Едуард Вик, учредител на литературна награда: Постоянно слушам оплаквания, че у вас четенето е лукс. В същото време хората говорят по телефон за повече пари на месец, отколкото струва един роман ЕЛЕНА КРЪСТЕВА Снимка: ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА Едуард Вик е основател на международната преводаческа компания EVS. През 2004-а учреди конкурс за роман на годината в България. Победителят получава 10 000 лева и превод на творбата му на английски език. - Г-н Вик, и тази година провеждате конкурс за Роман на годината - миналата седмица обявихте шестте номинирани книги. Чели ли сте някой от предишните романи - победители? - Да, разбира се. Нали част от наградата е превод на английски от компанията ми EVS. Лично прочетох последната версия на книгата на първите двама печеливши (бел. ред. - Стефан Кисьов спечели през 2004-а с "Екзекуторът", а Емил Андреев през 2005-а със "Стъклената река") Сега и последната книга на мистър Биолчев (бел. ред. - "Амазонката от Варое" победи на миналогодишното издание на конкурса). - Можете ли да направите съпоставка между романите и авторите? - Ще ви цитирам г-н Кисьов. Когато получи наградата, той каза, че ако е знаел, че ще спечели, щял да напише книгата по-добре. Наскоро той публикува четвърто издание, в което е направил точно това. Променил е част от книгата. - Имате ли представа каква е съдбата на наградените романи, след като бъдат преведени на английски? Имат ли шанс за издаване? - Не знам защо да не бъдат публикувани в чужбина. Въпросът е - би ли се заинтересувал чуждестранен издател от автор, когото в България са прочели 1000 души, какъвто беше случаят с книгата на г-н Кисьов. Може би нашата награда води до някакво развитие в литературния свят в България. От втората книга-победител се продадоха 10 000 копия. Идеята на наградата е преводът да позволи книгата да бъде извън страната. В същото време да генерира интерес и в България, за да може българите да четат повече български книги. - Сприятелихте ли се с някой от наградените автори? - Виждам ги от време на време. Поканих първите двама лауреати на Панаира на книгата във Франкфурт миналата година. Надявам се в бъдеще да се случи нещо хубаво книгите им. С г-н Биолчев също се виждам периодично. Но всеки е зает с ежедневните си задължения. Писателите пишат, а аз се занимавам с моята преводаческа агенция. - Компанията ви за преводи има клонове в различни европейски държави. Какво е отношението към българския език, има ли интерес към него? - Интересът е доста нисък. Чувам за българския език в Европа, когато става дума за това, че той е единственият език на кирилица в Европейския съюз. Мисля, че колкото повече езици има в ЕС, толкова по-важен ще бъде английският. Според една статистика, която четох, но не знам доколко е достоверна - 60-70 процента от всички преводи в Европа са комбинация от немски и английски. Така че, в това отношение България не е толкова важна. - В такъв случай имат ли шанс да пробият малки езици като нашия на европейския и световния книжен пазар? - Рано или късно това ще се случи. Стига да има интересни книги. В България професията писател просто не съществува. Хората които пишат, не са професионалисти и правят това в свободното си време. И това означава, че не могат да очакват голям успех. Според мен един автор пише по определен начин, ако знае, че ще бъде прочетен от стотина души. И обратната ситуация - когато знаеш, че си успешен и си сигурен, че 500 000 души ще те прочетат. Затова смятам, че наградата "Вик", ако прави нещо, е да създаде потенциална публика. - Данъкът върху издаването на книги у нас е болен проблем, наричат го "данък четене". Как стои този въпрос във Великобритания? Не ми харесва постоянно да слушам, че българските книги са скъпи и да се правят сравнения с Европа. В тази страна няколко милиона използват мобилен телефон. И милиони хора говорят по телефона за повече пари на месец, отколкото би струвала една книга. Не смятам, че една книга, която струва шест, седем, осем или девет лева, е прекалено скъпа. Особено, ако няколко души четат едно и също копие.