Пет знаменитости с дарба за рисуване... и пет с други таланти 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА 

Не може да се отрече, че България е развъдник на всевъзможни таланти. И всеки сънува собствена плочка в Алеята на славата.
Повечето от тези "звезди" стават такива благодарение на стабилната медийна подплата. И греят кратко. В "Монитор" не обичаме еднодневките, затова правим бърз преглед на личностите в изкуството, шоубизнеса, спорта и политиката, които притежават повече от една дарба.
Какво сближава футболния ас Димитър Бербатов и театралната примадона Татяна Лолова? Кръстосват ли се съдбите на оперното светило Никола Гюзелев, Годжи от "Ку-ку-бенд" и режисьора Иван Андонов? Кое е общото между адвокат Даниела Доковска и депутатката Татяна Дончева освен ораторското им майсторство? А между Надежда Михайлова и Огнян Герджиков? Как един виртуоз съчетава любовта си към пианото с бойните изкуства от Изтока? Все любопитни въпроси, отговор на които четете в култовата ни рубрика "Пет плюс пет".


1. Никола Гюзелев

---

  СНИМКА: Аукционна къща „АПОЛОН И МЕРКУРИЙ"

Никола Гюзелев си е направил „Автопортрет в роля" .

Могъщият бас, покорил най-големите оперни сцени, е дипломиран художник. Когато в далечната 1960-а завършва живопис в академията, всички му предричат бляскаво бъдеще с четката. Съдбата обаче е отредила друго. Одарен с многобройни таланти - пее, рисува, свири на цигулка, на 24 години Гюзелев се запознава с педагога легенда Христо Бръмбаров. Срещата чертае пътя му към Ла Скала и Метрополитън опера.
Гюзелев обаче никога не изоставя рисуването. Всички стени на дома му в Бояна са осеяни от негови картини - слабост са му графиката и живописта.
Миналата година големият певец се изяви и като илюстратор. Семиотикът проф. Мария Шишеджиева-Попова избра именно него, за да изрисува картинките към разказите и стиховете є, събрани книгата "Ден и нощ, нощ и ден".

---

2. Татяна Лолова

---

 

Автопортрет на актрисата

Слънчевата дама на българския театър скицира от десетилетия. Сама нахвърля както проектите за костюмите и прическите в спектаклите си, така и портрети на хората, с които работи в момента.
Любимият жанр на актрисата са дружеските шаржове. Очите на Лолова са като рентген и фиксират веднага скритото в душата на събеседника є. Който иска да види как са изглеждали комиците Калоянчев, Тодор Колев, Димитър Манчев или режисьорът Младен Киселов преди 40 години, нека хвърли поглед върху рисунките на Татяна Лолова. Актрисата още не е правила изложба, но публикува част от портретите в автобиографията „1/2 живот".
Моноспектакълът є „Дуенде" в Театър 199 пък освен огромния є сценичен талант разкрива и майсторството й в костюмографията.

---

 

Шарж на Георги Калоянчев от Татяна Лолова.

---

3. Димитър Бербатов

---

  СНИМКА: www.berbatov.eu

За Бербатов всичко е въпрос на изкуство.

Освен в краката капитана на националния ни тим го бива и в главата. Затова ще остане в историята не само с фамозни голове, а и с постижения извън зеления терен. Бербо, както с обич го наричат феновете, е първият наш играч с дарба на художник. Въображението му подсказва различни картини, които футболистът умело рисува. Виждали са ги обаче само близки хора. Според тях звездата на „Тотнъм" е най-добър в пейзажите от натура. Всеки път, когато посещавал Марикостиново - селото на баща му, Димитър нахвърлял ескизи. После довършвал на спокойствие картините.
В родния Благоевград шушукат, че майката на футболиста - Маргарита Бербатова, навивала сина си да отвори галерия и да изложи творбите си. Засега Митко не се съгласявал. Не е изключено обаче един ден да го направи. Още повече че световният шоубизнес е изпъстрен с футболни имена - Дейвид Бекъм стана модна икона, а побойникът Вини Джоунс вършее в киното. Преди да се прочуе като музикант пък, Род Стюарт се е подвизавал като футболист.

---

4. Иван Андонов

---

  Човекът, заснел култовите филми „Вчера", „Дами канят" и „Опасен чар", е спрял заниманията си с кино. За сметка на това реди изложба след изложба и повлича публиката в света на абстракционизма.
Последната му експозиция беше в началото на тази година. Макар да беше двадесет и четвърта поред, Иван Андонов се шегува, че е млад художник. Защото всички продължават да го възприемат като кинолегенда. А това пречи на утвърждаването му в живописта.
Режисьорът рисува още от студентските си години. По онова време участвал дори в общи изложби. Когато се прочул в киното обаче, престанали да приемат картините му. Затова няколко пъти участвал в експозиции, подписвайки картините си с името Иван Асенов.
„Сънувам картини и се чувствам щастлив", казва често режисьорът художник. „Не мислете обаче, че рисувам, пеейки. Опитвам се и съм твърде критичен към това, което правя. Но понякога си казвам: "Тук май това парченце стана".

---

5. Георги Милчев-Годжи

---

  Пейзажи от Истанбул и красотите на България се сменят в душата на Георги Милчев-Годжи. Застане ли пред палитра и празно платно, зевзекът от "Ку-ку бенд" потъва в безмълвие. Рисува откакто се помни. В началото на 90-те години дори се прехранва не от музика, а от картините си. Слабост са му акварелите.
Преди няколко години Годжи набра смелост и подреди първата си самостоятелна изложба в някогашната галерия „Мелон". Експозицията беше жизнерадостна - пълна с импресионистични пейзажи и „Цветя за Майстора". Картините бяха откупени, а злите езици заговориха, че това се дължало на славата на музиканта от "Шоуто на Слави". Факт е, че най-сериозният купувач се оказа сценаристът Росев Петров. За най-скъпия „Пейзаж от Истанбул", той брои 1200 лева.
Годжи остана доволен от успеха на изложбата си, но не се главозамая. И до днес твърди, че рисува за удоволствие и без да се мисли за велик.

---

Eдин от акварелите на Годжи, озаглавен „Цветя за Майстора".

---

...и пет с други таланти 

1. Даниела Доковска

---

 

Даниела Доковска винаги се стреми към перфекционизъм.

Дали защото е перфекционист, или е просто въпрос на късмет, но Даниела Доковска винаги свири първа цигулка. И в преносния, и в буквалния смисъл. Тя е първата жена в историята на България, оглавила Висшия адвокатски съвет. Преди да се посвети на правото, обаче е блестяща... цигуларка.
Дарбата є отвява конкуренцията още като дете в родния град Русе. Педагозите я забелязват и Доковска идва да учи в Националното музикално училище в София. Завършва го, след това влиза от раз в консерваторията. Музикалните специалисти є предричат бъдеще на виртуоз. Развръзката обаче е друга. Заради травма на ръката Даниела Доковска напуска професионалната сцена. Оставила любимия инструмент, тя се гмурка в юридически води. Записва право в университета и с годините се превръща в защитник номер 1.

---

2. Проф. Йовчо Крушев

---

  СНИМКА: АЛЕКСЕЙ ДИМИТРОВ

Пианистът размахва боен меч, с гравирани върху него дракон и феникс.

За повечето хора той е виртуозен пианист, композитор и зам.-ректор в Музикалната академия. Има обаче такива, които са наясно и с другото му "Аз" - на лаошъ - почитаемия учител по бойни изкуства и източна философия. Далеч от прожекторите и аплодисментите на сцената, пианистът размахва дзиен - прекрасен меч с гравирани върху него дракон и феникс. "Не разделям музиката и у-шу. И двете са изкуства и спокойно може да се практикува и едното, и другото. Всички изкуства са едно - целта им е постигане на хармония между рационалното и емоционалното. Един от стиловете, които аз практикувам, е Син-и-цюан. "Син" на китайски означава сърце, а "цюан" - метод, юмрук. В свободен превод означава хармония между разума и емоцията.
Професорът свири на пиано и цигулка от 6-годишен, но преди да се захване с инструментите, вече е научил някои бойни хватки. Научил ги от баща си, който владеел хонконгски вариант на джиу-джи-цу.
Освен в музикални конкурси Крушев е съдийствал и в спортни турнири. Опитът го е научил, че състезанията са нещо относително. "В тях не е важна победата над противника. Най-страшната битка и победа е тази над самия себе си", категоричен е Крушев. Когато се изправя срещу противника, в съзнанието му не звучи музика. "Чуваш абсолютната тишина. Звучи странно, но наистина я чуваш. Това е моментът на концентрация", разказва композиторът.

---

3. Татяна Дончева

---

  СНИМКА: МОНИТОР

Татяна Дончева обича да свири първа цигулка.

Депутатката, която не цепи басма нито на чуждите, нито на своите, все пак познава моментите на безпрекословно подчинение на чуждата воля. И то благодарение на цигулката. Дончева е свирила под диригентската палка на гения Ленард Бърнстейн. Това се случва в Ню Йорк на концерт в Кръглата зала на ООН. По онова време Татяна е на осемнайсет и от десет години свири с детската филхармония „Пионер". Като първа цигулка, разбира се. Бърнстейн е впечатлен от състава и очаровано възкликва: „Това не е пионерски оркестър, а връх на световната цивилизация!"
Към днешна дата Дончева продължава да свири, но само за разтуха. Има две цигулки у дома си и отмаря с произведения на Бах и Моцарт.

---

4. Огнян Герджиков

---

  СНИМКИ: „МОНИТОР"

Огнян Герджиков обича стихоплетството. Тиражът на книжката му „История с Мечо, с патоци и с Лиса - история, дето съвсем ще ви слиса" отдавна е изчерпан.

Любител не само на законите, но и на мерената реч. Преди няколко години професорът по право изуми колегите си в парламента и простосмъртния електорат с „История с Мечо, с патоци и с Лиса - история, дето съвсем ще ви слиса". Дали защото беше предназначена за деца, или по други причини, но илюстрованата книжка беше определена като инфантилна. Неласкавите епитети обаче не повлияха на Герджиков и музата продължи да го навестява. Вестник „168 часа" дори публикува един от поетичните му върхове, озаглавен... „Запек". Ние деликатно подминаваме това произведение и се ограничаваме със скромен цитат от сборника за Мечо и Лиса: „Камбаната звънва, оглася гората,/ тревожно вълнува на всички сърцата./ Пристига веднага на тази поляна/Сърничка скоклива, в пот цяла обляна. Пращят сухи клони, това е Мецана -/Угрижена много, до смърт запъхтяна".

---

 5. Надежда Михайлова

---

  СНИМКА: МОНИТОР

Надежда Михайлова е поетеса по призвание.

Всички знаят, че бившият външен министър е жрица на поезията. Докосналите се до стиховете й са категорични в таланта й. Михайлова пише от години и даже е печелила конкурс за лирици в студентските си времена.
Депутатката обаче пази ревниво стиховете си от чужди очи. Разказва само, че пише навсякъде - в самолета, върху салфетки, по страниците на списания.
Можем обаче да гадаем разговорите на Михайлова с музата. По преводите на Надежда. Преди да се захване с политика, тя превежда чужди стихове от испански. А за да си отличен преводач на поезия, ти самият трябва да си великолепен лирик.

---

---

много добър постинг!:)

:-)

Наистина постинга е много интересен.