По повечето са правени художествени филми, на които той е сценарист.
Признанието  на критиката му носят  романите "Пътища за никъде" и "Черните лебеди". И двата са екранизирани - първият от Методи Андонов -"Бялата стая", вторият - от Иван Ничев -"Черните лебеди".
Богомил Райнов е избран за носител на държавна награда" Св. Паисий Хилендарски" за 2006. за принос в литературата. image

През ноември миналата година на церемония в Министерския съвет писателят беше удостоен с Държавната награда “Паисий Хилендарски”






Тагове:   смърт,   отнесе,   Богомил,


Гласувай:
0



1. анонимен - Поклон
09.06.2007 11:22
пред паметта му.
цитирай
2. dana55 - Поклон и от мен!
14.06.2007 21:08
Израсла съм с тази книга...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434623
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031