Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2008 15:11 - Христо Калчев:Във всяка държава има мафия, но само българската мафия си има държава
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 9650 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 08.04.2008 15:16


В последните седмици цялата държава се е разжужала по темата "корупция", "мафия" и т.н. Някои мои приятели си правят илюзии, че един митинг срещу въпросните "явления" може да промени нещо. Ето затова , пускам интервю с Христо Калчев - истински писател, а не измислен като убития преди дни Стоев. Това е едно от последните големи интервюта, дадено от Калчев в пресата. В него става дума и за мафията, и за мутрите, и за опорочената илюзия Град на истината.

Писателят Христо Калчев:

Във всяка държава има мафия, но само българската мафия си има държава

Дойде ми до гуша от вулгарните романи. Уморих се.

Раздел: Интервю

Автор: ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

 


imageснимка: Венета Райновска

-­ Г-н Калчев, за вас явно не важи библейската мъдрост, че никой не е пророк в собствената си страна. Каква житейска цена платихте за това?

-­ Никакъв пророк не съм и нищо пророческо няма в мен. Никакво шесто чувство не ме командва, макар че много от мутрите са се допитвали до мен поръчани ли са, не са ли; кога им идва редът и т.н. Това са все неща, които човек би могъл да знае, ако пие вода от двата източника ­ от самите мутри, и от т.нар. им преследвачи ­ полицията. Това е най-точното обяснение. Няма никаква Ванга, никакво шесто чувство, а познаване на действителността. Разбира се, това е свързано със своите рискове, няма какво да се правя на скромен. То е всеизвестно, че имах присъда. И съм заплашван, и съм си крил семейството, и какво ли не. Общо взето съм имал съответните неприятности, свързани с тази тематика.

-­ Защо продължихте да пишете?

-­ Писателят сам по себе си не е човек, който подрежда няколко красиви думи. Той има някаква кауза ­ неговото присъствие в едно общество задължително е свързано с обратното виждане. С огледалото за обратно виждане на тоя свят. Сега да седна да направя едно любовно романче а ла "Любовникът на лейди Чатърли" ми се вижда безсмислено, пък и неморално. При положение, че държавата ври и кипи и има толкова много напрежение и истерии в нея...Писателят е задължен да се съобразява със социалната обстановка и да я отразява.

-­ Каква книга пишете в момента?

-­ Книгата, която завърших, се казва "Изстрелът на амнистията". Тя е част от поредицата "вулгарни романи" ­ петнадесета поредна книга.

-­ С какво ще е по-различна от досегашните?

-­ Ще е по-различна дотолкова, доколкото е по-различна картината на мутрите. Когато започнах "Нерон Вълкът" всички бяха живи ­ включително Крушата, Васил Илиев. Оттогава досега, както знаете, редиците оредяха много. Около 240 от т.нар. мутри вече не са между живите. Отдолу напират нови "улични артисти", както ги наричат по света. Така че се променят имената, но не и обстоятелствата.

-­ 15 години не е ли твърде дълъг период от време за едни и същи герои?

-­ Разбира се, че е много дълъг период. За света е нищо, но за един човешки живот 15 години са много. Това са най-дейните и най-жизнените години на човека. Така стана и при много голяма част от моите герои. Те започнаха на двайсетина години и почти никой не навърши трийсет. С много малки изключения.

Моите герои са хора, които тръгнаха по два начина в ъндърграунда ­ подземния свят. Едните бяха прословутият "Пентхауз" на пет-шест души от старата комунистическа номенклатура им раздадоха готовите пари. И се превърнаха от днес за утре в милионери, банкери, бизнесмени и прочие лица с тежки въоръжени охрани, които започнаха да воюват за нови територии, предимно за курортите. И другата прослойка ­ това са бившите спортисти, които Живков много ухажваше, раздаваше им медали. Но на десети ноември те се оказаха на улицата без професия, без занаят и абсолютно никакви умения нямаха, освен силовите. Тогава Васил Илиев ги организира в първата борческа структура ­ ВИС 1. После от нея се отдели СИК, нароиха се разни мутраджийски структури като трите седмици, докато стигнем до варненския ТИМ. Това са хора, които не разполагаха с пари, а трябваше да ги откраднат отнякъде. И те започнаха точно това да правят. Има ли силови методи ­ те малко по малко се израждат ­ от бухалките, до куршумите. И се започна т.нар. гангстерска война, която край няма. До ден днешен върви и ще продължава да върви.

-­ Казвате, че писателят трябва да се съобразява със социалната обстановка, след 20 години обаче тя може да е различна и романите няма да са актуални...

-­ Така е, ще станат исторически. Твърдя, че след 20 години сегашните бебета и деца, които не знаят нищо за съвременния свят, доста по-добре ще се ориентират какво е било в периода между 1993-2005 година от моите книги, отколкото от учебниците по история. Навремето бях кръстил цялата тая поредица "вулгарни романи", за да запуша устата на добронамерените критици, но сега ще я пусна в отделни книги. Събирам по няколко тома и ги пускам под друго заглавие вече историческо ­- "Кървавият преход на нежната революция". Това ще е общото заглавие на цялата поредица.

-­ Изминаха доста години от 1989-а, когато станаха т.нар. демократични -промени ­ промяната все пак осъществи ли се? Свърши ли преходът?

-­ Много неща са се променили. Аз не съм Андрей Райчев да твърдя, че промяната е завършена, обаче много неща от тази промяна са приключили завинаги. Като например разпределението на капитала, падането на цензурата. Има свобода на словото. Дори да е цензурирана, тя е под контрол на собствениците на съответните издания, а не централно в държавата. Така че много неща от тоя преход са свършили, но все още има капитали за разпределяне и предстои основното. Основният удар, който трябва да понесе държавата, е влизането в Евросъюза и паричната еврозона. Тогава ще има нов тежък трус и ако не се намесят външните силови структури ­Европол и Интерпол, DEA бюрото за борба с наркотиците и прочие, мисля, че няма да е по силите на нашата полиция да се справи със следващия много тежък удар.

-­ Докато се разпределят капиталите ли ще продължават стрелбите?

-­ Разбира се. Има ли пари за разпределяне, винаги този, който ги притежава, е под заплаха да бъде застрелян от този, който иска да ги има.

-­ Парите на ЕС при кого ще идат?

-­ Първоначално тези пари ще влязат в ръцете на т.нар. политици. А това е много измислена човешка категория, защото такива няма в държавата. Има просто хора, които временно са се добрали до власт и които задължително обслужват интереси, защото всяка силова структура си има своето парламентарно лоби. Някои от тях имат по 10-15 депутата и т.н. Въпросът е като влязат тези пари къде ще отидат ­ в държавата или в структурите. Точно в това ще е ролята на тези външни фактори, които биха могли ако не тотално, поне частично да предотвратят това гигантско разграбване, което се готвят да направят.

-­ Защо политиците признават съществуването на организирана престъпност, но не говорят за мафия?

-­ Тези т.нар. политици са едни кокетки. Мафията е в Италия и тя си има своите корени и преведено значи конкретно "Смърт на всички французи". В Америка не се нарича мафия, а Коза Ностра. В днешна Русия има ужасни структури, които завладяха големите американски градове и старите сицилиански гангстери приличат по-скоро на пансион за благородни девици, отколкото на истински гангстери на фона на афганските и чеченски ветерани. Мисълта ми е, че е без всякакво значение как ще наречеш един престъпник. Дали "добре облечен бизнесмен", което е върхът на иронията, или пък със старата българска дума разбойник, която ползват по времето на Стамболов. Но организираната престъпност спокойно може да бъде наречена мафия и този, който не го прави, е просто една фалшива политическа кокетка. Партийните и силовите структури са обвързани. Как се създават например контрабандните канали? Вие, ако опитате да създадете подобен канал, няма да успеете по няколко причини. Първо, защото нямате човек, който ще ви защити законодателно и после, този който ще го направи законодателно, ще отвори този коридор, през който ще минат тези стоки. А всичко това минава през властта. Така се срастват мутрите с политиците и почва да се говори за т.нар. борба с корупцията, което е чиста глупост. Не може да се говори за корупция, докато съществуват въоръжени банди и ходят кервани с бронирани автомобили. Ще са заплаха и за полиция, и за политици. Всичко е едно. Говори се просто за една престъпна държава. Ще видим какво ще направи Румен Петков. Но пак ще повторя една фраза, която я повтарям много от отдавна ­ че във всяка държава има някакъв вид мафия, а само българската мафия си има държава. Това не се оказва празна приказка и последните акции, част от които, се оказват оперетни прояви, са доста показателни ­ задържат Златко Баретата за 20 патрона. След един ден го пускат, три дена гърмят вестниците и какво от това?

-­ Навремето вие бяхте сред основателите на Града на истината, какво се случи с тази красива илюзия?

-­ Това наистина се оказа красива романтична илюзия. Тя си свърши част от своите проекти ­ падна член Първи от Конституцията. Градът на истината и студентите успяха да махнат Младенов, Луканов и накрая подпалиха Партийния дом. Това беше вандалски акт, който доунищожи романтичната идея. А докато вреше и кипеше по улиците, стана главното разграбване на капитала и ние се оказахме едни романтични деца, на чийто гръб много от т.нар. политици и още зараждащите се бандити, направиха капитали. Тази идея тогава беше наивна, но днес ще бъде глупава, направо идиотска. Попитайте един Йосиф Сърчаджиев дали би отишъл отново в тази кочина, наречена Град на истината. Нито аз ще отида, нито много от хората, с които бяхме заедно тогава. Ние го започнахме случайно, а той се разрасна до един палатков град. Това ме дразнеше страшно. Аз им бях забранил на нашите т.нар. писатели да слагат палатки. И ние единствени нямахме палатка.

-­ Защо обществото забрави така бързо Града на истината?

-­ То аз започнах да забравям за него, та камо ли обществото. Една част от обществото гледаше на този град с пренебрежение, а друга част със симпатия и съчувствие, но общо взето това си изигра ролята. Като краста мина през Румъния, стигна до Киев, през Минск, имаше кореспонденция между нас, изпратихме делегация в Киев. Общо взето се беше разраснало и за малко щеше да се превърне в партия. Партията щеше да се казва "В името на истината" с бяло знаме и прочие. Добре че не стана, щеше да бъде поредният провал.

-­ Съгласен ли сте, че в България има само една партия, а останалите са нейни разклонения?

-­ Има такава теория, че БКП се раздели на СДС и БСП и има много логика в това, защото дори и най-шумно десният лидер като Иван Костов, и той е минал през БКП. Аз това мога да го кажа, защото не съм бил комсомолец, да не говорим за партиен член. Има една втръснала ми до повръщане фраза: "Такива бяха времената". Да, вярно, че такива бяха времената и всички се оправдават с времената. Всъщност трябва да се обърнат към морала си и собственото си поведение.

-­ Успяхме ли да се откъснем от Русия?

-­ До много голяма степен да. Но нашето откъсване от един е задължително прикачване към друг. Ние от Русия се откъснахме до неразумна степен. Едно беше да напуснем болшевишката колесница с всичката глупост и терор, които тя налагаше. Друго е да прекъснем икономическите си взаимоотношения, което откъдето и да го погледне човек е груба грешка. Естествено дали ще бъдем прогермански настроени или проруски, дали ще лакействаме на Хабсбургския двор или ще бъдем проамерикански настроени до унизително раболепие, това е в характера на българина. Ние сме във всички случаи слуги и си търсим непременно господари.

-­ Политическо или икономическо беше убийството на Кюлев според Вас?

-­ О, разбира се, че е икономическо.

-­ Защо никой от политиците не го признава на глас?

-­ По същата причина, защото са свързани. Кюлев е свързан с руската мафия чрез кръга Чорни. Почна да става по-лаком, отколкото трябва. Превзе 90 на сто от апетитните курорти, посегна генерално върху Боровец и на всичко отгоре се заговори, че се готви да продаде ДЗИ. Ако беше продал ДЗИ щеше да удари много голям шамар на цялата финансова структура в държавата, а това не можеха да му го позволят. За политика въобще дума не може да става.

-­ Може ли да направите прогноза за новия ловен сезон? Кой ще е на мушката?

-­ Ловният сезон не е спирал. Всички са поръчани от големите ни тузове ­ като почнете от Маджо, Маргините, Баретата и свършите до Васил Божков. Всеки е враг на другия, нищо че си ходят по погребения, по сватби и се напиват заедно по заведенията. Но те са активни врагове и групата на единия е поръчала другия и е само въпрос на време.

-­ Докога мутрите и ченгетата ще бъдат героите на нашето време? Кога ще мине времето на вулгарните романи?

-­ Когато наистина се намесят солидни структури, които създадат относително спокойствие в обществото ­ нещо, което преди в България да заработят ЕС и неговите силови организации, не може да стане. Говори се за 2012 година паричната зона на еврото. Ако дотогава не се справим, ще продължим още дълги години. Само че някой друг ще ги прави вулгарните романи, защото на мен ми дойде до гуша. Уморих се.

-­ Колко време пишете един роман?

-­ Зависи от ловния сезон, от вършитбата, както я наричат самите мутри.

-­ Преди малко казахте, че учениците ще научават повече от романите ви, отколкото от учебниците. Това изявление не е ли...

-­ Доста нахално е, да. Едно единствено основание имам да кажа това ­ че историята затова е история, защото маркира в едри щрихи събитията. Докато аз се занимавам с детайлите и с истинските персони. Никой, който говори за Стамболов и неговия закон за разбойничеството, не споменава поименно разбойниците, избити по негова заповед. Така ще бъде след време и с българската история. В учебника ще има между тази и тази година се случи еди-какво си в държавата. Ще изброят министър-председателите и министрите на вътрешните работи, но не и разбойниците, които са минали под ножа. В този смисъл, моята история ще бъде по-детайлна от официалната

-­ В личен план кои са повече ­ приятелите, които ви останаха, или онези, които сте сложили в "чекмеджето за мъртви приятели"?

-­ Имам много мъртви приятели, Бог да ги прости, които никога няма да влязат в това чекмедже. Вярно е, че имам много бивши приятели, които съм ги сложил в едно чекмедже, което нямам намерение да отварям до края на живота си. Разбира се, че имам много близки хора, с които общувам и се срещам. Не обръщам внимание на завистта, въпреки че понякога се сблъсквам с нея. Тя по-скоро в професионалните кръгове би могла да бъде открита. Но аз общувам с две-три литературни персони. Те са предостатъчно добре ситуирани и в държавата, и предостатъчно пълни със себе си, за да изпитват дребни зависти. Един Антон Дончев с какво може да ми завижда, или Любо Левчев, или Стефан Цанев, или Виктор Пасков, или Боян Биолчев. Това са хората, с които общувам от т.нар. мои среди. Останалите просто не ги виждам.

-­ Доста от писателите тъгуват за времето, когато държавата наливаше пари в културата. Кога ще спре техният плач?

-­ Имам обяснение на този въпрос. Т.нар. български писатели не можаха да разберат, че на 10 ноември 1989 година станаха промени, а не подобрения. И онази ясла на Тодор Живков в Съюза на писателите с тия фалшиви листи на гении, таланти и прочие кандидати за Нобелова награда, всичко това е един балон, който се спука. А този, който се оплаква,че не му купуват книгите ­ да си смени професията. Защо не му се продават книгите? Или е лъгал, или не е бил достатъчно подготвен за занаята, или просто е изпуснал влака на времето. А такива с лопати да ги ринеш ­ непризнати гении, които обвиняват някой друг, че е превзел пазара с вторични суровини, с леки жанрове и прочие.

-­ Как ще се развива литературата ни занапред?

-­ Мога да прогнозирам този или онзи литератор, но цялостна литература, дори и Михаил Неделчев ­ един празен бърборко, не е в състояние да предвиди.

 

 

Краят на романа “Изстрелът на амнистията”

“...Козела си отдъхна. Предаде Аберман на мадам Сабат с уговорката да ползват гения му съвместно, взе Цея за параван и отиде в бара на гранд-хотел "София". Хакел го чакаше.

­ Хубаво нещо е живота, да му ебеш майката, ­ каза той. ­ …макар и да не е сериозно. Примката около врата ми се разпусна, Джон. Ако вашите хора прихванат Жан Шрам, спокойно мога да се пенсионирам.

Хакел поклати глава.

­ Не съвсем, Козел! Не и преди да премахнеш Ахмед Доган…”

 

Думи за Христо Калчев

Виктор Пасков:

Младият херцог дьо Гиз. Така го наричаше големият български писател Васил Попов. Така го видях и аз преди повече от четвърт век: висок, строен, с широки рамене и тесен кръст, с палци забити под мишниците (навик, придобит от фехтовката), походка и очи на рис, гърбав нос.

Изумиха ме ръцете му: тесни длани с ненормално дълги, тънки и фини пръсти. Аз, роденият музикант, завидях на него, родения аристократ за тези ръце, създадени сякаш да свирят от сутрин до вечер Шопен и за нищо друго. Спомням си, че подобни ръце имаше и Павел Вежинов.

И Христо, както и Павел са целунати от бога разказвачи и действителни аристократи ­ по маниери, по възпитание, по широта на духа.

В момента, в който изпихме първата водка заедно, станахме приятели до гроб. A сигурно и отвъд гроба. Чел съм всичко, което е родила талантливата му глава ­ от първите му разкази, през прекрасната новела “Ъгълът”, “Студен огън”, “Нежни вълци”, “Белият дявол”, до скандалната му епопея с вулгарните романи, която го превърна в култов автор, политическа Касандра и погребално бюро за мутрите.

Едно циганско лято попаднах в Созопол. На главната улица имаше десетина сергии за книги. Отбих се да ги разгледам. Безумно еднообразие: Христо Калчев във всички варианти, плюс три книги на Гришъм. “Харчи ли се?” ­ попитах книжарите. “След два дни няма да има за цяр” ­ отвърнаха те.

Христо е великодушен, готов винаги да помогне, ако е във възможностите му, свръхначетен, ласкав, дяволски остроумен и магнит, привличащ около себе си всякакви пъстри компании. Христо може да бъде зъл, циничен, преливащ от нетърпимост, рязък и остър, непоносим към простака и овчедушния и страшно язвителен. Стопроцентов мъж, минал през всякакви перипетии в този свиреп живот и не униващ никога. Христо е като героите си, а те до един са нежни вълци.

Чел съм критики, в които го обвиняват в жълто писане, лекота на жанра и какви ли не невежи простотии. Аз знам, че той владее писателската техника до съвършенство и ако му се играе може да прави словестни фуги, за които критиците му не са и сънували. Познава в детайл и в оригинал всичко от Джойс до Джон льо Каре и е майстор в жанра. На всичкото отгоре е самотен майстор в жанра, защото всички в България сме постмодернисти.

Христо е фантазьор, създател на легенди, майстор на лакърдията и автомитоман. Създал е за себе си мит, че е брутален, безцеремонен, небрежен към литературния език и дантеленото творчество и че денят му започва с двеста грама водка. Не знам, защо си изгражда сам този имидж, но го е направил доста последователно. Както е последователен във всичко. Много народ му се хвана. Аз, който го познавам от половин живот, знам, че всъщност е мек и тактичен, взискателен към занаята, не е никакъв мачо и че в него няма нищо декадентско. Той просто е аристократ и в живота и на духа. Можете да ми завиждате. Не всеки от вас има такъв приятел.

 

 






Тагове:   държава,   мафия,   калчев,


Гласувай:
3



1. анонимен - Елена,
08.04.2008 15:25
не си ли чувала израза :"за мъртвите или добро,или нищо"..
И най-измисленият писател да е бил Георги Стоев,участта да си поредна мишена дали е много сладка??
а ако си забелязала,тук,в "Милата Родина" много са напоследък мишените...
Поне си правиш труда да цитираш един истински писач,Пасков.
Напиши по-добри от романите на Стоев,застани на пътя на бившия шеф на кинтекс и тогава пак да говорим.
Истините са очевидни,работата е там,че никой не иска да свърши застрелян като куче,защото е факт,че живеем във война-тази между парите на бандитите ,и живота,и затова,просто седим,гледаме и раздухваме,поредния разстрел.
Т.Джон.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533051
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031