Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2008 12:00 - Мариус: Човек си остава същата гад независимо от опаковката, интервю с Куркински, в. "Монитор" 12 април
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 3689 Коментари: 5 Гласове:
0




Мариус Куркински, актьор и режисьор:
Човек си остава същата гад независимо от опаковката

image
Слава Богу, че не ме виждате в новите български филми! Аз, ако се видя в тях, ще се самоубия.
 Отскоро не ходя много на театър, понеже настана голяма простотия, надменност и безсрамие сред част от актьорите и режисьорите.

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

 Мариус, в спектакъла ви „Укротяване на опърничавата" от Шекспир един от героите носи анцуг с надпис „СССР", каква е символиката? Защо не поставихте класически пиесата на барда? 

- Не мога да назова какво точно би било класическо поставяне на Шекспир. От момента на написване на пиесата до днес всичко това е времето на Шекспир. И сега сме времето на Шекспир. Затова всичко, което се е случило с човека от Шекспир насам, трябва да присъства в спектакъла - отношения, нови технологии, религия, мода, постижения в науката. Задължително трябва да бъде микс от епохите, които са се сменили. Затова има и толкова съвременни вещи или съвременен уклон в мисълта на човека. Всичко това Шекспир го задава в своята изобретателност, в различните персонажи. В „Укротяване на опърничавата" всички говорят само за пари. Все едно изобщо не съществува любов. Всичко е само в нечий интерес, подложено е на сгода. Тази пиеса е толкова написана за сегашното време, а и за бъдещето. Което е най-страшното.

- Защо да е страшно?

- Страшно е, че човечеството е пророкувано лесно и не е претърпяло голямо развитие. Каквито и технологии да откриваме, не правим крачка в нравствено отношение, това е големият проблем. Човек остава същата гад! Независимо в какво се е опаковал и какви техники е създал.

- Звучите сякаш сте разочарован от човека, така ли е?

- Ами... да. Но кой знае? Усещам, че в науката човекът може да вложи малкото добро, което има. Капка по капка и тази технология да го спаси. Възможен е някакъв такъв невероятен сценарий, но той ми се вижда прекалено голяма утопия.

- Казахте, че Шекспир е автор на днешното време и на бъдещето. Все пак няма ли съвременни автори, които да улавят сегашните тенденции?

- Надявам се, че има. Аз самият съм играл съвременни автори. Но в театъра винаги ще предпочитам гласове от миналото, които времето е доказало. Понеже човекът не вярва на съвременниците си, а е роб на числата, аз освен всичко друго искам да му предлагам и числа. Да знае, че са минали векове от раждането на автора, от неговото писане, от неговата смърт. Това доказва още повече гения. Сега сигурно има автори, които ще бъдат открити след време. Самият Шекспир не е бил оценен в своето си време, отпечатан е след години. Пак след години е признат. За съжаление човекът не вярва на живите.

- Това не е ли белег за криза на авторитетите?

- Не, напротив. В момента има изобилие на авторитети. Но те са авторитети по принуда. Те са авторитети, които обслужваш, свързани са с лицемерие, с кариеризъм. Всеки човек в ефир и всеки пишещ, даже всеки, който влиза в някакъв форум в интернет и се обажда, даже и той минава за някакъв авторитет. Това е срамно!
В този океан от едновременно говорене и надвикване театърът остава огромен остров - място, където трябва да мълчиш и само да възприемаш другия. А не изригваш веднага глупости както в чата, не отговаряш веднага със своя егоизъм. В театъра си длъжен себе си малко да снишиш, да се отречеш и само да възприемаш. Има дефицит на такива места, където се предлага информация, но никой не те кара да бързаш с отговор на своя личен егоизъм. С развитието на телевизията театърът ще бъде все по-силен като място на живата среща и ще изисква от публиката готовност да съзерцава едно сътворение, а не да бърза да реагира. Публиката ще бъде укротена. Изобщо укротяването е образ на вглеждането в другия. За мен укротяването е „Виж ме", „Успей да затвориш собствените си интереси и да укротиш моите бесове". Да укротиш другия, означава да забравиш себе си и да се погрижиш за него.


- Коя е по-трудната роля - да бъдеш укротител или укротен?

- То е една взаимност. Ти си едновременно и укротен, и укротител. На мен сега Шекспир ми е укротител. Аз се чувствам укротен от него, но по някакъв начин съм задължен да бъда и укротител - и на текста, и на публиката. Укротяването е взаимна любов - между хората от театъра и публиката. Затова посегнах към тази пиеса, защото тя разговаря и укротява ролите в театралното пространство, задълженията на публиката и театралите.

- Публиката разбира ли ви?

- Да, с това представление се чувствам разбран. Не очаквах, че публиката ще вникне в театралната тематика, че това ще я интересува, че ще є бъде интересно сливането на театралната и сюжетната линия. Нарочно направих представлението дълго три часа. Напоследък става качество представлението да е кратко. Едва ли не съкращаването е полезно. Свикнахме да се съкращаваме и сега сме вътрешно съкратени. Затова аз искам да връщам, да забавям времето, да се правят по-дълги пиеси, да е възможно по-дълго време човекът да избяга от съкратеното. Да се впуска в тайни коридори, където е възможно по-дълго човешкото време. Такова е времето на Шекспир, на големите стари майстори - художниците, които рисуват цели фрески, а не просто една картина. На изчитане една Шекспирова пиеса е дълга 4-5 часа. Къде е отишло това човешко време? Много сме го съкратили.


- Напоследък не съм ви засичала по премиери, ходите ли на представления освен вашите?

- Гледам почти всички представления. Но наистина отскоро не ходя много на театър, понеже настана голяма простотия, надменност и безсрамие на част от актьорите и режисьорите. Не ми харесва начинът, по който си комуникира съсловието, вътрешните игри и отношенията. Усетих, че прекалено много съм позволил да ми се качат на главата някакви бездарници и реших да не им ходя на представленията. Но това са вътрешни неща, не е нужно публиката да знае за тях. Повече дисциплина трябва между хората в съсловието.

- А защо не ви виждаме в новите български филми?
- И слава Богу, че не ме виждате! Аз, ако се видя в тези филми, ще се самоубия.

- Толкова ли са зле?
- Ами според мен особено последните български филми са много лоши. Говорят, че имало напредък и разведряване в киното, но аз не го виждам. Напротив, виждам все по-лоши български филми, все по-зле става там пространството чисто авторски - сценарно, режисьорски. А актьорски - не. Актьорите се мъчат, обаче сценарно и режисьорски е отвратително. Театърът е друга работа - векове са работили за това да има сега театър.

- В представлението ви участват доста непознати актьори, с кастинг ли ги избрахте?
- Не. Досега не съм правил кастинг, защото познавам почти всички актьори. Тепърва обаче може би ще се наложи да правя, защото има много млади хора, които не познавам. Решихме с директора на Сатирата да събера млади актьори, които са на свободна практика. Взех дори от други градове хора и направих тази трупа. Мисля, че това е едно от постиженията на спектакъла - събрах хора, които са честни към работата. В тях има нещо много чисто, не са разглезени от медийно внимание. В трупите навсякъде усещам едно окопаване, едно оскотяване. А тази трупа има свежест. Дано това да се запази, но кой знае? Оскотяването е неизбежно. Бесовете са неизбежни. Оглупяването, озлобяването и оскотяването са неизбежни. Това е заложено у човека. Неизбежно е, да знаете. И се пазете.

- След като е неизбежно, възможно ли е да се опазим?
- Може. Когато човек се бори, когато страда от това, може и да се опази. Но трябва да си дава сметка, че това оскотяване, тези бесове го нападат. Страданието е задължително, то ще спаси нещата.

- Вярно ли е, че голямото изкуство винаги се ражда от страданието?
- Задължително е. Аз поне вярвам в това и се надявам, че всеки вярващ човек би трябвало да е убеден, че животът ще мине през страдание. И че няма друг начин. Не само изкуството, нашият живот е даден за изпитание. Изкуството е един хубав образ на това. Неслучайно и то е водач на човечеството освен вярата. Естествено не може да се сравнява с вярата. Би трябвало да е малко по-долу от нея, но Изкуството е земното небе, ако мога така да го нарека.



Гласувай:
0



1. felicity - :)
12.04.2008 12:55
Харесвам го!
Много!
Гледа ли "Моето мъничко нищо"? Е, след това трудно някой ще ме накара да дам пари, за да гледам български филм...
Усмихвай се!:))
цитирай
2. elenak - Felicity,
12.04.2008 17:26
признавам си, че не още не съм го гледала, но твоето мнение ми е достатъчно :) Ще го пропусна, мерси :)
цитирай
3. nrithya - Благодаря! Мариус е истински гений за мене. :)
12.04.2008 23:31
Много е прав за съжаление, за всичко което каза.
цитирай
4. анонимен - Много интересно,
13.04.2008 18:45
особено последните въпроси и отговори! Човекът си разсъждава по християнски, много му се радвам. На теб също, Музичке :)... А за "Моето мъничко нищо"... е как да отидеш да гледаш филм с това заглавие!? По-отблъскващо не биха могли да го измислят. Виж, ако беше Твоето мъничко нещо...
цитирай
5. анонимен - ма
24.04.2008 17:54
Деликатен! Болезнено чуствителен! Филосовски заложен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434667
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031