Теодора Димова, писател: В България са останали бесовете 

Държат лекарите и учителите у нас в най-унизителната позиция - на колене 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

Визитка
- Родена през 1960 в София
- Завършва английска филология в СУ "Климент Охридски".
- Миналата година романът й „Майките" спечели Голямата награда за литература на Виена. Преди броени дни новият й роман "Адриана" беше номиниран за литературната награда "Елиас Канети"




- Г-жо Димова, предишното ни интервю  беше след трагедията в Бяла. Неотдавна страната преживя още една трагедия - наводнението в град Цар Калоян. Това Божи знаци ли са или човешки грешки и немарливост?
 
- Това не са просто грешки и просто немарливост. Това е дълбока безотговорност, незачитане, неуважение  към ценността на човешкия живот изобщо. Духът се е оттеглил от територията на България, останали са бесовете, непрекъснато срещаме грозните им проявления, всеки ден, навсякъде.

- Станахме свидетели и на размирици в квартал "Красна поляна", след това на убийство на циганче в Самоков... Държавата и МВР държаха ли се адекватно? Какво мислите за създаването на Национална гвардия от Боян Расате?

- Двеста роми в незнайна доба до едно гробище със сопи. След три дена - национална някаква гвардия от българи с вид на благоверни комсомолски секретари. После убийство на ром в Самоков, ще следват нови и нови безредици, ще се прави пълнокръвен PR на дон Цеци, Боян Расате и вътрешния министър и в резултат гласовете на ромите ще бъдат насочени правилно. Освен това общественото внимание се пренасочва много умело - вместо да се занимаваме с това как лъжат непрекъснато пироговци и стачката на учителите наесен. Лекарите и учителите са най-плътната, най-плодородната част от интелигенцията ни, затова те винаги трябва да бъдат държани на колене, в унизителна позиция.

- Разрази се и скандалът "Гоце". Какви ще са последиците от този случай за обществото ни?

- Непредвидими. Скандалът "Гоце" е като морален чернобилски облак, който виси над България. Както навремето някакъв професор ведро ни убеждаваше от екрана на телевизора, че няма облак, няма авария, няма Чернобил, няма опасност, няма радиация, не е нужно да спазваме каквито и да е мерки (а членовете на ЦК и техните деца, и техните внуци пиеха незаразена минерална вода, донесена от чужбина със специални самолети), така сега  президентското обкръжение ни убеждава, че няма Гоце, няма доносничество, няма служене на Държавна сигурност. Какво ли би се случило в една европейска държава, ако нейният президент се окажеше секретен сътрудник? След като е обявил публично, че не е? След като е излъгал целия народ, на който е президент? Неговото поведение ще има непредвидими последици, защото то показва на всички, че лъжата не само че не е грях към останалите, тя не само че не се наказва, но се е превърнала в някаква уродлива и необходима  норма, разкрасена с непукизъм, усмихнатост, слънчеви бунгала... Тази лъжа всъщност уязвява достойнството на всеки един българин. Но тъй като ние живеем не в Европа, а в извечния си махленски соц, в който най-важното е какво се случва в къщата на Биг Брадър, примерно, ние отново се върнахме в генералната си апатия, в чувството, че нищо не зависи от нас, в чувството, че пребиваваме в поредното свое блато и колкото повече не го гледаме, толкова повече то не се отнася до нас.

- Историята с досиетата компрометира ли дясното? Как си обяснявате мълчанието за Гоце по времето на Иван Костов?

- Изобщо не мога да допусна мисълта за каквито и да е договорености. Правителството на Иван Костов пое България в състояние на кома след управлението на БСП, когато заплатите ни бяха пет долара и отново нямаше храна по магазините, трябваше да изгражда държавността,  времето е, което не му стигна, а не волята.

- Продължавате ли да вярвате в демокрацията? Кои са нейните лица днес? СДС? ДСБ? ГЕРБ? 

- Изчезването на десницата е дълбока рана, травма за цялото ни общество, с която не зная как ще се справим. Бойко Борисов не е  алтернатива на дясното, а израз на колективното ни отчаяние, което трябва да се провеси на нечий мъжествен врат.

- Има ли нужда от нов политически модел? Какъв трябва да е той?
- Тук  ще отговоря с думите на героинята ми Адриана: "...никъде другаде не се случи такова отвратително нещо, както в България, тук фактите надминават въображението, дори е ужасяващо да се говори за тези неща, комунизмът беше по-доброто състояние за България, отколкото демокрацията, демокрацията беше хвърлена тук като жертвено агне и тутакси разръфана, разкъсана, умъртвена, България успя да умъртви демокрацията, нещо, което никъде другаде не се случи, затова сега на мястото на държавата има стотици малки парчета под формата на тъпоумни мошеници, това е, което се случи с България, тя изтече между пръстите на мошениците и сега вече не съществува държавата България, а само нейната привидност. Единици са тези, които виждат привидността на бившата държава и бившата държава смята тези единици за опасни престъпници от морално естество..." 

- Ще гласувате ли на местните избори наесен? Засега в София са ясни две кандидатури - на Бойко Борисов и Константин Папазов. Как ще ги коментирате?

- Дълбоко уважавам традициите, поведението и членовете на Демократическата партия, но в случая с господин Папазов ми се струва, че тя е изгубила здравия си разум. Та преди две години нейният кандидат кмет беше в инициативния комитет на Георги Първанов. За какво става дума?

 - Как ще коментирате идеята СДС да подкрепи за кмет на Кърджали човек от ДПС?

- Не мога да повярвам, че това е възможно. Не зная. Всичко се заплита все по-лошо и по-лошо. Аз съм краен песимист. Беше ясно, че влизането ни в Европа не може да изтрие катастрофите ни с магическа пръчка. Имаме нужда от светци, от святост, от свята кръв, която да бъде отново обесена или простреляна. Само тя би могла да ни измие и оневини.

- Получихте номинация за литературната награда "Елиас Канети" за романа си "Адриана". Смятате ли, че "Адриана" ще има щастливата съдба на "Майките"?

- Смятам, че  написването  на "Адриана", появата й изобщо, са сами по себе си щастлива, макар и крайно необичайна съдба. Този роман  разкърти и събори някакви пластове върху мен, от които все още не мога да се съвзема.
- Той е продължение на недовършения роман на баща ви...
- Не е продължение. Баща ми никога не би го продължил така. Михаил Неделчев го нарича "пренаписване". Може би това е много по-точно. В "Роман без заглавие" Адриана е на двайсет и девет години. В моя роман тя е на деветдесет и три и умира пред очите ни. Но умира одухотворено, влюбено, красиво, без страх. Заразява всичко около себе си с тази одухотвореност и любов.
- Предишният ви роман „Майките" стана пиеса, ще мине ли и "Адриана" по този модел?
- Да, отново работим върху театралния вариант на "Адриана". Работата този път е много по-трудна, отколкото с "Невинните", но още от самото начало режисьорът имаше театрален ключ към представлението и готова конструкция, което е най-важното. Не, всъщност най-важното е абсолютната всеотдайност, безстрашието. Сценарият вече е почти готов. Остават малките и много важни редакции.

- С какво ви промени Адриана - героинята? 

- Изключително трудно ми е да говоря за този роман и за Адриана. Тя като че ли обобщава всичко онова, което вече го няма, което безвъзвратно сме изгубили. Вгледайте се в снимки на старите българи. Вгледайте се в лицата им, в очите им - какво достолепие, достойнство се излъчва от тези лица, от стойката, от цялата сериозност, че ги снимат, че тези снимки ще останат за техните внуци и правнуци, в тази сериозност има някакъв огромен смисъл, чувство за времето, което е пред тях, времето на техните праправнуци. По лицата им си личи ежедневния им, непрекъснат труд, ходенето им на църква в неделя сутрин, празниците им си личат, варосването на къщите им всяка пролет - дори и то се вижда по лицата им, ако се вглеждате достатъчно дълго.

- Пишете ли нова книга в момента?

- Един писател никога не знае дали ще има  следваща книга. Писането изобщо не е доживотен абонамент. Може би вече изобщо да не се появяват книги, а нещо друго, съвършено различно, където литературата отстъпва и изчезва. Това чувство за свобода и приключение е зашеметяващо, то е най-големият чар на моята професия. Всъщност и единствения.

- Има ли читатели българската литература в чужбина?

- Да, определено. Въпреки - няма да се уморя да го повтарям - бездействието на държавата и липсата на каквато и да е стратегия по отношение на съвременната българска литература. Като че ли раздрахме тази невидима, но много плътна ципа, която ни държеше в абсолютна изолация. Наскоро "Разруха" на Владимир Зарев излезе в Германия и получи  много високи отзиви, "Естествен роман" на Георги Господинов направи огромен пробив с преводите си на над десет езика, Алек Попов също, "Майките" вече е издадена на френски и немски, през януари предстои премиерата й в Полша, след това в Словения и Италия.

смешно е