Постинг
06.07.2007 19:37 -
Малин Кръстев в капана на другия човек - за спектакъла в Театър 199, публикувано във в."Монитор"
Малин Кръстев в капана на другия човек
Играта на актьорите е сред най-големите достойнства на спектакъла
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
"Другият човек" е коварен спектакъл. Каквито и усилия да са положили актьорите в лицето на Койна Русева, Малин Кръстев и режисьорът Стилиян Петров, на финала публиката винаги ще им ръкопляска с едно на ум. Защото човек колкото и пъти да гледа представлението в Театър 199 по пиесата на руския драматург Пьотр Гладилин, все ще му остане съмнение за нещо неразбрано и недовършено. А зрителите са разглезени, обичат всичко да е ясно и размишленията им да дават резултат.
Капанът щраква още в първата минута на спектакъла. Койна Русева се е вторачила невиждащо в пространството, а на вратата се звъни. Появява се Той напълно непознат, а всъщност се оказва съпругът є. Тя за първи път научава, че не е стара мома, а майка на четири деца, омъжена от десет години.
Тя разбира живота си от него, после ролите се разменят. Изгубеният в пространството се оказва Той и Тя е тази, чрез която живее живота си.
Звучи енигматично, но такава е цялата пиеса. Голямата задача на зрителя е сам да донагласи част от сюжета и образите като се порови в собствения си опит и спомени.
Отправната точка уж е ясна двама души трябва да надмогнат капана на битието и изхабения си брак. Трябва отново да намерят себе си чрез другия. Мисията изглежда невъзможна и на финала се получава разказ с неочакван край.
В лабиринта от емоции, фантазии, реални и измислени ситуации, в които попадат героите, играта на Малин Кръстев и Койна Русева е като нишката на Ариадна за зрителите. Изговорен от тях, текстът оживява и става по-лесен за проумяване.
Накрая гръмва и пистолет героите се убиват взаимно. Замисляш се всяка ли връзка е обречена да умре в самото начало? Дали е вярно, че както човекът започва да умира още от раждането си, така и връзката върви към края от мига на първата среща?
А може би ключът е още в предговора на пиесата, любезно публикуван в програмата за спектакъла. Там самият автор Пьотр Гладилин отбелязва: "Приятелка ми разказа, как веднъж се събудила и видяла до себе си мъжа, с когото живее от години. Секунда преди паметта є да се проясни, тя за миг не познала лицето на собствения си мъж. И от ужас се разкрещяла: "Кой сте, какво правите в леглото ми?"…Човек търси забрава, която на свой ред търси човека и го настига винаги неочаквано".
Играта на актьорите е сред най-големите достойнства на спектакъла
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
"Другият човек" е коварен спектакъл. Каквито и усилия да са положили актьорите в лицето на Койна Русева, Малин Кръстев и режисьорът Стилиян Петров, на финала публиката винаги ще им ръкопляска с едно на ум. Защото човек колкото и пъти да гледа представлението в Театър 199 по пиесата на руския драматург Пьотр Гладилин, все ще му остане съмнение за нещо неразбрано и недовършено. А зрителите са разглезени, обичат всичко да е ясно и размишленията им да дават резултат.
Капанът щраква още в първата минута на спектакъла. Койна Русева се е вторачила невиждащо в пространството, а на вратата се звъни. Появява се Той напълно непознат, а всъщност се оказва съпругът є. Тя за първи път научава, че не е стара мома, а майка на четири деца, омъжена от десет години.
Тя разбира живота си от него, после ролите се разменят. Изгубеният в пространството се оказва Той и Тя е тази, чрез която живее живота си.
Звучи енигматично, но такава е цялата пиеса. Голямата задача на зрителя е сам да донагласи част от сюжета и образите като се порови в собствения си опит и спомени.
Отправната точка уж е ясна двама души трябва да надмогнат капана на битието и изхабения си брак. Трябва отново да намерят себе си чрез другия. Мисията изглежда невъзможна и на финала се получава разказ с неочакван край.
В лабиринта от емоции, фантазии, реални и измислени ситуации, в които попадат героите, играта на Малин Кръстев и Койна Русева е като нишката на Ариадна за зрителите. Изговорен от тях, текстът оживява и става по-лесен за проумяване.
Накрая гръмва и пистолет героите се убиват взаимно. Замисляш се всяка ли връзка е обречена да умре в самото начало? Дали е вярно, че както човекът започва да умира още от раждането си, така и връзката върви към края от мига на първата среща?
А може би ключът е още в предговора на пиесата, любезно публикуван в програмата за спектакъла. Там самият автор Пьотр Гладилин отбелязва: "Приятелка ми разказа, как веднъж се събудила и видяла до себе си мъжа, с когото живее от години. Секунда преди паметта є да се проясни, тя за миг не познала лицето на собствения си мъж. И от ужас се разкрещяла: "Кой сте, какво правите в леглото ми?"…Човек търси забрава, която на свой ред търси човека и го настига винаги неочаквано".
Влиянието на космоса и заобикалящия ни с...
Човек има всичко, което му е нужно
... за чий дедов съм жив?!
Човек има всичко, което му е нужно
... за чий дедов съм жив?!
Търсене
За този блог
Гласове: 3151
Блогрол
1. вестник "Монитор"
2. Георги Неделчев и светът около него :)
3. Нещата от живота през погледа на класика Красимир Крумов
4. списание "Тема"
5. Вестникът на Иван Бакалов
6. "Сълза и смях" онлайн
7. Иконопис от Мария
8. Православни икони
9. Радио Тангра Мега Рок
10. Блогът на Светослав Кокалов - сценограф и ректор
11. Felicity
12. Пак аз, но на друго място :-)
2. Георги Неделчев и светът около него :)
3. Нещата от живота през погледа на класика Красимир Крумов
4. списание "Тема"
5. Вестникът на Иван Бакалов
6. "Сълза и смях" онлайн
7. Иконопис от Мария
8. Православни икони
9. Радио Тангра Мега Рок
10. Блогът на Светослав Кокалов - сценограф и ректор
11. Felicity
12. Пак аз, но на друго място :-)