Мариус Куркински, актьор и режисьор:
Човек си остава същата гад независимо от опаковката


Слава Богу, че не ме виждате в новите български филми! Аз, ако се видя в тях, ще се самоубия.
 Отскоро не ходя много на театър, понеже настана голяма простотия, надменност и безсрамие сред част от актьорите и режисьорите.

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

 Мариус, в спектакъла ви „Укротяване на опърничавата" от Шекспир един от героите носи анцуг с надпис „СССР", каква е символиката? Защо не поставихте класически пиесата на барда? 

- Не мога да назова какво точно би било класическо поставяне на Шекспир. От момента на написване на пиесата до днес всичко това е времето на Шекспир. И сега сме времето на Шекспир. Затова всичко, което се е случило с човека от Шекспир насам, трябва да присъства в спектакъла - отношения, нови технологии, религия, мода, постижения в науката. Задължително трябва да бъде микс от епохите, които са се сменили. Затова има и толкова съвременни вещи или съвременен уклон в мисълта на човека. Всичко това Шекспир го задава в своята изобретателност, в различните персонажи. В „Укротяване на опърничавата" всички говорят само за пари. Все едно изобщо не съществува любов. Всичко е само в нечий интерес, подложено е на сгода. Тази пиеса е толкова написана за сегашното време, а и за бъдещето. Което е най-страшното.

- Защо да е страшно?

- Страшно е, че човечеството е пророкувано лесно и не е претърпяло голямо развитие. Каквито и технологии да откриваме, не правим крачка в нравствено отношение, това е големият проблем. Човек остава същата гад! Независимо в какво се е опаковал и какви техники е създал.

- Звучите сякаш сте разочарован от човека, така ли е?

- Ами... да. Но кой знае? Усещам, че в науката човекът може да вложи малкото добро, което има. Капка по капка и тази технология да го спаси. Възможен е някакъв такъв невероятен сценарий, но той ми се вижда прекалено голяма утопия.

- Казахте, че Шекспир е автор на днешното време и на бъдещето. Все пак няма ли съвременни автори, които да улавят сегашните тенденции?

- Надявам се, че има. Аз самият съм играл съвременни автори. Но в театъра винаги ще предпочитам гласове от миналото, които времето е доказало. Понеже човекът не вярва на съвременниците си, а е роб на числата, аз освен всичко друго искам да му предлагам и числа. Да знае, че са минали векове от раждането на автора, от неговото писане, от неговата смърт. Това доказва още повече гения. Сега сигурно има автори, които ще бъдат открити след време. Самият Шекспир не е бил оценен в своето си време, отпечатан е след години. Пак след години е признат. За съжаление човекът не вярва на живите.

- Това не е ли белег за криза на авторитетите?

- Не, напротив. В момента има изобилие на авторитети. Но те са авторитети по принуда. Те са авторитети, които обслужваш, свързани са с лицемерие, с кариеризъм. Всеки човек в ефир и всеки пишещ, даже всеки, който влиза в някакъв форум в интернет и се обажда, даже и той минава за някакъв авторитет. Това е срамно!
В този океан от едновременно говорене и надвикване театърът остава огромен остров - място, където трябва да мълчиш и само да възприемаш другия. А не изригваш веднага глупости както в чата, не отговаряш веднага със своя егоизъм. В театъра си длъжен себе си малко да снишиш, да се отречеш и само да възприемаш. Има дефицит на такива места, където се предлага информация, но никой не те кара да бързаш с отговор на своя личен егоизъм. С развитието на телевизията театърът ще бъде все по-силен като място на живата среща и ще изисква от публиката готовност да съзерцава едно сътворение, а не да бърза да реагира. Публиката ще бъде укротена. Изобщо укротяването е образ на вглеждането в другия. За мен укротяването е „Виж ме", „Успей да затвориш собствените си интереси и да укротиш моите бесове". Да укротиш другия, означава да забравиш себе си и да се погрижиш за него.


- Коя е по-трудната роля - да бъдеш укротител или укротен?

- То е една взаимност. Ти си едновременно и укротен, и укротител. На мен сега Шекспир ми е укротител. Аз се чувствам укротен от него, но по някакъв начин съм задължен да бъда и укротител - и на текста, и на публиката. Укротяването е взаимна любов - между хората от театъра и публиката. Затова посегнах към тази пиеса, защото тя разговаря и укротява ролите в театралното пространство, задълженията на публиката и театралите.

- Публиката разбира ли ви?

- Да, с това представление се чувствам разбран. Не очаквах, че публиката ще вникне в театралната тематика, че това ще я интересува, че ще є бъде интересно сливането на театралната и сюжетната линия. Нарочно направих представлението дълго три часа. Напоследък става качество представлението да е кратко. Едва ли не съкращаването е полезно. Свикнахме да се съкращаваме и сега сме вътрешно съкратени. Затова аз искам да връщам, да забавям времето, да се правят по-дълги пиеси, да е възможно по-дълго време човекът да избяга от съкратеното. Да се впуска в тайни коридори, където е възможно по-дълго човешкото време. Такова е времето на Шекспир, на големите стари майстори - художниците, които рисуват цели фрески, а не просто една картина. На изчитане една Шекспирова пиеса е дълга 4-5 часа. Къде е отишло това човешко време? Много сме го съкратили.


- Напоследък не съм ви засичала по премиери, ходите ли на представления освен вашите?

- Гледам почти всички представления. Но наистина отскоро не ходя много на театър, понеже настана голяма простотия, надменност и безсрамие на част от актьорите и режисьорите. Не ми харесва начинът, по който си комуникира съсловието, вътрешните игри и отношенията. Усетих, че прекалено много съм позволил да ми се качат на главата някакви бездарници и реших да не им ходя на представленията. Но това са вътрешни неща, не е нужно публиката да знае за тях. Повече дисциплина трябва между хората в съсловието.

- А защо не ви виждаме в новите български филми?
- И слава Богу, че не ме виждате! Аз, ако се видя в тези филми, ще се самоубия.

- Толкова ли са зле?
- Ами според мен особено последните български филми са много лоши. Говорят, че имало напредък и разведряване в киното, но аз не го виждам. Напротив, виждам все по-лоши български филми, все по-зле става там пространството чисто авторски - сценарно, режисьорски. А актьорски - не. Актьорите се мъчат, обаче сценарно и режисьорски е отвратително. Театърът е друга работа - векове са работили за това да има сега театър.

- В представлението ви участват доста непознати актьори, с кастинг ли ги избрахте?
- Не. Досега не съм правил кастинг, защото познавам почти всички актьори. Тепърва обаче може би ще се наложи да правя, защото има много млади хора, които не познавам. Решихме с директора на Сатирата да събера млади актьори, които са на свободна практика. Взех дори от други градове хора и направих тази трупа. Мисля, че това е едно от постиженията на спектакъла - събрах хора, които са честни към работата. В тях има нещо много чисто, не са разглезени от медийно внимание. В трупите навсякъде усещам едно окопаване, едно оскотяване. А тази трупа има свежест. Дано това да се запази, но кой знае? Оскотяването е неизбежно. Бесовете са неизбежни. Оглупяването, озлобяването и оскотяването са неизбежни. Това е заложено у човека. Неизбежно е, да знаете. И се пазете.

- След като е неизбежно, възможно ли е да се опазим?
- Може. Когато човек се бори, когато страда от това, може и да се опази. Но трябва да си дава сметка, че това оскотяване, тези бесове го нападат. Страданието е задължително, то ще спаси нещата.

- Вярно ли е, че голямото изкуство винаги се ражда от страданието?
- Задължително е. Аз поне вярвам в това и се надявам, че всеки вярващ човек би трябвало да е убеден, че животът ще мине през страдание. И че няма друг начин. Не само изкуството, нашият живот е даден за изпитание. Изкуството е един хубав образ на това. Неслучайно и то е водач на човечеството освен вярата. Естествено не може да се сравнява с вярата. Би трябвало да е малко по-долу от нея, но Изкуството е земното небе, ако мога така да го нарека.

Харесвам го!
Много!
Гледа ли "Моето мъничко нищо"? Е, след това трудно някой ще ме накара да дам пари, за да гледам български филм...
Усмихвай се!:))

признавам си, че не още не съм го гледала, но твоето мнение ми е достатъчно :) Ще го пропусна, мерси :)

Много е прав за съжаление, за всичко което каза.

особено последните въпроси и отговори! Човекът си разсъждава по християнски, много му се радвам. На теб също, Музичке :)... А за "Моето мъничко нищо"... е как да отидеш да гледаш филм с това заглавие!? По-отблъскващо не биха могли да го измислят. Виж, ако беше Твоето мъничко нещо...

Деликатен! Болезнено чуствителен! Филосовски заложен!