Петте най-добри оцеляващи… …и пет не толкова добри
Преглед на "сървайвърите" в политиката, шоубизнеса и спорта

ДАНИЕЛ ФИЛИПОВ
ЕВГЕНИЯ КИРИЛОВА

Оцеляване - тази дума буди асоциации или с Тарзан и закона на джунглата и острите зъби, или пък с откачени радиатори. Тя влезе в езика ни преди седемнайсет години и му стана вярна спътница във времената на прехода. Появиха се различни наръчници за различни видове оцеляване - при глад, жажда, война.
За някои обаче оцеляването се превръща в шоу. От миналата година риалити форматът "Сървайвър" е сред най-рейтинговите предавания у нас. Нашенецът обича да гледа сеир и с удоволствие зяпа как негови събратя озверяват в първобитни условия. Гледките на немити девойки с обриви от кръвожадни инсекти и изпосталели мъжаги приковават вечер след вечер пред екрана. Дали от съчувствие или злорадство, това е друг въпрос.
Не само "Сървайвърите" между осем и девет вечерта по bTV пораждат емоции у драгия зрител. В риалити формат се превръща дори най-обикновен политически репортаж от деня. Макар депутатите и министрите да отмарят в тежки кресла, да оцелееш в джунглата на властта нерядко се оказва мисия с неясен край.
Кои са най-добрите "сървайвъри" в областта на политиката, шоубизнеса и спорта? И кои се провалиха в оцеляването? Какво им костваше това? Все важни въпроси, отговор на които четете в култовата ни рубрика "Пет плюс пет".

1. Даниел Вълчев

В учителските очи просветният министър е кратуна, в собствените си - Макиавели. А за страничния наблюдател - кукла-неваляшка, която колкото и да я бутат и натискат - не пада.
Едва ли акуратният доцент от катедра "История и теория на държавата и правото" в Софийския университет някога е предполагал, че ще го сравнят с тиква. Педагозите драскаха името на Даниел Вълчев и лепяха негови снимки върху зеленчука с формата на кратуна или цигулка.
След прословутия диалог с колегата му Орешарски на тема "седенка" мнозина бяха сигурни, че и двамата ще излетят от министерските кресла. Вълчев обаче не се огъна, а продължи да носи министерския кръст, изписвайки на лицето си изражение на изстрадано достойнство.
Всъщност учителската стачка не го свари неподготвен. 45-годишният бургазлия отдавна е свикнал на "сървайвър" изпитанията, които дебнат из ъглите на властта. Беше вице в правителството на Симеон Сакскобургготски, но оставаше в сянката на своя премиер и дясната му ръка Пламен Панайотов. Явно е чакал да дойде неговият миг и не го изпусна. Освен умението да чака, амбициозният Вълчев има и други таланти - като този да си прави PR, дори когато го плюят.

2. Нели Иванова 

Гордостта на Бургас, морето и неговите трудови хора. Миловидното доказателство, че слабият пол издържа повече на глад и болка от мъжете. Нели Иванова спечели 250 000 лева от първия сезон на "Сървайвър" с южняшки чар, малко хитрост и тренинг на бивша гимнастичка. Несгодите не изтриха бисерната й усмивка, не влезе и в излишни разправии с братята си по оцеляване.
Година след състезанието Нели не е похарчила наградата. Отпусна кесията за пътешествие до Тибет и Непал, но основната част от парите отива за строеж на къща. Засега Иванова още е госпожица - сред най-близките й същества са кучето Беки и котката Елинор. Да не пропуснем и сестра й Красимира Иванова, която стигна доста далеч в "Мюзик Айдъл". Самата Нели също обича да си попява и е царица на караокето.

3. Константин (Тити) Папазов

Рицарят на Печалния образ на отминалата предизборна кампания. Не заряза бойното поле, щом стана ясно, че не е единственият десен кандидат и както приляга само на Дон Кихот - излезе на битка с вятърните мелници. Освен честните си сини очи, Тити развя като знаме и силно развитото си чувство за достойнство. Демонстрира на конкурентите си какво е да паднеш с чест. Докато политиците с апломб обявяваха, че са спечелили, той - спортистът, единствен призна, че е загубил. Така Папазов показа и на самия себе си, че може да лази по корем, но остава Тити Биткаджията.
Бившият треньор по баскетбол винаги е бил човек на импулса. Преди месеци осинови бебе, родено от серопозитивна майка. Две години по-рано не скри сълзите си на погребението на Георги Илиев. 

4. Биляна и Габриела Мартинови

Неочаквано добра комбинация от ум, красота и физическа издръжливост, умножена по две. 18-годишните близначки от Кърджали бяха сериозни претендентки за финалната права на актуалния "Сървайвър", но паднаха жертва на предимствата си. Звучи парадоксално, обаче е факт. Останалите видяха в родоначалничките на племената Барбадос и Тортуга сериозна заплаха и ги изгониха при първа възможност.
Сигурни сме, че и за Габриела, и за Биляна ще се говори тепърва. Двете са представителки на изчезващата порода "мъжки момичета" и няма как да не се откроят на фона на силиконовите Барбита и жени-вамп в шоубизнеса.

5. Радостин Кишишев

“Играчът на мача", който куриозно си вкара автогол в последния двубой на националния отбор по футбол с Албания. Неволната издънка на Тинката позацапа леко образа му на боец. Скоро след въпросния мач 33-годишният ветеран скъса мускул на тренировка на третодивизионния "Лийдс Юнайтед". Контузията е сериозна, но Кишишев не мисли да се прощава с терена, даже тези дни го чакат да се върне в играта.
Освен най-възрастен в актуалната Пенева чета, Радостин е и най-големият купонджия. Репортерите често го излавят по нощните клубове. Така беше и преди двубоя с албанците - вместо да се концентрира за решителната среща Тинката се весели на концерт на гръцката звезда Кети Гарби. Поведението му вбеси треньора Пенев и защитникът отнесе глоба с 1000 евро.
Изцепка на Кишишев запълни спортните страници и при първия мач с Албания, когато треньор все още беше Христо Стоичков. Според очевидци Радостин се явил на сбора в компанията на мухи винарки, а Камата го посякъл в типичния си стил "Ходи да си измиеш зъбите, че дъхът ти е отвратителен". 

...и пет не толкова добри

1. Филип Димитров

“Българският Кенеди", "застрелян" скоропостижно с вот на недоверие в парламента (декември 1992). "Възкръсна" обаче като посланик в САЩ, сега е евродепутат.
Петнайсет години след края на премиерството му социолози и носталгични седесари го сочат като  пример за подражание - как да слезеш от политическата сцена с открит поглед. Казват, че се е катурнал сам, искайки вот на доверие. (По съвет на Костов).
Освен като адвокат, политик и дипломат Димитров се подвизава и като писател. Първият му роман "Ибо живяха, Господи" се появи през 1990-1991 г. Тогава СДС беше в апогей, а авторът на книгата - харизматична личност, водач срещу комунизма и романът се продаваше като топъл хляб на едномилионния митинг на СДС на Орлов мост.
Следващото произведение, излязло от перото на Димитров пак беше роман - "Рицарите на кръглата маса", публикуван през 1997- по времето на посланичеството му в САЩ. Шест години по-късно авторът предложи на читателите си академичното изследване "Митовете на българския преход", последвано от "Новите демокрации и трансатлантическата връзка" (2004).
В писателската си биография Димитров има още един роман - "Светлина на човеци", където разглежда делата на Светлокосата (Мария Магдалена), на Богородица, Йосиф Ариматейски и първите апостоли и евангелисти.

2. Ахмед Шуганов

Левентът от китната Якоруда, който стигна финала на първия "Сървайвър". И зрителите, и съплеменниците отначало му симпатизираха, после го намразиха. Обвинението - изплете брилянтна интрига и изгони лъчезарния пилот Андрей, любимец на малки, големи и още по-големи домакини.
Шуганов контрира нападките: "Казал това, което мисля пред камерите и не извъртам думите си за разлика от други".
Ахмед е възпитаник на техникум по машиностроене. Към днешна дата отглежда десетина заека, блъска в собствен фитнес клуб има и магазин за енергийни добавки в Разлог. И най-важното - чака да стане баща за първи път през януари. 

3. Жан Виденов 


Дойде ли зима, зализаният му перчем изскача в кошмарите на целокупното население и развява спомени за 3000 лева долара, хлебна криза, студентски шествия и атака на парламента. Бледният юноша Жан беше най-мразената персона в зимата на 1996-97-а, останала в историята с определението "Виденовата". Вкопчен във властта, накрая я сдаде не заради народното недоволство, а защото съпартийците му го принудиха.
Близо 10 години след януарските събития бившият премиер живее с жена си и сина си в пловдивска панелка. Комшии са родителите му. Преподава евроинтеграция в Европейския колеж по икономика и управление. Чете лекции и обучава кметове и неправителствени организации как да усвояват парите от еврофондовете. Преди три години заработи и в колбасарска фирма. "Ресорът" му там пак е европейски - Виденов отговаря за евроинтеграцията и нейното отражение в родното месопреработване.

4. Антон Агонцев

Кръстоска от срещата на сумото с романа "Отнесени от вихъра" и филма "Изкуплението Шоушенк", полята обилно с ром. Четирите неща са любими за колоритния Антон Агонцев, водач на племето Барбадос във втория "Сървайвър". И донякъде хвърлят светлина върху сложната му личност.
От спорта Антон е взел чувството за общност и себераздаване в името на отбора. От лентата на Франк Дарабонт по книгата на Стивън Кинг - убеждението, че надеждата, упорството и издръжливостта се отплащат. Маргарет Мичъл пък му е завещала историята на Скарлет О"Хара и  привързаността й към земята и семейството. А ромът... - йо-хо-хо и Агонцев образно казано "връзва кънките". Докосне ли се сумистът до огнената вода, неизменно идват важни въпроси. Достатъчно ли е да си силен и инициативен, да умееш да ръководиш хората около теб и дори да ги учиш как да си направят клозет? Издръжливостта дали е най-важният фактор, когато става дума за оцеляване в конкурентна среда? Оказва се, че не.
Не по-малко ценно качество е и да имаш воля да устояваш на изкушенията. Както и да пиеш с мярка и да не се освинваш. 

5. Максим Стависки

Изпита на гърба си и триумфа, и трагедията. А още няма трийсет години (ще ги навърши на 16 ноември). Руснакът, който на два пъти донесе злато за България от световно първенство по фигурно пързаляне. Лице на кампанията за безопасно каране "Ако си пил, слез - искам да стигна жив". И шофьорът, който за части от секундата отне човешки живот..., защото пи и не слезе.
Как ще оцелее Максим от тук нататък е трудно да се каже. Може би един ден ще четем роман  "Престъпление и наказание", но написан от Стависки.