Писателят Васко Жеков: Властта забрави Яворов
Стефан Данаилов за културата е това, което беше Стоичков като треньор на националния отбор 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
Писателят Васко Жеков, бивш директор на Националния литературен музей, продължава донкихотовската си битка за спасяването на къщите-музеи на класиците. От години той единствен бие камбаната за рушащите се сгради и забравата на големите имена на българската литература. Жеков е автор на белетристични книги, сред които "Тревожни пари", "Мъртви поети", "Апокалипсис", "Сбогом до другата война". За разказите си е получил 25 награди. 
­ Г-н Жеков, защо останахте самотен във вопъла си за спасяването на къщата-музей на Яворов?
­ Трудно ми е да си обясня. Дежурните интелектуалци, оглавявани от хвърковатата чета на Иван Гранитски, предпочитат да се занимават с политика. Да разберат кой е по-добър и кой по-лош кмет. Но не се интересуват от това каква е съдбата на нашата памет. На 4 ноември 2004-а пресцентърът на Министерството на културата обяви, че до 18 дни ще бъдат решени проблемите с къщата-музей на великия Яворов. И че ще я откупи от "Отворено общество", които по-рано получиха част от нея покрай реституцията, а след това закупиха другата част. Днес ­ три години по-късно, явно тия 18 дни още не са минали. Смениха се министрите, но не се смени отношението към културата. Нина Чилова е ясна ­ от композиторите, тя предпочиташе Златю Бояджиев. Той наистина е един от големите художници, които по съвършен начин композират пространството на своите картини. Но слава Богу, никога не е измъчвал нотния лист. Стефан Данаилов в едно интервю преди да стане министър каза, че той може да изиграе министър, но не може да бъде такъв. И го доказа. В момента той играе министър, а главният секретар Агнес Зашева, Борислав Абаджиев и останалите под тяхно ръководство чиновници го разиграват.
­ Какви са ви конкретните критики към сегашния министър на културата?
­ Стефан Данаилов е за българската култура това, което беше Христо Стоичков като треньор за националния футболен отбор ­ голямо име и никакво покритие. Министърът е оставил на самотек развитието на българската култура. Конкретен пример ­ преди година беше извършена продажба на музея на Яворов. "Отворено общество" го продаде на фонда "Икуест", които обещаха да го направят средище на културата. Но досега са засадили няколко мънички, невидими борчета в двора. А пропуканата стена в кабинета на Яворов между портретите на Лора и поета става все по-голяма и по-голяма.
­ Преди няколко дни Съюзът на писателите имаше конгрес, защо този въпрос не беше поставен?
­ Съюзът и другите писателски организации изглежда, че са по-мъдри от мен и виждат безсмислието на напъните на здравия разум пред здравите сили. Но се питам докога здравите сили ще побеждават здравия разум. Покрай кончината на Доньо Донев показаха едно старо интервю с него, в което той казва: "Когато посредствеността е надделяла над талантите, е безсмислено да се живее". Когато цяла нация стигне до тоя извод, е пагубно за нея. Нека си зададем въпроса защо хората не искат да гласуват и защо най-необразованата част от обществото избира и назначава тия, които командват държавата.
­ Защо според вас Министерството на културата не купи музея, въпреки взетото решение?
­ Нямам представа. Нина Чилова знаеше за това решение. Но не съм убеден, че Стефан Данаилов ­ актьор от Народния театър, в който все още витае духът на творческия секретар Пейо Крачолов Яворов човекът, който е учил на правоговор дошлите от провинцията по това време актьори, е запознат със случая. Едва ли главният секретар и тогавашният зам.министър Борислав Абаджиев са му докладвали, че има решение на Министерството имотът да се купи за 18 дни. Причината да не се купи бяха променящите се отношения на "Отворено общество" към цената. В началото "Отворено общество" искаше един апартамент над сладкарница "Роза" над бившето американско посолство, собственост на Министерството на културата. Министерството притежаваше шестте етажа. Не знам дали са продадени тия шест етажа и ако са, къде са отишли парите. Но е факт, че не Министерството на културата купи къщата на Яворов. Купи я "Икуест" и както се твърдеше в пресата, я е застраховал за 1 милион евро. Така че, очаквайки да се срути, ние данъкоплатците, ще платим и тоя 1 млн. евро.
­ Има ли решение този проблем, или каузата е загубена?
­ Вижте, Яворов е дал толкова много пари като хонорари от преизданията на творбите си 93 години след смъртта си, че можеха да се купят сто музея. Ако има воля, министерството може да откупи къщата от "Икуест". Навремето тогавашните собственици от "Отворено общество" раздадоха пари на кого ли не. Дори и аз получих 720 долара, за да си издам една книга. А трябваше да платят и Яворов, но не направиха такъв жест. Могъща организация са, можеха дори да подарят тази къща. А те решиха да спечелят точно от Яворов, за да си покрият сметките за всякакъв вид организации. Това не се прави случайно ­ когато посегнем на Яворов, посягаме на същността на България. Не знам с какви роли ще бъдат запомнени актьорите Стефан Данаилов и Явор Милушев. Но след години ще се знае, че по тяхно време е продадена къщата му. Знаете най-голямата роля на Явор Милушев коя е ­ Яворов. Когато той беше депутат, го поканих в музея. Викам му "Яворе, ти си Яворов, направи нещо". Нямаше отклик. Близък съм и с поетесата Надежда Захариева, която е зам.-министър. Рекох є: "Маме, маме, отиваш там ­ първата ти работа е Яворов". Забравиха. Те искат да се прославят. Тежко на тая слава, когато няма предистория.