Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2008 12:54 - Ректорът на НХА Светослав Кокалов:Ще работя за промяна, в. "Монитор", 12 февруари
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 4255 Коментари: 3 Гласове:
0




Светослав Кокалов

Ректор на Художествената академия

 

Ще работя за промяна

 

Противниците на проекта за реконструкция на сградата заблуждават гражданите с нагли лъжи и неадекватни мотиви

 

 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

 

- Роден на 5 февруари 1955 в с. Българене, Ловешко

-         Сред най-добрите сценографи у нас.

-  Носител на две театрални награди “Аскеер” за постановките на Александър Морфов "Дон Кихот" и "Бурята" .

- От 1990-а е преподавател в Националната художествена академия. През ноември миналата година беше избран за ректор

 

 

 

АКЦЕНТИ

 

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ

 

Трудно е да се говори за пазар на услугата образование - при нас таксата за семестър е 1400 лева и не можем да я намалим, а в частните университети искат 800 лева.

 

 

БОРБА НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

 

И двете ми същности - тази на академичния човек и на театрала са в 20-годишна схватка на живот и смърт. Засега и двете оцеляват, но така яко са се вкопчили в този двубой, че понякога е трудно аз самият да ги различа и определя на кого симпатизирам.

 

 

 

- Доц. Кокалов, какво ще промените като ректор на НХА? Какви са приоритетите ви?

-         Ще работя за промяна на сегашното положение, при което студентите ни са пръснати из цяла София и губят по 2 часа на ден в обикаляне на града - между “Шипка” 1, “Дондуков”, “Цариградско шосе”, “Г.М. Димитров”. На един адрес имат работа в ателие, на друг теоретични лекции, на трети е администрацията… От една страна те губят тези два часа и свързаните с това пари, нерви и неудобства. От друга страна -  градският транспорт и автомобилният трафик “печели” едни близо 1000 студенти, преподаватели и служители в безсмислено циркулиране поне по 2-3 пъти на ден от централния адрес до другите три, защото и в сегашната ситуация тези хора преминават ежедневно през “Шипка” 1. Седмичното разписание е надупчено от тъй наречените “прозорци”, необходими за да се осигури свободно време за придвижване на студентите.

Извън транспортния проблем и крайно наложителното осъвременяване на материалната база - събирането ни най-после на това място, дадено ни с държавен указ преди повече от сто години ще сложи край на една опасна за Академията тенденция на вътрешна дезинтеграция, на загуба на връзка между различните специалности. Ще спре изолацията на студентите и увеличаващите се бариери пред взаимното творческо обогатяване между отделните ателиета и преподавателски школи, нещо с което Академията е силна в най добрите си години.

Това е не само мое желание, това беше и основната мотивация в работата на моя предшественик, проф. Божидар Йонов, защото събирането ни на едно място е жизненоважна за бъдещото развитие на Академията необходимост.

НХА не е нещо застинало в миналото. Създадена е преди 112 години като модерно за времето си училище, отговарящо на тогавашните изисквания на обществото. Сегашното време има своите нови изисквания и ние сме длъжни да му отговорим.

 

- Поехте ректорския пост в момент, когато се води полемика за реконструкцията на сградата. Как ще парирате недоволните от проекта на арх. Стефан Добрев?

 

-         Опитвам се с разумни аргументи. В Академията има консенсус в това отношение. Изборите за ректор и Академичен съвет в края на ноември бяха своеобразен референдум по въпроса. Академичната общност е категорично “за”. През цялата 2007 г. имаше конструктивна дискусия относно един или друг детайл по заданието. Но недоволните не мога да задоволя. Един двама архитекти са недоволни, че са загубили конкурса и дори не са удостоени с поощрение. Способни са да преобърнат света, за да не се построи спечелилият проект.

Друг архитект е недоволен, че властите не обръщат внимание, и слава Богу, на негов личен проект за разширение на Народното събрание с корпус в нашия двор, подземна връзка и стъклена пирамида, на мястото на съществуващата градина между нас и парламента.

 

- Освен архитекти обаче, недоволен е и вашият колега Пламен Вълчев, който беше зам.-ректор преди два мандата...

- Този колега (по ведомост) в Академията е дежурен мърморко, комуто все нещо пречи. Сега дойде звездният му час. Подземните паркинги в проекта му пречат! Цяла София се чуди къде да паркира, и по закон не можем да започнем нова сграда без подземни паркинги, а за него строежът им е престъпление.

После заведенията за хранене му пречат. И те са обявени за престъпни. Опитайте да намерите нещо за ядене в района. Освен гевреците и двете будки на пешеходната пътека друго няма. И сега Академията е “облепена” със заведения и освен че са грозни, твърде скъпи и са своеобразни депутатски офиси, с друго не са забележителни. Същият колега упорито ги брани. Неизвестно защо. Може би защото се появиха по времето на печалното му заместник ректорстване? Попитайте който и да е наш преподавател какво е мнението му за Пламен Вълчев и неговата позиция. Той не подбира средствата – от нагли лъжи, че ще се събаря червената сграда, до твърдения, че студентите щели да учат в мазетата, а останалата част щели сме да предоставим за депутатски офиси. Това са само част от неадекватните мотиви и тези на противниците на проекта, с които заблудиха част от гражданите на София.

Основните внушения, които методично, вече една година се налагат на общественото мнение от страниците на вестник “Архи арт”, чиито директор е арх. Николай Тулешков - авторът на проекта за разширение на Парламента в двора на Академията, са с твърде съмнителен естетически характер. Зад призива “Да спасим сградата на НХА”, “Да спасим софийския акропол” стоят, освен споменатите лични мотиви, и архитектурни идеи, които в днешно време се прилагат единствено в увеселителни комплекси от рода на Дисниленд, и Лас Вегас. По нашето Черноморие също се появяват подобни сгради в псевдо исторически стил. Налага се идеята, че било задължително при разширението на Академията да се приложи същият исторически подход, защото обектът бил срещу храма “Александър Невски”. Но забравят умишлено да споменат, че на същото място е имало огромна сграда - художествена галерия, разрушена през 40-те години при бомбардировките. Голяма обществена сграда, финансирана от държавата в модерен за времето стил, нямащ нищо общо със стила на “Ал. Невски” и червената сграда на арх. Смирнов. Значи и през 1936-а е имало адекватно архитектурно мислене, и професионално разбиране, че всяка епоха има дълг да остави белега на своето време, начин на живот, технологии. Че принципът на контраста в архитектурата е сред най-мощните средства да бъде вдъхнат живот на старините, да бъде обогатен градският пейзаж. Не е нужно да ходим до Лондон, Париж, Берлин, Прага или Будапеща, за да се уверим в това. На 100-200 метра от Академията има ярки примери за успешно съжителство на стилове и епохи - хотел “Радисън”, прекрасно подчертаващ паметника на Цар Освободител, хотел “Сердика” срещу паметника на Васил Левски, защитавания сега с пълно право хотел “България” - ярък пример на модернизма от 30-те г. на миналия век съжителства безконфликтно с псевдо барока и сецесиона на съседните сгради и с неоисторизма на Руската църква.

 

- Всички ректори се оплакват от липса на пари за повереното им учебно заведение. Вие как смятате да се справите с този проблем?

- Никому за нищо не стигат парите и всеки се оплаква, не само в образованието. Смятам че е нужно много малко да се пипне в законодателството и да се доведат до край обявените миналата година стъпки, позволяващи по-голяма гъвкавост на университетите при определяне на таксите и броя на приеманите студенти в специалности, към които има интерес. Сега сме в неравностойно положение спрямо частните университети. Говори се за пазар на услугата образование, а в същото време има долна граница на таксите за платено обучение в магистърската степен, която е процент от реалната издръжка на студента. Така се получават такси от 1300-1400лв за семестър, които дори и да искаме, не можем да намалим, а в частните университети им искат по около 800 лева. Трудно е да се говори за пазар в такава ситуация.

 

-         Ще има ли промени в начина на прием на студентите?

-         Засега няма да правим резки промени в приемните изпити. Нито един от предметите на нашия конкурсен изпит не е “матуритетен”. Ако учениците от художествените училища и паралелките с изучаване на изобразително изкуство имаха право да изберат за втори изпит за матура предмета История на изкуството, то тогава можем да обсъждаме неговото признаване за някои специалности. Засега оставаме извън този процес.

 

-         Вие сте търсените сценографи в театъра. Защо на този етап Академията надделя над театъра? Наситихте ли се на “Аскеер”-ите?

 

-         Борбата продължава”. И двете ми същности - тази на академичния човек и на театрала са в една вече почти 20-годишна схватка на живот и смърт. Засега и двете оцеляват, слава Богу. Но те така яко са се вкопчили в този двубой, че понякога е доста трудно аз самият да ги различа и на кого симпатизирам. В последните няколко години, виждайки че театърът в мен губи позиции, сякаш ми домъчнява за него.

 

-         С какво сценографът Кокалов ще помага на администратора Кокалов? Няма ли да се стигне до противоречие?

- Може да се стигне до “единство на противоположностите”.

 

- Явно сте в плен на диалектиката... А какво ще стане с професионалните изяви на житейския тандем Светослав Кокалов-Петя Стойкова?

- Каквото има да става ще става. Засега имам няколко месеца мораториум. Отказвам покани за работа в театъра. Петя влиза от представление в представление. Аз помагам с каквото мога. Най-малкото със съчувствие в трудни ситуации. Може да се каже, че “тандемът не спи, той просто си почива”.





Гласувай:
0



1. анонимен - kratak komentar
05.08.2008 14:44
йезуит смрадлив
цитирай
2. анонимен - dulug komentar
03.02.2009 20:23
Marsh ot NHA gaden temerut.Ostavka
цитирай
3. анонимен - Профайлър
12.12.2009 15:56
Светослав Кокалов има нарцистично личностно разтройство! Характерното за това състояние е -мания за величие, нужда околните да ти се възхищават и липса на съчувствие към тях.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434583
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031