Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2008 22:40 - Художникът Никола Манев:Първо коне видяха най-добрите ми картини
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 4185 Коментари: 4 Гласове:
0



 image

Живописецът стана академик в БАНИ, подрежда изложби в четири града на Българя

 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 14 юни

 

 

-         Роден на 28 август 1940 г. в Чирпан.
- Завършва Художествената гимназия в София с професор Васил Стоилов.
- През 1962 г. е приет в Националната художествена академия в Париж

-         Има ателиета в Париж и Варна

-         Организатор на фестивал на изкуствата в Чирпан

 

 

- Г-н Манев, станахте член на възстановената БАНИ (Българска академия на науките и изкуствата). Необходима ли е подобна институция при положение, че съществува БАН?

 

- Не задълбавам този въпрос. Скандали на тая тема сигурно ще има. Но в тази академия влязоха хора като Данчето Христова, Георги Чапкънов, Хачо Бояджиев, д-р Чирков, Калата, Мутафова, Ибряма, Митко Щерев. Тези личности не са за пренебрегване. Трябва ли да хвърляме камък срещу тях, че са ги направили академици?

 

-         Все пак наличието на две академии няма ли да доведе до разкол -  писателите все още имат поне два съюза, преди години имахме и два Синода.

 

- Да, така е. В Чирпан имахме два кмета, които си сменяха бравите. Време разделно е. Аз лично никога не съм чакал дали ще ми дадат звание или не. За мен това, че станах академик, е в областта на доброто настроение. Оттук нататък институциите да си делят правата и авантажите. Аз от членството в БАНИ нямам никакви финансови авантажи. Забавлявам се, когато чуя “академик Манев”, защото нямам нужда да ме закичват като съветски генерал. Те хората са заслужили, битки са водили. А ние какви битки водим? Гледаме си работата. Зидарят реди тухли, хлебарят меси хляб и той има много повече основание да бъде награден.

 

- Тази седмица подредихте картини в пловдивската галерия “Филипополис”,  къде още да очакваме ваши изложби?

- Втората ще е в Ямбол, в галерия “Жорж Папазов” през юли. Третата във Варна в галерия “Кавалет” в края на август, а четвъртата ще е във Видин. Много обичам да пътувам из България. София все по-малко ми харесва, защото се превърна в град, пълен с коли-бункери. Така наричам джиповете, които всеки момент може да те блъснат. Не понасям тая агресия по улиците, но съм длъжен да идвам, защото тук е столицата, тук са медиите. В провинцията имаш повече пространство, като че ли и с хората можеш да говориш. Обичам да пътувам – да видя ароматите на земята, на растенията, на плодовете.

 

- Хората приличат ли на земята си?

- Те й разплакаха вярата на земята в България - ту я взимат, ту я връщат. Така че не можем да говорим в тоя лирично-романтичен начин: “човекът си обича земята”. Аз си я обичам от моята гледна точка на художник, а не на селски стопанин. Винаги я идеализирам. Въпреки,че тая земя, ако можеше да говори, нямаше да е много доволна. Един ден я тровят, друг ден изливат бетон. Особено по Черноморието. Във Влас всичко е залято от бетон и това идва от мегаломанията на бързо забогателия българин, който иска да строи на всяка цена.

 

-         Да се върнем на картините ви – всичките ли  платна в изложбите са нови?

-         Да. Цяла зима работих и нарисувах 50-60 картини. Много се гордея с една работа, която е изложена в Поморие. Точно на входа на града има огромен хотелски комплекс. Във фоайето са две мои картини, всяка по 12 квадратни метра. Рисувах ги в една конюшна до Париж, защото платната никъде другаде не влизаха. Качвах се върху маса и отгоре гледах – голяма гимнастика беше. Беше гадно време, най-близките ми приятели бяха петдесет коня. Така да се каже, те бяха първите ми критици. Гледах ги как тичат и рисувах. Продължи месец и половина и нито веднъж не се усетих изморен. Иначе като бачкам, обичам да си полегна за пет минути, не повече. Но в тази конюшна не се уморих, така бях пламнал – исках да се справя с предизвикателството. Рядко говоря комплименти за мои работи, но като ги видях окачени, си казах: “Нещо се роди”.

 

-         Съгласен ли сте с тезата, че голямото изкуство се ражда от страданието?

- Това са романтични приказки. Както казва Морис Вламенк -   “Съжалявам тези, които не са познали мизерията. Но съжалявам и онези, които не са успели да излязат от нея”. Много велика мисъл. Добрите условия за работа никога не са вредни, ако човек има заряд. За да реализирам тези две картини, трябваше материал да намеря, да намеря място. И ако си мизерник, идеята ти ще остане само една романтична мечта. Има художници, които целенасочено рисуват трагедии. един прави толкова изстрадали хора – безкръвни, мъченици. Но за мен е важно да има нещо лъчезарно, което да те издига, а не да те отчайва и унижава.

Понякога ме питат какво се търси, каква е модата. Това е глупост! Трябва ли сега картините да ги правим еднакви, понеже е мода. Преди няколко години бях в Япония и какво видях? Абсолютно всички японки боядисани с червени коси, еднакви! Ако вземем да се влияем от модата - губим си личността, настава развод. Защото истинският развод е между духа и тялото, другото е театър и големите звезди го правят, за да се говори за тях. Истинският развод е когато искаш да тичаш, но краката ти казват “Мой човек, вече не можем да тичаме”. Това е истинска драма, но аз не мисля за нея. И когато ме питат „Имаш ли добри новини”, казвам: “Имам страхотно добра новина! Остарях”. Много хора нямаха този шанс – умряха на трийсет, на четиридесет, на петдесет. Всички  големи българи не са надминали петдесет години.

 

- След  45 години във Франция на какъв език мислите?

- Мисля на български, защото в крайна сметка си останах българин. Но маниерите са ми френски. Дразни ме, че в България нито ти казват: “Добър ден”, нито: „Довиждане”, нито ти държат вратата, а я тряскат. А това са обикновени неща и ако българите се научат да ги правят, ще ми станат много по-симпатични.

 

- Вярно ли е, че сте били в затвора?

- Да, за два дни. Попаднах по грешка, по време на събитията във Франция през май 1968-а. Дори имам снимки как стоя зад решетките. Едно испанче си беше скрило в анцуга фотоапарат и ни снима. И вижте какво съвпадение – видях тия кадри чак след трийсет години - моя приятелка българка е била съпруга на този испанец и тя ми ги даде.

 

- Как така ви арестуваха по грешка?

- Не съм никакъв революционер! Арестуваха ме тогава като всички млади - колкото по-малко хора има на улицата, толкова по-спокойно е в града. Аз бях на улицата, спират полицаи, качвайте се в панера за салата – така наричат полицейските коли, и ни откараха в пандиза.

 

- Имаше ли бой в полицията?

- Нищо подобно! Страхотно учтиви, възпитани! Ако бях идиот, щях да се пиша революционер. Но никога не съм бил такъв, въпреки че съм чирпанлия. Не съм се писал дисидент - аз съм си бил българин при всички режими, защото знам, че режимът се сменя. Откак съм в Париж съм сменил 15 посланика и съм си останал художник. Бил съм с всички в добри отношения, защото те в крайна сметка представляват България.

 

- Какъв е образът ни навън сега?

- Няма създадем голям образ - не сме като Полша или Унгария. Все още сме в периферията. Даже Румъния ни надмина, няма какво да се лъжем. Нека си даваме кураж, че сме част от Евросъюза, но фактът, че спират фондове, показва недоверие и то с основание. Хората дават пари, а не можем да ги вземем, защото пак настават комбинации. И то не между крадци на ябълки, а на крадци от голям мащаб.

 

 

СНИМКА: МОНИТОР



Тагове:   Никола,   най,   Манев,


Гласувай:
0



1. bjr121 - Super
17.06.2008 18:34
A pritejavash li niakoe negovo proizvedenie?
цитирай
2. elenak - Не,
19.06.2008 08:37
не притежавам :)
цитирай
3. анонимен - браво
05.09.2008 12:40
Много хубав материал - браво! Също така чудно е написал за Манев и писателят Димо Райков в неговата книга "Париж, моят Париж..."- наистина художникът е голяма работа!
цитирай
4. анонимен - браво
05.09.2008 12:40
Много хубав материал - браво! Също така чудно е написал за Манев и писателят Димо Райков в неговата книга "Париж, моят Париж..."- наистина художникът е голяма работа!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533145
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031