Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2007 09:16 - Режисьорът Джеки Стоев: Накъде отива човекът - венецът на природата?, в. "Монитор", 8 декември
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 1869 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.12.2007 09:17



Режисьорът Джеки Стоев: Накъде отива човекът - венецът на природата? 

Казват, че сме венец на природата. Но венец къде се носи? На гробищата. Ако не вземем мерки, отиваме към изчезване 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
image

Визитка
Роден през 1941 г.
Завършва биология в Дрезден, Германия през 1966 г.
Създал е над 50 научнопопулярни, документални и игрални филми. 
Най-новият му филм "Летете с Росинант" е сред заглавията в актуалния киноафиш
- Г-н Стоев, провокация ли беше и към кого да покажете новия си филм "Летете с Росинант" първо в циганската махала?
- Не. Сред участниците във филма, освен ромски музиканти, си имаме и един евреин, и един арменец, и всички много се забавлявахме на снимките. Мотото на предпремиерната прожекция беше “За стопяване на ледовете” - ние не делим хората на такива или онакива. Надявам се публиката да си тръгва от залата в добро, “летящо” настроение.
- И тук сред главните герои има доста животни. Преди години заснехте филм "За морала при животните и човека". Още ли мислите, че четириногите са по-морални от нас?
- Наистина правех аналогия между двата вида морал. Но моралът е един, не би трябвало да има разлика. Хората имат вроден инстинкт за морал, но не винаги го следват. Онези животни, които живеят на свобода - сред природата, спазват много точно морала. Докато при домашните животни, наблюдаваме едно одомашняване, което им разваля морала.
-Защо?
- Когато всичко ти е осигурено, много често се получава изкривяване. Куче или вълк, които живеят на свобода, никога няма да ухапят или нападнат дете. Домашните кучета също са абсолютно дружелюбни по отношение на малките деца.
- Не е точно така, защото напоследък има доста случаи на нападнати от глутница кучета хора...
- Повечето случаи са с възрастни хора. И те са нападнати от домашни кучета. Но животно, което живее на свобода, не напада, защото детето е беззащитно. Това е вродено в животното. Четириногите имат морал и не закачат деца до определена възраст. Така е и в природата - във всяко стадо е много важно беззащитните да бъдат запазени. Затова природата е направила така, че малките да са симпатични на по-големите. Забелязали ли сте как на всички малки животни главата е по-голяма от тялото, крайниците са къси, очите са големи и като цяло са пухкави. Щом видиш едно котенце, дори да е от най-отвратителната порода, не го закачаш, а му се радваш. Природата е вменила, че малките не бива да бъдат закачани.
- Доколко тези природни закони важат в човешкото общество?
- Всичко това е вродено и у човека, но тук има изкривяване заради одомашняването. Човекът може да се разглежда като домашно животно, което е загубило връзката с естествената среда и е стигнало до някаква деградация. От много отдавна човекът не претърпява еволюция, а върви към деградация. Независимо дали ни харесва или не. Сметнете наследствените заболявания - от година на година те се увеличават и ще продължат да се увеличават.
- Значи, че човекът е изчезващ вид?
- Какво да ти кажа...Някои го наричат венец на природата. Но венец къде се носи? На гробищата. Така че, ако не вземе някакви мерки, естествено, че отива към изчезване. Затова си мисля, че отношенията между свободните животни могат да ни послужат за пример.
- "Животно" обаче е обидна дума, когато наречеш така някой човек...
- Всичко прекрасно и отвратително у човека е дошло от животното. И е хубаво, че има и прекрасно и отвратително, иначе щеше да бъде скучно. В обществото много се говори за ролята на възпитанието и тя се преувеличава. За щастие, тя не е чак толкова голяма, колкото си мислим, иначе щеше да бъде пълно с идиоти. Вземете едно детенце, което слуша всичко, което майка му и учителите му казват. По-голям идиот от това може ли да си представиш? Характерът, наклонностите, талантите са фиксирани от децата още в най-ранна възраст. И те много трудно могат да бъдат променени и увредени. Но както виждаме, хората полагат доста големи усилия.
- Чувството ви за хумор е заразително, според вас, дали присмехът и сатирата могат да променят простащината на политиците?
- Аз присмех използвам само, когато говоря за себе си. Иначе нямам обичая да се присмивам на хората. Стремя се във филмите ми да бъде смешно, весело и радостно. А политиците общо взето не влизат в тази схема. Затова не се занимавам с тях. Всички филми, които съм правил, са били отстранени от системата. Никога не съм споменавал партия, секретари, профсъюзи и такива работи. Предпочитам да наблюдавам и снимам животните.
- Слабостта ви към тях идва от това, че сте биолог ли?
- Сигурно има някаква връзка. Но освен това любовта към животните си е заложена в човека.
- Как един биолог стана режисьор?
- Още от малък исках да се занимавам с кино. Но следвах биология, защото всички около мен твърдяха, че един режисьор трябва да е много интелигентен, много образован, да знае много. Аз нито бях образован, общо взето съм интелигентен, но мисля, че не ми личеше много. А и сега не знам дали ми личи. Така че завърших биология, после кандидатствах и станах асистент оператор в студио за научно популярни филми. След това асистент-режисьор, после това ми дадоха да направя едно малко филмче. Беше първото ми филмче - около 10 минути. На всеки две години се провежда фестивал на научнопопулярното кино с филми от всички държави. Избират се десетте най-добри. Та когато у нас селектираха филмите, аз помолих да включат и моя и да го пратят на фестивала. Погледнаха ме високомерно. Но имах късмет - фестивалът беше в Киев и освен селектираните филми, в кината в града показваха още 5-6 филма от съответните страни. Моят трябваше да бъде показан така. Но понеже е българска работа, нашите объркали поръчките и така моят филм влезе в официалната програма. А оттам го наредиха сред десетте най-добри научно-популярни ленти за последните две години. Така пътят ми беше открит.
- Какво правите във времето, когато не сте на снимки?
- Почивам си. Навремето Джони Пенков най-точно го определи. Поръча една табелка "Тук си почива от 1941 година Джеки Стоев, режисьор" и ми я закачи на вратата,
- С какво око гледате старите си филми?
- С много голямо удоволствие. Особено, ако съм в кино. Тогава настава обща еуфория. Има разлика дали гледаш хубав смешен филм в киното със зрители или у дома сам или с малка компания. Разликата не е в големината на екрана, а в броя на зрителите. Това пак идва от животните.
- Какво точно имате предвид?
- Природата е решила така - когато животните са в общност, трябва да имат общо настроение. А не поотделно - една маймуна иска да яде, друга да прави нещо неприлично, а на третата й се спи - ако се получи така, стадото се разпада. Когато се разсмее един човек в залата, се разсмиват и останалите. Наблюдавал съм публиката на "Спас и Нели" - когато в залата са били 10-15 човека, няма смях. Когато са повече, става масово и трае през цялото време. Затова и правя разлика между това да гледаш хубав филм по телевизията и на кино. То е като разликата между секса и самозадоволяването. Водят до едно и също нещо в края на краищата, но едното изисква известни усилия, малко финансови разходи. Затова се обръщам към всички потенциални зрители да дойдат в киносалона да гледат. В "Летете с Росинант" топката е по-висока от "Спас и Нели", но има горе долу толкова животни, колкото там.
- Трябва ли изкуството да бъде със злобата на деня?
- Изкуството и киното в частност, не бива да се занимават с ежедневни неща, защото те преминават. От друга страна, колкото една епоха е по-интересна за историята, толкова по-трудна е за съвременниците. А ние живеем в интересна епоха. Макар че, ако трябва да сме честни , предишната беше още по-интересна и още по-отвратителна. Мисля си все пак, че нещата при нас ще се оправят - то е същото като с футбола - трябва много време. По начало социализмът е нещо отвратително, но социализъм, комбиниран с български национален характер е още по-отвратително. Същото важи и за комбинирането на демокрация с българския характер. Промяната към демокрация у нас се осъществи, но в душите не може да стане толкова бързо. По начало един морал много трудно се създава, докато разрушаването му е много лесно. В научната литература наричат раковите клетки неморални клетки, защото те само консумират от организма и се делят и размножават безконтролно. Единствената компенсация е, че загиват, убивайки организма, който ги храни. Едно раково заболяване може да се лекува само в началото.
- И с хирургични интервенции...
- Аз съм против хирургичните и драматичните интервенции. Като се обърнем назад в историята, ще видим до какво доведоха. Френската революция, която е с окраската на свобода и романтика, измисли гилотините, да си спомним до какви зверства доведе. Да не говорим пък за следващата революция. Изчезнал е естественият подбор...


Тагове:   отива,   накъде,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533193
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031