Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2008 11:29 - Теодосий Спасов: Кичът е световно явление, интервю с музиканта, в. "Монитор" 19 април
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 3309 Коментари: 1 Гласове:
0





Теодосий Спасов
музикант 

Кичът е световно явление

Прочути сме с ръченица,
дано се прочуем и с читави политици

Музикантите са лице на пакетни услуги. Аз предпочитам по-човешките отношения

image

АКЦЕНТИ

ИСТОРИЯТА
Живея близо до площад “Македония”. Какво да направим сега? Да го прекръстим на бивша република от Югославия, ли? Трябва да оставим да живеят някои понятия от историята

КОРУПЦИЯТА
Ако наказваме корумпираните, трябва да накажем и ония, които са ги корумпирали.


ЕЛЕНА КРЪСТЕВА


- Теодосий, неотдавна бяхте удостоен със звезда в Алеята на славата пред кино “Арена”. Какво е да си звезда в България?

- Аз не се смятам за такъв. Това понятие е измислено от медиите за техните игри. Но от звездата пред кино “Арена” наистина се развълнувах. Това, че съм получил признание и вече съм в Алеята, означава, че съм освободил място за всички млади и те не могат да ме упрекват, че им стоя на пътя. След като имам слава, остава да работя за хубава музика и за нещо, което ми доставя удоволствие.

- Следите ли “Мюзик Айдъл”? Откъде идва този мерак всички да стават звезди?
- Не го следя и съм много неосведомен в тая посока. Но е разбираемо – в България има много таланти, които искат изява. От друга страна, може би по-бързо се успява. Щом си звезда, това носи доходи. Но аз нямам отношение към тази медийна игра, макар че без медиите не можем да стигнем до по-широк кръг почитатели. Ето, “почитатели” – една стара хубава българска дума, а не “фенове”. Почит звучи хубаво, носи много неща - уважение, любов. А “фен” е дежурно, с цел комплимент да направиш. На английски fan сигурно означава почитател . Но почитател е по-обемна дума и като чуеш: “Аз съм твой по-чи-та-тел”, удоволствието е много по-голямо. Като кажеш: “Аз съм твой фен” всичко приключва много бързо.
Наблюдавал съм музиканти, които са световни звезди. Те наистина са богати, но са такива, защото са част от пакет на обслужване, в който влизат финансови и социални комбинации. У нас музикантите също са в пакетните услуги – зад тях седят рекламни агенции, които са във взаимоотношения с икономически и медийни групировки. Спогодбите за тая пакетна услуга вкарват и музиканта там. Аз не съм в пакета, предпочитам по-човешките отношения.

- Затова ли не ви виждаме по митинги и концерти? Обикновено по предизборно време е големият урожай за музикантите и певците...
- Мисля, че това убива по някакъв начин стойността на изпълнителя. Особено, когато се разбере, че той чака с нетърпение тези партийни акции, за да си напълни джобовете. При подобни кампании артистът е обикновена примамка за избирателите.

- Вие самият на каква кампания бихте станали лице?
- На кампания за пълния български месал. Месал е онова, което се поставя на трапезата като покривка и хората сядат да се хранят. Бих се радвал българите да не са притеснени от проблема за тяхната трапеза и съзнанието им да е освободено от проблемите на битово ниво.

- В световен мащаб музикантите и звукозаписните компании отчитат големи загуби от интернет пиратството. Вие жертва ли сте на Мрежата?

- Аз това го приемам като благотворителност. Защото пирати са бедните. Ако имаха достатъчно пари, те биха си купили легални продукти. В света пиратството винаги се е появявало от бедност. Тя стимулира престъпността и социалните напрежения. Кои са склонни към престъпление? Ограничените, бедните, тези, които нямат изход. Интернет пространството е благоприятно място за хора, които са доста притеснени финансово.

- Казвате, че престъпността идва от бедността. Обаче има една прослойка “добре облечени бизнесмени”...
- Те може да са добре облечени, но тяхното мислене е останало бедно, престъпно. Защото не са намерили мярката и са забравили, че са били бедни. Много трябва да се възпитава в тази посока. Има добри примери на обществено ангажирани правителства на държави, които наистина правят по-комфортно живеенето на своя народ и му спестяват унижението да се чувства пират и престъпник.

- Като говорим за правителства, нашето оцеля след вот на недоверие, поискан заради корупцията на всички нива в страната. Вие давали ли сте подкуп?
- Не. През 90-те години веднъж ме спря един катаджия. Аз отидох при него в колата и той ме пита: “И сега какво ще правим”? – може би това е техният начин на уговаряне. Аз отвърнах: “Не знам, прави каквото искаш с мен”. И той се засмя и вика: “А-а-а, значи и ножът, и хлябът, са в мен”. Нанесе ми наказанието, което си заслужавах и така се разделихме.
Корупцията е двустранна. Ако наказваме корумпираните, трябва да накажем и ония, които са ги корумпирали. Не може едностранно да мислим, трябва да има равнопоставеност.
Може да звучи наивно, но както хората на изкуството у нас се равняват по световния калибър, нека това да стане и с политиците. Имаме певци в Ла Скала, концерт майстори в престижни европейски оркестри. Чужденците се сравняват с нас, играят хора и ръченици и са полудели по нашата култура. Аз желая да видя как са полудели по нашите политици техните колеги от Запада. Защо не? Да си мислим, че нямаме оригинални хора в политиката, че всички са лоши ли? Че са некадърни да бъдат водачи ли? Нима в другите държави всички хора в политиката са тъпаци, неграмотници или вулгарни? Ами не са! Защо това да не се случи и с нашите лидери и те да бъдат взимани за пример?


- Преди няколко години оприличихте България на стар гардероб, пълен с молци, промениха ли се нещата?
- Молците понамаляха, а някои части от гардероба са заменени с нови. Има и заложен нафталин, който действа. Но някъде по ъглите, където са се образували тия гнезда на молци, все още е трудно.

- Вие сте артистичен директор на БНР, ако разгледаме тази институция като умален модел на държавата, какви са изводите?
- Радиото е действително като лаборатория по отношение конструкцията на бюрократизма и властта. Виждам как хората деградират, как гледат да се окопаят. Проблемът на радиото е, че като стара институция е пренаселено, защото предишната система даваше възможност за такова раздуване. Получава се като в Турция - там като си поръчаш кафе един взима поръчката и я дава на бармана. Барманът прави кафето, трети го донася, друг смята на машинката, а пети идва да ти носи сметката.
А при съвременните технологии много неща се променят, сега е времето за появяване на нови професии. Вместо да се мисли в тази посока, оправдаваме мързела с натрупаните години.

- Имате ли смелост да уволните човек?
- Да. Защо не? Засега не съм уволнявал, но не съм подновявал договор на човек, на когото съм гласувал доверие, а той не го е оправдал. Вижте, уволнението не е като да извършиш убийство. Според мен, то е преразпределение на нивата. Аз мога ли с тоя кавал да отида и да стана диригент? Мога да свиря със симфоничен оркестър, но мога ли да размятам палка срещу музикантите? Не мога! А има много, които биха го направили и го правят, без да имат талант за това. Тогава защо да не поставиш този човек там, където му е мястото? Но да е редови. Пълно е с редови, които искат власт и се стремят към тая палка, за да диригентстват, но не заради изкуството, а заради властта.


-Тези дни се върнахте от Македония, какво правихте там? Какви са настроенията спрямо България?
- Бях поканен да участвам в първия албум на двама много талантливи млади музиканти - Диран и Гаро Тавитян. Те са македонски арменци, завършили са джаз. Невероятни са като дует. Свирих в три техни пиеси.
Хората са разочаровани, че не сме ги подкрепили. Но не са крайно настроени. Историята около името е едно ледено кубче в нашите отношения. Аз живея близо до площад “Македония”. Какво да направим сега? Да го прекръстим на бивша република от Югославия, ли? Трябва да се оставят да живеят някои понятия от историята.

- В Македония има много албанци, плашат ли се от независимо Косово?
- Не, те са свикнали да живеят с албанците, знаят си проблемите. Не бих искал да навлизам в този проблем. Аз се движа в сферата на културата, където нещата са много по-приятелски, професионални и дистанцирани от тия медийни атаки, които се извършват в социалните сфери.
Изобщо не смятам, че Балканите са буре с барут и не си ангажирам съзнанието с такива понятия. За мен посоката е богатството на културата, на талантите по нашите земи. Това е енергия, която е като буре с барут, но при експлозията се получават големи постижения в областта на културата и най-вече на приятелството. Защото най-хубавата музика се получава с приятелски взаимоотношения. Обичам да свиря с приятелски настроени музиканти, а не с болни от Наполеонови диагнози или пък хора, алергични към добротата и любовта.

- Търсят ви за концерти из целия свят, какво ви връща тук? Защо не заживяхте в чужбина?

- Чувствам се органично под това небе. Колкото и странно да звучи, но аз имам условия за професионално развитие тук, в България.

- Вие сте сред малцината, които го казват...
- Специално за истинското българско изкуство, което извира от тая земя, то трябва да се прави тук. Ако трябва да се прави българско изкуство навън, то ще е имитация. Ако живея на друго място, няма да правя българско изкуство, ще се грижа за публиката, която населява съответната територия. Сигурен съм, че ако живея в Турция, ще почна да мисля за турската публика и това, което на нея й харесва. Ако живея в Япония, съответно няма да ги занимавам с българска култура, колкото и кръжоци и клубове да има там за наши народни танци. А напротив, ще се занимавам с масовата публика.

- Масовият фон у нас продължава ли да бъде чалга?
- Да, в момента е разцвет на чалгата във всички сфери – дори и в политиката. Чалгата се разраства. Прокрадва се и в джаза под прикритието на етно. Това не е просто комбинация от мърдане на пръсти, от което произлизат звуци, а въпрос на излъчване. Каквото съдържа човекът на изкуството в главата си, то излиза изпод пръстите и ти го чуваш. И напоследък преобладава онова, което се нарича с три букви - КИЧ, което е основният стил на чалгата. Но това е световно явление. В Швейцария съм виждал клубове, където целият интериор е в стил кич. Пластмаси и какво ли не още. И е страшно нелепо място, имаш чувството, че се намираш в къщичката на Баба Яга.

- Как се свири на такова място?
- Интересно е. Те търсят контраста - създават условия на кич като интериор, а от сцената излиза високохудожествена музика. Докато в България става обратното – интериорът е супер лукс, а на сцената звучи кич.




Гласувай:
0



1. анонимен - Моето мнение
29.05.2008 09:58
Възхитена съм от музиката на Теодосий и от него като човек. Такива хора като него са гордостта на България, нека повече се говори за тях и с тях, а не да се пълни публичното пространство с болезнената помия на Иван и Андрей, които водят хубаво шоу, но помията незнайно защо се изригва от тях.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533329
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031