Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2007 00:18 - Драматургът Христо Бойчев: Имаме повече таланти във футбола, отколкото в политиката, в. "Монитор", 27 октомври
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 4779 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 27.10.2007 00:21



Христо Бойчев, Драматург: 
ИМАМЕ ПОВЕЧЕ ТАЛАНТИ ВЪВ ФУТБОЛА, ОТКОЛКОТО В ПОЛИТИКАТА
Когато боят в училищата беше разрешен, имаше по-добри управници. А сега нито ще се появи Стамболов, нито даже другарят Живков 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА 



Визитка
Роден през 1950 г. в село Аглавец до Полски Тръмбеш
Завършва машинно инженерство в Русе
Автор на над 10 пиеси, чиито постановки в Европа, САЩ и Канада, Азия и Австралия надхвърлят 100
Най-популярната му пиеса е "Полковникът-птица". През 1997 г. тя печели Международната награда за драматургия на Британския съвет в състезание с над 400 други пиеси от цял свят.
Този месец пиесата му "Подземният" влезе в афиша на Държавния пътуващ театър. 

image

- Г-н Бойчев, над какво ще мислите в днешния ден за размисъл?
- За кмета и за нищо друго.
- Ще гласувате ли утре?
- Сигурно. Така ме съветват и смятам да се вслушам.
-Избрахте ли си кандидат?
- Долу-горе съм наясно.
- Как си обяснявате участието на толкова разнородни кандидати в кампанията - от генерали до футболисти?
- Нека има. Колкото повече чешити има, толкова по-шарен става светът.
- Имат ли обаче те място в управлението и политиката?
- Те рядко стигат там. Но и тия, които стигат - нямат място там. Да ви кажа, ако навремето не се бях кандидатирал за президент, сега щях и аз да се кандидатирам за кмет. Не го правя обаче, защото вече ми е ниска топка.
- Тази година изборната кампания протече в условията на учителската стачка. Как ще я коментирате?
- Ако бяха гласували навремето за мен, сега нямаше да има стачка. Отдавна щяхме да сме задминали европейските учители. Една от основните причини за учителската орис е, че се забрани боят в училищата. Когато боят беше разрешен, тогава излизаха и по-добри политици. А сега нито ще се появи Стамболов, даже и другарят Живков няма да се появи.
- Защо е тази криза на личности?
- Талантът в политиката е както другите видове таланти. Общо взето във футбола имаме малко повече таланти, отколкото в политиката. Погледнете и в литературата - "Време разделно" на Антон Дончев е може би последният сериозен роман, който излезе. Следващият беше "Хайка за вълци" на Ивайло Петров. Оттогава не се е появявал по-мащабен автор. Така е и в политиката - ще има отделни малки таланти, но политик като Чърчил, Ататюрк, Стамболов, се появяват един път на хиляда години.
- Неотдавна пиесата ви "Подземният" имаше премиера в София. Един от героите в нея дарява 1 млн. евро. Наскоро попаднах на коментар в интернет, че само в художествена измислица интелектуалец ще дари такава сума. Защо?
- Може би защото интелектуалците са най-непрактични и неориентирани към парите. Макар че напоследък нещата се обръщат - някои интелектуалци взеха много да се ориентират към парите. Затова и се появиха духовните проблеми на нацията.
- Тоест онези, които трябва да служат в храма, станаха търговци?
- Да, така стана. Всички станаха търговци. Единствената икономическа дейност, която се извършва в България, е търговия и нищо друго. Като почнеш от търговия с най-елементарни хранителни продукти,та стигнеш до търговия с духовни ценности и национални интереси. Всичко се търгува в полза на конкретни интереси. Най-често лични.
- Вие търгувате ли пиесите си?
- Не. Аз преотстъпвам правото да ги играят.
- Имате слабост към аматьорските театри...…
- На тях преотстъпвам правото безвъзмездно. Аматьорските трупи са ми забавни - имат същия чар като художниците наивисти. Освен това те играят безвъзмездно. Само за удоволствие, за вътрешна потребност. Поразява ме тяхната любов към театъра.
- Ходите ли на театър или гледате само постановки по свои пиеси?
- Може да се каже, че чета само собствените си пиеси. Но ходя на театър и там гледам пиесите на други автори.
- Случвало ли се е да не си познаете текста, поставен на сцена?
- Текста си го познавам, но веднъж не беше в моята пиеса. Това ми се случи в Прага, където от моята романтична пиеса "Полковникът-птица" бяха направили "Лимонадения Джо". Стори го един от най-големите чешки режисьори и това му беше последната постановка в живота. Казваше се Петер Лебел и почина на по-малко от 40 години.
- Почувствахте ли се окраден тогава?
- Бях поканен на премиерата. Седях до Вацлав Хавел, защото това беше в неговия театър. Тогава не разбрах какво точно става с моя текст. Но след няколко години видях същата постановка на един фестивал, където бяха събрани пет "Полковникът-птица" от различни държави и тогава оцених това, което Лебел е направи.
- Пиесите ви обиколиха света, а вие обиколихте ли го заедно с тях?
- 50 процента съм присъствал на премиерите. Големите театри с финансови възможности винаги ме канят. Последния път бях поканен в Националния театър на Катар на премиерата на "Оркестър "Титаник", но не успях да отида.
- Прави впечатление, че в афиша на голям столичен театър няма ваша пиеса. Защо?
- "Полковникът-птица" имаше много странна съдба в София. Веднага като получих наградата на Британския съвет, я поиска Военния театър. След месец се отказа. През това време я поискаха други театри, но аз не им я дадох, защото щяха да я правят в "Армията". След като се отказаха, преглътнах унижението, занесох пиесата в Народния. Оттам я взеха, и остана да пази ред. Престоя няколко години, накрая Вили Цанков взе да я прави, на двайстата репетиция прекъсна. Появил се конфликт между него и актьорите и спектакълът беше спрян. Друга моя пиеса - "Районна болница", която е сред най-играните у нас и в света, също не е правена. Общо взето, аз мисля, че българските режисьори не разбират текстовете ми. Четат ги на битово ниво. Философската страна на моята драматургия не достига до тях.
- В момента сте най-поставяният български драматург в Европа. Как ви промени славата?
- Положително. Да добавя, че не само съм най-поставяният български автор, но изобщо съм най-поставяният автор в Европа. Свикнал съм много отдавна с популярността, така че не я забелязвам. Напоследък обаче телевизионната слава не ми помага, защото младите полицаи започнаха да ме глобяват. Докато по-възрастното поколение като ме спрат казват: "Много се радвам, че ви спрях, за да се запозная с вас, г-н Бойчев".
- Значи не сте изряден шофьор?
- Малко съм разсеян. Обичам бързите скорости и не винаги виждам знаците. Но умишлени нарушения не правя никога. Като шофирам, пиша пиеса.
- Коя е последната ви така написана творба?
- Не съм я написал още. Още е зад волана.
- Героите ви винаги живеят в някакъв илюзорен свят. Коя е вашата илюзия?
- Каквато и вашата. Една и съща е - че утре ще бъде по-хубаво от днес. Не искаме пред себе си да признаем, че утре няма да бъде по-хубаво. Най-малкото, защото ще сме по-възрастни.
- Имате и инженерно образование, кога за последен път ви се наложи да използвате знанията си на машинен инженер?
- Може би вчера. Правих една електрическа инсталация, защото не мога да понасям майсторите като дойдат. Предпочитам да си направя аз нещата. Така и така седя до тях и ги следя.
- Липсва ли ви онова време, когато бяхте технолог в Русе? Да си инженер беше престижно.
- Тази професия никога не е била престижна. Тогава казваха "Честит прякор" като завършиш. Започнах със заплата 105 лева. Престижно е да бъдеш инженер примерно в Белгия. Покани ме на гости основателят на белгийския театър. Живееше в прекрасна къща с прекрасна градина. Попитах го "От театър ли направи тази къща?". "Не" - отговори той. - "Аз съм инженер по професия". Навремето той отишъл в Русия като инженер да им помага да построят основите на металургичната индустрия и работил в завода "Сърп и чук" та си говорихме с него на руски. Изключително интересен човек, надявам се да е жив все още. Изобщо с Белгия имам солидна театрална връзка. Навремето един от театрите там направи "Полковникът-птица" и поканиха цялата главна квартира на НАТО, далеч преди да влезем алианса. И целият състав на главната квартира на НАТО гледа "Полковникът-птица" и стана два пъти на българския химн.
- Вие отдавна сте гражданин на света, какво се промени за вас след влизането ни в Евросъюза?
- Аз още не съм усетил нищо. Не виждам какво се е променило за България - същите глутници кучета по улиците, същата ориенталщина. Заплатите пак са ниски. Аз не очаквам положителна промяна на първо време за индивида. Тя ще дойде по-късно и се надявам да бъде дълга. Това е инвестиция. И по принцип там ни е мястото. Но никога няма да бъдем - колкото сме далеч от центъра на Европа географски, толкова сме далеч и по манталитет.
- Защо?
- Може би по същата причина. Реално по манталитет Европа като Европа започва от линията Калининград-Триест, докъдето са владели турците по-трайно. Навсякъде са оставили ориенталски манталитет. За съжаление, Турция ни е владяла преди Кемал Ататюрк. Ако ни беше владяла след него, нещата щяха да бъдат по-други. Макар че, ако ни беше завладяла след Кемал Ататюрк нямаше да се освободим.
- Одата на радостта звучи в "Полковникът-птица". Вие тананикате ли си я понякога?
- Не, тя е стерилна мелодия за балканеца.
- Чалгата ли ни е живецът тогава?
- Не. Чалгата е като мръсните вицове - развлечение на това ниво. Има добри мръсни вицове, има и добри чалги. Но шедьоври в чалгата не сме раждали. Тя е капалъчаршийска стока - лъскава, евтина, дрънчаща. Изкуственяк е.
- От римляните са останали акведукти, от нашето време какво ще остане?
- Ако акведуктите, носейки вода, по някакъв начин облагородяват природата, от нас ще остане обратното. България ще бъде съсипана с хищническо строителство. Такова алчно застрояване на курорти видях само в Албания. Тези курорти въобще нямат потенциала да поемат толкова хотели, но има огромни количества откраднати пари, които трябва да бъдат инвестирани. В този смисъл до Албания сме по-близко, отколкото до всяка сериозна европейска страна. Няколко пъти съм ходил там. Много сиромашка държава. Читави хора са, но най-вероятно са били безкрайно демотивирани, за да настъпи такава бедност и такава липса на естетика.
- Кога "шъ съ оправим"?
- Питайте Кулеков. Той го измисли това - да си носи отговорността.




Гласувай:
0



1. анонимен - христо бойчев
13.11.2007 16:30
обожавам интервютата на този човек! то и за това човекъте най-играният български автор за всички времена...ама в София май няма какво да се види от него :-(((
цитирай
2. анонимен - GEOART62
03.02.2008 21:24
играл съм в "Оркестър "Титаник"/ "Онова нещо" и "Подземният" и мисля, че той е най-добрият жив български автор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434689
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031