Постинг
13.08.2007 13:42 -
Руската писателка Анна Данилова:Некролозите в Созопол ме вдъхновиха за книга
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 3636 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2007 10:39
Прочетен: 3636 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 14.08.2007 10:39
Руската писателка Анна Данилова: Некролозите в Созопол ме вдъхновиха за книга
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
Анна Данилова е родена в Саратов. Авторка е на 40 криминални романа. Завършила е Теория на музиката и пиано в Консерваторията в Москва и литература в института “Максим Горки”. Писателката представи романите си “Дамата от Амстердам” и “Игри с тъмното минало”, публикувани от издателство “Персей”.
- Г-жо Данилова, как пианист като вас започна да пише криминалета?
- Освен музикално, аз имам и литературно образование и когато започнах да пиша – началото беше с обикновена проза, а не с криминални романи. Пишех разкази и повести за реални хора – художници, музиканти. Те са по-хармонични и интересни. Когато учех в музикално училище, около мен кръжаха музиканти, и животът им ми се струваше пълен с тайни.
По-късно, когато се запознах с творчеството на Реноар, написах цикъл разкази, посветени на женския портрет. След време от литературната агенция в Саратов, където живеех, ми предложиха да напиша детективски роман. Аз много обичам да чета този тип книги и си казах “Защо пък не”. Това стана преди 10 години.
Оттогава пиша активно. През зимата на 1997-а отидохме в Москва. Вече имах един написан роман – “Градинарят” – философски, сюрреалистичен роман. Бях го писала много дълго, исках да го предложа на издателство. Но хората даже и не го отваряха. Първо питаха дали е криминале. Тогава имаше такава вълна, ниша, която трябваше да се запълни. Получи се така, че едновременно сключих договори с две московски издателства. Едното ми поръча да напиша любовен роман, а другото - криминален. Помислих, че в любовния роман трябва да внеса криминални елементи, а в криминалния – любовни. Получи се, приеха и двете книги.
- Медиите в Русия ви наричат “руската Агата Кристи”. Този етикет не ви ли дразни?
- Не. Може би критиката измисли това заради камерността на романите ми. Те не са трилъри, в тях няма престрелки с автомати или преследвания с полиция. В моите романи има психологическа интрига, мисля си, че това роди подобни определения.
- Романът ви “Игри с тъмното минало” е писан след почивка в Созопол. Четох, че идеята за него ви хрумнала от некролозите в града. Винаги ли се зачитате в некролозите?
- Работата не е в текста на некролозите, а в портретите. Все едно хората на снимките ни упрекват: “Ти си жив, разхождаш се, а нас ни няма”. Представете си един руски турист си върви из Созопол – този слънчев и приказен град, който е и музей. И докато се разхожда – навсякъде вижда некролози – залепени по стените на къщите, в магазините.
Вие българите, може би сте свикнали с това, но то прави впечатление. В два от вестниците ви също е пълно с некролози. Когато търсех български фамилии за романа си и се чудех откъде да ги взема, разлистих притурката с некролозите.
- Обиколили сте много държави, само в България ли ви поразиха некролозите?
- Честно да ви призная, такова нещо другаде не съм виждала. Преди две години бях в Созопол първо през лятото, после през есента. Контрастът е голям. През лятото не се набиват толкова на очи. Но есента, когато вятърът задуха откъм морето, ги разнася и дъждът плющи върху тях. Получава се прекрасна атмосфера за криминален роман.
- Преди вас у нас гостуваха Татяна Полякова и Александра Маринина. И те бяха представени като “руската Агата Кристи”. Жените ли пишат повече детективски романи в Русия?
- Не само. Но може би жените са по-популярни, защото техните романи са с големите тиражи. Обяснявам си го с факта, че четящата аудитория в Русия са жените. Романите, написани от мъже, са екшъни, трилъри. А жените искат да погледнат в душата на героинята, какъв е мъжът й, кой е любовникът й, за какво е мислела, когато е убивала.
- Когато започвате да пишете, знаете ли как ще завърши романът ви?
- Не съм от авторите, които просто включват лаптопа си и започват да пишат без да имат яснота, оставят се да плуват в текста. Мисля, че е 50 на 50. Винаги имам предварителен план. Започвам по него и го спазвам, но героите правят неща, които не съм планирала.
Така че зная как точно ще завърши, но какви обрати ще настъпят междувременно в сюжета – не. - Използвате ли полицейски разследвания? Когато живеех в Саратов, имах достъп до такива архиви. После съм разговаряла с адвокати и прокурори. Но като правило – когато пиша книга, съчетавам елементи от различни престъпления.
СНИМКА: БОЙКО КИЧУКОВ
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
Анна Данилова е родена в Саратов. Авторка е на 40 криминални романа. Завършила е Теория на музиката и пиано в Консерваторията в Москва и литература в института “Максим Горки”. Писателката представи романите си “Дамата от Амстердам” и “Игри с тъмното минало”, публикувани от издателство “Персей”.
- Г-жо Данилова, как пианист като вас започна да пише криминалета?
- Освен музикално, аз имам и литературно образование и когато започнах да пиша – началото беше с обикновена проза, а не с криминални романи. Пишех разкази и повести за реални хора – художници, музиканти. Те са по-хармонични и интересни. Когато учех в музикално училище, около мен кръжаха музиканти, и животът им ми се струваше пълен с тайни.
По-късно, когато се запознах с творчеството на Реноар, написах цикъл разкази, посветени на женския портрет. След време от литературната агенция в Саратов, където живеех, ми предложиха да напиша детективски роман. Аз много обичам да чета този тип книги и си казах “Защо пък не”. Това стана преди 10 години.
Оттогава пиша активно. През зимата на 1997-а отидохме в Москва. Вече имах един написан роман – “Градинарят” – философски, сюрреалистичен роман. Бях го писала много дълго, исках да го предложа на издателство. Но хората даже и не го отваряха. Първо питаха дали е криминале. Тогава имаше такава вълна, ниша, която трябваше да се запълни. Получи се така, че едновременно сключих договори с две московски издателства. Едното ми поръча да напиша любовен роман, а другото - криминален. Помислих, че в любовния роман трябва да внеса криминални елементи, а в криминалния – любовни. Получи се, приеха и двете книги.
- Медиите в Русия ви наричат “руската Агата Кристи”. Този етикет не ви ли дразни?
- Не. Може би критиката измисли това заради камерността на романите ми. Те не са трилъри, в тях няма престрелки с автомати или преследвания с полиция. В моите романи има психологическа интрига, мисля си, че това роди подобни определения.
- Романът ви “Игри с тъмното минало” е писан след почивка в Созопол. Четох, че идеята за него ви хрумнала от некролозите в града. Винаги ли се зачитате в некролозите?
- Работата не е в текста на некролозите, а в портретите. Все едно хората на снимките ни упрекват: “Ти си жив, разхождаш се, а нас ни няма”. Представете си един руски турист си върви из Созопол – този слънчев и приказен град, който е и музей. И докато се разхожда – навсякъде вижда некролози – залепени по стените на къщите, в магазините.
Вие българите, може би сте свикнали с това, но то прави впечатление. В два от вестниците ви също е пълно с некролози. Когато търсех български фамилии за романа си и се чудех откъде да ги взема, разлистих притурката с некролозите.
- Обиколили сте много държави, само в България ли ви поразиха некролозите?
- Честно да ви призная, такова нещо другаде не съм виждала. Преди две години бях в Созопол първо през лятото, после през есента. Контрастът е голям. През лятото не се набиват толкова на очи. Но есента, когато вятърът задуха откъм морето, ги разнася и дъждът плющи върху тях. Получава се прекрасна атмосфера за криминален роман.
- Преди вас у нас гостуваха Татяна Полякова и Александра Маринина. И те бяха представени като “руската Агата Кристи”. Жените ли пишат повече детективски романи в Русия?
- Не само. Но може би жените са по-популярни, защото техните романи са с големите тиражи. Обяснявам си го с факта, че четящата аудитория в Русия са жените. Романите, написани от мъже, са екшъни, трилъри. А жените искат да погледнат в душата на героинята, какъв е мъжът й, кой е любовникът й, за какво е мислела, когато е убивала.
- Когато започвате да пишете, знаете ли как ще завърши романът ви?
- Не съм от авторите, които просто включват лаптопа си и започват да пишат без да имат яснота, оставят се да плуват в текста. Мисля, че е 50 на 50. Винаги имам предварителен план. Започвам по него и го спазвам, но героите правят неща, които не съм планирала.
Така че зная как точно ще завърши, но какви обрати ще настъпят междувременно в сюжета – не. - Използвате ли полицейски разследвания? Когато живеех в Саратов, имах достъп до такива архиви. После съм разговаряла с адвокати и прокурори. Но като правило – когато пиша книга, съчетавам елементи от различни престъпления.
СНИМКА: БОЙКО КИЧУКОВ
Д-Р ФРАН ДЕ АКУИНО: ХААРП МОЖЕ ДА МАНИПУ...
Българският език - езикът на първите хор...
КРАЛ АРТУР, НЕГОВИТЕ САРМАТИ И БЪЛГАРИТЕ
Българският език - езикът на първите хор...
КРАЛ АРТУР, НЕГОВИТЕ САРМАТИ И БЪЛГАРИТЕ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3151
Блогрол
1. вестник "Монитор"
2. Георги Неделчев и светът около него :)
3. Нещата от живота през погледа на класика Красимир Крумов
4. списание "Тема"
5. Вестникът на Иван Бакалов
6. "Сълза и смях" онлайн
7. Иконопис от Мария
8. Православни икони
9. Радио Тангра Мега Рок
10. Блогът на Светослав Кокалов - сценограф и ректор
11. Felicity
12. Пак аз, но на друго място :-)
2. Георги Неделчев и светът около него :)
3. Нещата от живота през погледа на класика Красимир Крумов
4. списание "Тема"
5. Вестникът на Иван Бакалов
6. "Сълза и смях" онлайн
7. Иконопис от Мария
8. Православни икони
9. Радио Тангра Мега Рок
10. Блогът на Светослав Кокалов - сценограф и ректор
11. Felicity
12. Пак аз, но на друго място :-)