Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2008 09:39 - Георги Русев: Уж сме в Европа, но никога не сме били по-далеч от нея - интервю с актьора, в. "Монитор", 3 май
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 3440 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.05.2008 10:45


Георги Русев: Уж сме в Европа,но никога не сме били по-далеч от нея 

Ако няма чалга, никой не те гледа, смята големият актьор, който в сряда става на 80 години 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

imageснимка: ВЕНЕТА РАЙНОВСКА
БЕНЕФИСИТЕ 
са фалш, затова отказвам да ми правят чествания.
НА ВЪРХА
е самотно. По-добре да те питат защо вече не играеш, отколкото защо продължаваш да играеш. 

- Г-н Русев, на 7 май ставате на 80 години. Ще правите ли бенефис за юбилея?
- Не. Аз изобщо не давам да се споменава думата "бенефис".

- Защо?
- Никога не съм правил чествания, бенефиси и подобни неща. В Перник искаха да ми правят и за 50-ия, и за 60-я юбилей. Отказах. Отказах и на Малък градски театър "Зад канала" за 70-годишнината, и на Театър 199, когато ставах на 75. Не харесам такива неща. Мисля, че са фалшиви.

- Почитателите може да са на друго мнение и да искат да отбележат рождения ви ден...
- Който иска, да дойде на 22 май в Перник. Заедно с общината организираме среща с публиката. Много съм свързан с този град - играх 24 години в техния театър, 13 години бях директор. От пет-шест години съм почетен гражданин на Перник. Та на тази среща ще пуснем филм-портрет за мен от поредицата "Умно село" на Владимир Люцканов. След това ще взема думата и ще разкажа някои работи. Но без да се правя на герой. Няма да откривам театъра като изкуство, нито себе си като голямо явление. Така че всичко ще мине в дух на шега. Защото иначе ще стане панихида. Забелязал съм, че ако няма шега или чалга, никой не те гледа. Например пее някакъв певец, а до него три балерини танцуват полуголи. Човекът е голямо име, хубаво пее, но няма ли ги балерините, половината от публиката няма да го слуша. Така е и с театъра - напоследък без чалга не може. Разбира се, в театъра тя не се нарича чалга, наричат я шоу.

- Натъжава ли ви този факт?
- Не, просто констатирам. Разбирам, че хората са отишли по-далеч от нас. Когато ние бяхме активното поколение - беше време на застоя. Ясно беше, че определено нещо е зададено да бъде така и ще продължи да бъде същото още десетки години. Можеше да не работиш и пак да вземаш заплата. А сега постоянно трябва да се измисля нещо ново. Явно животът го иска и онези, които правят чалга, действат така, за да се издържат. В наши дни човекът по-бързо усеща работите, не иска толкова много да му се обяснява. Животът става по-ясен, но и по-жесток. И колкото в момента да сме в Европа, никога не сме били по-далеч от нея. Особено по отношение на киното и театъра. В тия години не съм видял да гостува у нас чужд известен театър. Никой вече не гледа български филми. Освен американски продукции по кината и телевизиите други няма. Тук-там пускат някой италиански сериал за домакините. Ние не знаем какво става с английското, италианското и френското кино. А те бяха водещи. Ако неореализмът беше излязъл сега в Италия, то ние нямаше да разберем.
Сега от Европа идват главно певци. Онези големи имена, които по-рано поради много причини не бяха канени. А другото изчезна.

- 80 години повод ли са за равносметка?
- Не. Защо да правя равносметка? Всичко е ясно. Направеното е направено. Онова, което не е - не. Освен това не обичам нито да се хваля, нито да се правя на нещастен и да се показвам по телевизията и да хленча: "Малка ми е заплатата" или "Малка ми е пенсията".

- В "Шоуто на Слави" актьорът Мариан Бачев разиграва скеч като Седларов-син. Как преценявате наследника на вашия герой Седларов?
- Веднъж ме събудиха да ми кажат. Погледах малко - справя се, но имитацията е сложна работа. Трябва да има и физическа прилика. А той е висок и слаб. Аз говоря по различни начини, той имитира само един. Не се дразня. Един приятел диригент ми каза: "Щом те имитират, значи си станал класик". Освен това този актьор е интересна фигура. Преди 4-5 години на раздаването на наградите "Икар" ме имитираше и каза: "Георги Русев е любимият ми актьор, искам да приличам на него". Разбрах, че е имал няколко номинации за "Аскеер", значи е добър. 

- Как прекарвате времето си, след като се оттеглихте от сцената?
- Събирам документи - всичко писано за мен през годините. Правя архив. Един ден, ако някой се интересува, да прочете.

- На театър ходите ли?
- Рядко. Не излизам вечерно време. Струва ми се, че не е много редно да не играя в театъра, пък да ходя по представления. Когато човек слезе от сцената, до известна степен трябва да слезе и от някои животи. Да я няма тая публичност.

- Как преодолявате носталгията по сцената?
- С мисълта: "Ами ако изляза?" Реших да се оттегля след едно представление на "Нищо не помня". С Татяна Лолова го играхме в Сатирата, защото Театър 199 беше в ремонт. Свърши представлението, започнаха аплодисментите. Отначало излязохме двамата, поклонихме се. След това един по един, за да си получи всеки аплодисментите. Мен ме извикаха седем пъти. Това никога не е било - даже и на премиера. Седем пъти в български театър да извикат, това е голямо признание. Аз лично не съм видял да извикат самостоятелно български актьор толкова пъти. И казах: "Дотук". Ако играя и утре ме извикат шест пъти, а не седем, значи, че съм тръгнал надолу. Не трябва публиката да гледа как актьорът постепенно, постепенно, постепенно си отива. Трябва да го види горе. Всички големи светила, от които трябва да се учим, постъпват така. Чарли Чаплин играе до шейсет години. Аз спрях на осемдесет. Тези двайсет години бяха най-трудните.
Публиката харесва актьора, защото гледа как той играе друг човек. И се чуди как става играе някой друг, а ти му вярваш. Оттам е и симпатията. Един възрастен актьор може само да присъства на сцената. Трудно е да играе и да се представя за друг човек  това изисква много физически, емоционални и психически сили. И талант. Талантът избледнява с годините, актьорът започва да се повтаря, защото му е по-лесно да вземе нещо предишно, отколкото ново да измисли. Заедно с годините идва и умората. Публиката не бива да вижда това.
Не бива и журналистите, когато пишат за някой спектакъл, да пишат само, че в него играе 95-годишна актриса. Като че ли постановката няма други качества освен възрастта на актрисата. А нейното дори не е игра, на тези години може да е само преминаване през сцената.
Човек трябва да приема оттеглянето без драма. Тя съществува, но е лична. Всеки, който се хваща с тази професия, трябва да знае, че един ден ще слезе от сцената. И когато това се случи, трябва да бъде достатъчно силен, за да приеме реалността. 

- Постоянно ви спират почитатели, какво ви казват?
-  Първото, което ме питат, е: "Как сте?" На тая възраст това се пита. Казвам: "За момента добре". Някои ме питат дали играя още. Мисля, че това са по-скоро утешаващи въпроси. Иначе имам една пиеса, подходяща за мен. Американска е. Не си падам много по американската драматургия, но тази пиеса е хубава. Става дума за човек на моята възраст, който е в затвора и лежи по цял ден в килията си. При него идва млада журналистка и правят интервю. Хубава пиеса - има и хумор в нея, и тъга. Едва ли обаче ще я направя. По-хубаво да те питат как си и защо не играеш, отколкото да се питат: "Тоя човек защо играе".

- Преди малко споменахте, че събирате архив с писаното за вас - как се е променял стилът на писане през годините?
- Специално критиката преди беше по-професионална. Днес не пишат за спектакъла, а за онова, което се случва около него - ако има някоя любовна драма между актьорите, за възрастта. Изобщо гледа се да има нещо сензационно. И накрая за спектакъла не останало място в рецензията. А в други държави тези неща са ги надраснали. Там след премиерата актьорите не спят, защото чакат сутрешния вестник с рецензията. Това е решаващо дали представлението ще има публика или не. Страшно е да не спиш и да чакаш.

- За вас имало ли е отрицателни отзиви?
- Изцяло отрицателна рецензия - не. Бележки е имало. Отрицателната рецензия трудно се преодолява, особено ако ролята е решаваща за спектакъла. Влияе и на режисьора, и на останалите актьори.

- Вярно ли е, че комикът винаги е тъжен?
- Аз лично не се определям като комик. Аз съм актьор, който играе всичко - и комедия, и драма, и трагедия. Моята комедия не е от типа: "сега ще ви разсмивам". Комедията идва от драмата на персонажа, който прави неща, за които мисли, че ще го измъкнат от това положение, а те не могат да го измъкнат. В Малък градски театър "Зад канала" играх полицай, който подлежи на пенсиониране. Той все е нощна смяна и какво ли не прави, за да докаже на останалите колко не могат без него. И в това си старание да покаже колко е нужен става смешен. Чарли Чаплин също играе драма, а не да разсмива. Например героят му седи на тротоар, тъжен е, защото идва нощта, а няма къде да спи. По едно време приближава протестна манифестация и той се включва в нея. Озовава се на първия ред, понесъл червеното знаме. Полицията го бие, а зрителите умират да се смеят, докато той страда. Смеят се на наивитета му, на добрата му душа. 

- Често давате за пример Чарли Чаплин, той ли е любимият ви актьор?
- Да. На неговите филми не се смея, а се възхищавам на майсторството му, разбирам защо прави някои неща. Велик актьор! Който знае кога да се оттегли. Актьорът трябва да осъзнае, че ако не може да бъде това, което е бил, трябва да се оттегли. Защото започне ли да слиза надолу, полека-лека се забравя върхът му, хората помнят само как е слизал надолу. 

- На върха винаги ли е самотно?
- Да. Самотно е. 















Тагове:   Монитор,   май,   интервю,   Далеч,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434644
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031