Мариус Куркински, Актьор и режисьор: Много бързо ни се отнема доброто 

Не чуваме и сричка от това, което си казваме, камо ли дума или идея 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА



- Мариус, спектакълът ви “С любовта шега не бива” отново влиза в афиша на Народния театър на 14 ноември. Възстановеното представление по-различно ли ще е?
­ 
- Иска ми се да го възвърнем така, както го направихме. Много искам публиката да ми даде присъствието си. Работих много добре с трупата на Народния театър и с другите хора там и се получи много хубав наш дъх, един стих към този шедьовър на Алфред дьо Мюсе. Мина година и половина, откакто това представление беше спряно, защото Александра Василева има дете и трябваше да изчакаме да се възстанови.
­ 
- Възможно ли е да е същото след като изпълнителката на главната роля е станала майка? Това носи друг опит и чувствителност...
-­ Актрисата, която е станала майка е преди всичко актриса. Нейната актьорска душа не би трябвало да бъде засегната и тя трябва да може да изиграе ролята на Камий, както я е играла тогава. Много големи актриси стават добри майки, променят се като хора, но актьорската им аура остава същата. Дори стават по-добри. Аз се надявам това да се получи и с Александра. Много се радвам, че стана майка, че има семейство. Смятам, че това много ще й помогне за професията.

-­ Вас самият с какво ви промени “С любовта шега не бива”?
­- Тогава нещата бяха различни. По-голямата част от хората, с които работих, бяха млади актьори, нямаха чак толкова ангажименти и се отдаваха много на репетициите. Беше великолепна атмосфера. Този репетиционен процес ми е едно най-скъпите неща в живота. После всички тези актьори ­ Владимир Карамазов, Ани Пападопулу, Захари Бахаров, Валери Йорданов, станаха по-популярни. Но тогава и те, и Рени Врангова и Йосиф Шамли работеха за самия театър. Не казвам, че сега са други, но тогава всички бяхме само заради театъра.
­ 
- Как се постига това отдаване?
­ - Може би се дължи на младостта. Много бързо се променя времето, реалността. Много бързо ни се отнемат добрите неща. Според мен това е причина на окончателното полудяване на обществото, на окончателното окончателно изхвърляне на всякакво чувство. Хората вече се гнусят от чувствата. Гнусят се от това, че може да си помислиш, че изпитват чувства. Имаше един такъв филм, че който изпитва чувства, е враг. И веднага трябва да бъде ваксиниран, защото е в опасност. Днес всичко отива в много елементарно разпределение по интереси. Това се случва в света отдавна, но вече бързо навлиза и в нашата професия. Усещам актьорите по всички театри изморени, дори леко увълчени. Много усилия трябва да се полагат да ги въведеш в материята на театъра.
­ 
- Затова ли предпочитате работата с млади актьори ­- те все още са някак непорочни...
­ -Точно това е. Младите са непорочни в театъра и имат усещане за бъдеще в театъра. Много е важно човек да има мечти, да си представя себе си след време в театъра. В една друга възраст актьорите нямат бъдеще в мисълта си. Започват да се плашат от силата на сцената, от това колко живот им взима тя и губят от смелостта, губят от вярата си. В случая говоря и за себе си.
­ 
- Как преживява човек толкова съдби и герои в театъра?
- ­ Много трудно, а когато се занимава и с режисура, става още по-трудно. Но този път съм избрал. Човек успява с вътрешен режим, със строгост към себе си и с лишаване на личния си живот от преживявания. Макар че е утопия един актьор да излезе от личния си живот. Но аз мечтая за това ­ да бъда строг към себе си. Много-много неща да не очаквам за личния си живот, за да може всичко да бъде възможно на сцената. Казвам това, не за да се правя на интересен, а защото го е необходимост.
­ 
- Никога не сте се страхували да бъдете различен от тълпата. Предимство или наказание е това у нас?
­ - Никога не съм го искал, нито съм си го поставял за цел. Дали е предимство или наказание ­ не знам. Аз вече много се страхувам и не желая за себе си да говоря в личен план. Всичко трябва да е театър, когато се говори за един актьор. Като човек вече се видях какво представлявам. Не е интересно и въобще не искам да си спомням даже.
­ 
- “Видях се” звучи все едно не одобрявате сам себе си?
­ - Да, не се харесвам като човек. Не можах да стана добър човек.
­ 
- Как преодолявате съмненията и бесовете си?
­ - Съмненията и бесовете са част от мене и затова толкова се плаша от себе си. Те са част от моята същност, трудно ги преодолявам и не мога да кажа дори, че съм ги преодолял. Единственото ми спасение си остава сцената. Там се изисква твърдост спрямо тях и директно гонене и плюене по тях.
­ 
- Преди малко казахте “Много бързо ни се отнема доброто” ­ какво имате предвид?
- ­ Не искам да говоря за общество. Нашето -българското, става все по-безпомощно, все по-объркано. Все по-малко хората мислят за другите. Не искам да говоря, защото е банално. Но с всяка изминала година става по-страшно, защото става все по-ясно, че няма начин да се оправи. Когато бъркотията се натрупа като количество, става още по-чудовищна. Годините на демокрация стават все повече и те, за съжаление, се оказаха, години на хаос. И на отнемане. Много неща се отнемат от личното право на човека да бъде щастлив. Така че това е в обществен план ­ години на отнемане. А в личен план те са чудовищни. Човек сам от себе си отнема много неща. Аз си давам сметка колко неща съм отнел от себе си от глупост, от бързане, от това, че не съм успявал да чувам хората около себе си. Това е за което съжалявам! Не съм успявал да чувам родителите си, не съм успявал да чувам приятелите си. Те са ми говорили, аз не съм ги разбирал. Така съм отнемал и от себе си, и от тях. Това е голяма болка! Ние не чуваме и сричка от това, което си казваме, камо ли дума, камо ли идея. Кимаме, казваме “да”, но не я приемаме. Не действаме спрямо другия. Много лошо! В това може би се крие заветът да обичаш ближния си както себе си. Ние тая тайна не сме проумели и от това ни става много трудно. Да обичаш себе си е най-голямото наказание, най-голямото зло. Това имам предвид когато казвам “отнемане”. Сами сме си отнели света, приятелите, любовта.
­ 
- Кога за последен път открихте талант?
- ­ Много харесах едно дете, което играе в пловдивския театър ­ казва се Сони Бохосян. Тя още от 5-6 годишна идва на моите моноспектакли. Видях дете отдадено на театъра, дете с взето решение, че ще става актьор. В нея видях себе си. Останах без думи от смелостта на това дете, от неговото себеотрицание, от неговата готовност. Защото никой не му казва какво трябва да прави. Целият свят е против. Хора му се подиграват...Но в нея видях такава сила и мощ. Преди време гледах един репортаж за актрисата Елена Стефанова в Велико Търново, тя е над 90 години. Чух няколко думи от нея, така ми помогна, даде ми актьорски урок.

- ­ Тоест човек може да намери сродна душа и в едно дете и в много възрастен човек...
­ Ето това е театърът! Дете на 10 години и актриса на деветдесет и няколко, които пристигат в театъра с една чистота и искат още да разберат неговите тайни, още да дадат от себе си. Това е невероятно, така театърът премахва фактора време. Аз затова правя само класически пиеси. С тях театърът казва “няма време”. Дава утеха, ако спектакълът е добър.
­ 
- В момента сте на турне из страната със “Сътресение”, хората в градчетата вълнуват ли се от нещо, което е различно от битовото оцеляване?
­ - Да, естествено. Хората не се разделят на малки и големи градове. Хората с интереси, могат да ви изненадат и в най-малко населено място. Така че това усещане, че едва ли не големият град е център на цивилизацията, е много погрешно. Защото там каквито простаци можеш да срещнеш и то от София или от Варна или от Пловдив, можеш да се изненадаш.
Със “Сътресение” бях в Каварна, Варна, ще го играя в Добрич. Но скоро ще спра с обиколките и ще го играя само в Сатирата и в Пловдивския театър. През декември ще вляза в друг период ­ ще поставям “Укротяване на опърничавата” от Уилям Шекспир в Сатиричния театър.
­ 
- При обиколката не може да не ви е направило впечатление как хората гледат на приключилата наскоро учителска стачка...
­ - Простакът е простак навсякъде и той ще тръгне против всичко, независимо дали е от Ню Йорк или Тутракан. Хората не ги дели географията, а идеята им за човека и това какво е вдъхнато в тях. Светът наистина се дели на добри и на лоши хора, колкото и да е банално, това е истина. Що се отнася до учителската стачка ­ навсякъде еднакво ­ има такива, които казват: “Е, ма те що играят хоро пред парламента, а не си учат децата?”. Отврати ме, че народът не си подкрепи учителите. Не каза “Да, ние сме страна на образованието”. А това е заради невежеството. То дойде от това, че обществото ни беше хвърлено в печалбарство и в разпределение на интереси. На ръководните длъжности не им беше до това народът да има добро образование. Аз не казвам, че при социализма беше добро. Напротив, беше нещо ужасно, но с отварянето на кутията на Пандора, се отпуши клапана на бесовете на тоя народ, свивани в шапката на комунизма и тези бесове дълго ще вият и ще убиват. Защото те виеха и ядоха и драпаха безнаказано през всичките изминали години на демокрация и сега плодовете вече се виждат. Как да ги спреш ­ просто трябва да се мине през това чистилище.

Визитка Роден на 15 октомври 1969 в Нови пазар
През 1993 завършва актьорско майсторство при проф. Крикор Азарян и режисура при проф. Георги Дюлгеров
Наричат го емблема на съвременния български театър

Благодаря за това невероятно интервю,прекрасно е,както и самият Мариус!
Поздрави
и още веднъж-благодарности!

няма как интервю с Мариус да не е прекрасно :)

И аз благодаря. :)

Blagodarja za silnoto intervu s Marius.
Blagodarja na Marius za hubavite dumi kazani za men[Sony].
Blagodrja na g-ja Krusteva ,che zasjaga temata s uch.stachka[tova beshe mnogo naboljal problem vkushti, zashtoto mama e uchitelka.]

Blagodarja Vi za intervjuto s golemija artist -Marius Donkin. Da ni e jiv i zdrav i shtastliv, dai Boje ! Na mnogaja leta!!!

ТОЗ� МАР�УС Е ЕДНА КАР�КАТУРА В ТЕАТЪРА � В Ж�ВОТА- СПЕКТАКЛ�ТЕ НА МАР�УС СА ПРОСТО
ПОД�ВГРАВКА С ТЕАТЪРА, ГОЛ� ПРЕТЕНЦ�� БЕЗ ПОКР�Т�Е, У НЕГО ПРОСТО НЯМА Н�ЩО НОРМАЛНО, ТОВА Е Ч�СТА САМОДЕЙНОСТ С ПРЕТЕНЦ��, НА ЕД�Н НЕУСПЯЛ КУКЛОВОД, НО ТОЙ КАТО Е НЕНОРМАЛЕН, НЯКО� ХОРА ГО ЛАНС�РАТ КАТО �НТЕРЕСЕН � НЕТР�В�АЛЕН, НО АКО СЕ ВГЛЕДАТЕ ПО- ВН�МАТЕЛНО, ЩЕ В�Д�ТЕ, ЧЕ У НЕГО НЯМА Н�ЩО!