Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2008 09:19 - Проф. Крикор Азарян, режисьор: Задоволяваме се с трагедии, хаос и героизъм
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 2722 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 15.03.2008 09:20



Проф. Крикор Азарян, режисьор: Задоволяваме се с трагедии, хаос и героизъм 

Катастрофи се случват навсякъде, но само у нас има такъв идиотизъм като заключените врати във влака 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
Визиткаimage Роден на 15 март 1934 г. в Пловдив
Режисьор на повече от 100 театрални постановки
- Преди броени дни мина премиерата на новото му представление "Три сестри" в Младежкия театър
АНГЕЛИТЕ ОТ МОГИЛИНО. 
Имах нещастието, а от друга страна -  щастието, да имам болно дете. То умря една седмица преди да навърши 20 години. Ако хората искат да станат по-благородни, да се отлепят от вещите, нека да имат по едно такова дете. Деца като тези от дома в Могилино са ангели! Те са единствените, които безусловно изпълняват Божиите повели.

СПЕКТАКЛИТЕ ПО ЧЕХОВ
се харесват, защото зрителят вижда собствената си съдба в героите на писателя. Бях изненадан от интереса на публиката. Нещо повече - възвърна ми се вярата в сетивността, интелигентността, чувствителността на моя съвременник. Оказа се, че Чеховите герои, които никога не са били масови, са все още живи.

- Проф. Азарян, правим това интервю скоро след трагедията във влака София-Кардам. Всяка от последните няколко години беше белязана от национален траур. Карма ли е това? 

- Не е карма. А по-скоро резултат на общото състояние на нещата и нещастно стечение на обстоятелствата. Катастрофи се случват и нито една страна, колкото и да е развита, не е застрахована. Но другаде няма да има такъв идиотизъм, каквато е историята със заключените врати, например. И най-важното - там организацията функционира. Създаден е порядък как да се постъпва в такива случаи. Докато при нас това отсъства. Изобщо един от големите ни дефекти е, че не умеем да създаваме функционираща система на ред, порядък и затова се задоволяваме с трагедии, хаос и прояви на героизъм. Особено за храна на медиите. 

- Сред най-коментираните теми у нас е домът за деца в Могилино. Покрай филма на Би Би Си  излезе, че българите изоставят болните си деца и няма грижа за тях. Съгласен ли сте?
- Аз имах нещастието, а от друга страна -  щастието, да имам такова дете. То умря една седмица преди да навърши 20 години. Да, много е трудно обслужването, бита на такива деца. Но, ако хората искат да станат по-благородни, ако искат да се отлепят от вещите, от всичко онова, което тегли човека към ширпотреба, нека да имат по едно такова дете. Все едно, че имате вкъщи ангел. Те са единствените, които безусловно изпълняват Божиите повели. Докато ние всички сме грешни!
Аз следях със съпричастност всичко, което се случи след това около двата дома, които искаха да се открият в Русе. Гледах по bTV какво говореха групи протестиращи. Едно момиче избълва такива неща, за които определението е обикновен фашизъм, както някога Михаил Ром каза. Този квартал ще спечели, ако здравите деца видят тези болни, безпомощни създания, тези невинни, тези ангели. Така ще видят какво благо е, че могат да ходят, че могат да държат молив, че могат да пораснат, че могат да тичат, да ритат с топка! Всичко онова, което другите деца са обречени да не могат...

- Навремето казвахте, че съгрешилият е по-близо до Бог от безгрешния, още ли вярвате в това?
- Мисля, че съм казал, че е по близък на Бога, защото в основата на нашата религия - християнството, стои любовта и опрощението. А точно това извисява човека до Бог.
- Говори се, че сте написали книга, какво ви подтикна към тази изповед?
- Не аз съм я написал. Вашият колега Димитър Стайков записа случки и истории, които съм споделил пред него за Пловдив, театъра и живота. Не бих я определял като равносметка... просто говорейки по разни теми, задавани ми от Стайков, се получи една доста обемиста книга. Това ме смущава, защото винаги съм бил привърженик на по-кратките представления, а книгата е над петстотин страници, има много снимки, които са, може би, най-любопитната част. Включва и извадки от интервюта. 

- Кога да я очакваме на книжния пазар?
- Трябваше да излезе около рождената ми дата 15-и, но малко се поотложи. 

- Преди няколко дни мина премиерата на спектакъла ви „Три сестри". Другата ви постановка по Чехов - "Чайка", има пет номинации за предстоящите награди "Икар". Откъде е този бум в интереса към Чехов? Безизходицата, в която са неговите герои, свързана ли е с усещането за безизходица у нас?
- Вярно е, че има връзка. Но това, за което Чехов говори, е по-значимо. То е надрегионално, над времето. Бях изненадан от интереса на публиката. Нещо повече - възвърна ми се вярата в сетивността, интелигентността, чувствителността на моя съвременник. Да се разплаче човек, защото усетих, че онази нишка, за която всички ние страдаме, която е правила театъра необходим за зрителите, аз мислех вече , че ако не е скъсана, то е пред скъсване, а се оказа, че тези нишки са живи - специално необходимостта от общуване на духовно ниво.
 "Три сестри" дори е по-емоционално представление от "Чайка", защото в центъра е съдбата на тези три сестри. Все пак слабият пол ни  прави по-емоционални или по-чувствителни. И слава Богу, че е така. Мисля, че зрителят идва, защото изведнъж в проблемите, в съдбата на героите на Чехов вижда да се оглежда неговата съдба, неговият живот. И оттук, ако може да се правят някакви координати, с оглед на темите и настоящото състояние на България, сигурно много може да се говори, но това не е моя работа.

- Чехови герои сме, така ли?
- Да, но по-точно казано - оказа се, че Чеховите герои са все още живи. Те никога не са били масови герои, но слава Богу, че и толкова има.

- Минали сте през стотици пиеси, с коя съизмервате собственото си битие?
- Във всичките ми спектакли, къде повече, къде по-малко успешни, е имало нещо от това, което съм бил в онзи отрязък от време и нещо от това, което неизменно съм. Ако все пак трябва да дам някакъв по-конкретен отговор на въпроса ви - може би този герой е някакъв мелез между героите на Радичков и Чехов, колкото и да изглежда парадоксално.

- Във филма на Димитър Петков "Опашката на Дявола" сте в образа на Сатаната. Какъв спомен ви остана от това превъплъщение?
- Това е куриозен момент от моята биография. Снимахме редом с талантливи хора, някои от които мои ученици като Мариус, Стефка Янорова... Помня, че в някакви мерцедеси се возехме и с Мариус се държахме не като учител и ученик, а бяхме някак стегнати. Помня как снимахме в някакво селце над Наречен. То беше много високо разположено, с малко жители, по някакъв път се качваше и съм сигурен, че през зимата не е възможно да се стигне до там. И се чудех как живеят тези хора.

- Освен към Чехов и Шекспир, имате афинитет към балканските автори. В тази връзка как ще коментирате темата "Косово"? Адекватна ли е реакцията ни по отношение на независимо Косово?
- Засега е адекватна. Говоря за правителството, че шикалкави. За всички е ясно, че в края на краищата ще приемат, това е все едно отлагаш една операция, щото е болезнено. А иначе дали е правилно или не. За мен това е или грешка, която се допуска от страна на Америка и Европейския съюз, водени от техни си геополитически интереси, или грешка от непознаване на нещата тук, на Балканите. Ние мислим на парчета, никога нямаме цялостен поглед върху нещата. За първи път има две държави с един и същи народ. 45 години плачехме за трагедията на немския народ, че е разделен от Берлинската стена. А сега се оказва, че всичко се повтаря.

- Какво стана с проекта "Звяр на Луната" по пиесата на Ричард Калиноски?
- Тази пиеса е за геноцида над арменците. И с нея стана това, което стана с всички тези истории по приемането на декларации имало или нямало геноцид. Зверове и зверчета има не само на Луната. Това е много болна тема за мен. Пука му на света, че някакви арменци пледират за някаква историческа морална справедливост. Армения е една точица. Ако си представим, че държавите са хора, Бога ми, все едно на едно място сме събрали великаните и лилипутите. Армения е едно лилипутче, до което седи един титан, който е приятел на други по-големи великани. А никой не си дава сметка, че това лилипутче съществува от 2-3 хиляди години и от 1700 години е като самотен воин на пост в един ислямски океан. Е добре, толкова държави и древни народи са изчезнали,  и Армения ще изчезне. Ще останат китайците и евреите.



Гласувай:
0



1. felicity - Добре дошла:)
15.03.2008 20:21
Страшно интервю!:))
цитирай
2. elenak - Мерсии,
16.03.2008 18:38
знаех си, че тъкмо ти ще го оцениш :-)
цитирай
3. detlene - ...
28.03.2008 15:56
Blagodarq za intervuto. :)
цитирай
4. elenak - :) detlene
28.03.2008 20:07
Читателите задължават :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434554
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031