Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2008 09:51 - Оперният директор Пламен Карталов: Няма кой да ни чака, а ние сме царе на протакането
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 3251 Коментари: 1 Гласове:
0



В мисленето ни е останал примитивизмът, че „от Витоша по-високо нема”. Това е сложило покривало върху умението да се съизмерваме с другите

 

ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

(интервюто излезе във в. "Политика" - 27 юни, със загл. "Няма да се роди втори Гяуров) 

imageРоден на 15 септември 1948 г.

-         Завършва Консерваторията в София и специализира оперна режисура в Германия.

-         Поставя в Бразилия, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Италия, Малта, Македония, Полша, Словения, Румъния, САЩ, Швейцария, Япония.

-         Още като студент създава в Благоевград първата ни камерна опера.

-         Карталов се прочу и като двигател на фестивала „Опера на площада”. Правил е спектакли на открито - "Ивайло" и "Цар Калоян" на хълма Царевец във Велико Търново, "Аида", "Княз Игор" и "Цар Калоян" на площад „Батенберг”.



- Проф. Карталов, колко пари са необходими, за провеждането на един творчески сезон в Операта?

 

-         На нас ни трябват 840 000 лева, за да се подготвим нормално. Тези пари не са много, с тях могат да се реализират шест постановки. Министерството на културата ни подкрепя на пълно, дава максимум средства, но възможностите им не са големи. Затова са ни нужни допълнителни източници. Знам, че всеки хленчи, че парите не му стигат. Трябва обаче да се определят приоритетите в културата и финансирането на културните институции. Не може всички театри да бъдат сложени на една линия. Така беше при социализма. Днес времето е друго, но хем сме в пазарна икономика, хем в социализъм. Театрите са още със социалистическия си манталитет

И защото се смята, че държавата трябва да даде на всеки по малко, никой не получава толкова, колкото му трябва. Затова националните театри нямат минимума.

 

-         Вие как осигурихте бюджета за отминалия сезон? Бяхте в ремонт, но Софийската опера не спря представленията...

-Сезонът наистина беше много кратък. Още преди да открием новата зала в края на март, бяхме изиграли 40 представления. На малката сцена на шестия етаж играехме постановки, адресирани към най-малките. Изнасяхме по две представления, на всяко от които имаше по сто деца. Така възпитаваме бъдещата си публика. След откриването на залата, имахме три премиери – „Бал с маски”, „Турандот”, „Лакме”.

Така че, съществувахме благодарение на приходите от продажба на билети. Хората ни получават заплати, социално са осигурени, колкото и да са ниски заплати. Ние не можем да кажем: „Малко получаваме, затова малко ще работим”. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че нашата дейност премина под знака на самоиздръжка.

 

- Възможно ли е голям оперен театър да се самоиздържа?

- Това е много болезнена тема. Не е възможно. Ние успяхме благодарение на шанса, подарък от съдбата си беше. Имахме публика, отлична продажба на билети и така успявахме да си  покрием всички разходи. Но това е търсена случайност. Може ли човек да гарантира, че това ще е постоянно явление. Стараем се да го направим такова, защото всички уважаващи себе си театри, покриват част от разходите си с приходите от продадени билети. Нашата опера е сред 111-те театъра, членуващи в „Опера Европа” и това е основно изискване към всички.

 

- Ще има ли това лято опера на площада или се отказахте от проекта?
-
По принцип не съм се отказал. Но това начинание иска специално финансиране и грижа. Шест пъти направихме Опера на площада, интересът продължава. Тази година обаче отклоних идеята, защото исках изцяло да се посветя на Софийската опера и не биваше да пилея енергията си.

 

- Какви са тенденциите в операта днес?

- Всеки оперен директор, ако иска театърът да е винаги жив и интересен както за постоянната си публика, така и за привличане на нова, не мисли само кой ще пее. Днес е много важно за режисьорите в операта да предлагат нестандартни решения и нов прочит на старите и познати заглавия. От оперните спектакли, адресирани към съвременната публика, от творбите на класиците, писани преди сто, двеста и повече години, се изисква нова интерпретация с нови идеи и послания. Няма нищо страшно, че често са доминиращи странните постановъчни решения. Те дават нов поглед към утвърдени представи за най-известните произведения и обръщат представите за епоха, стил, поведение на героите, облекло, обстановка.

 

 

- Защо у нас оперните спектакли не се филмират? Доста оперни театри по света разпространяват продукциите си на DVD и печелят от това. Знам, че вие специализирахте филмова режисура. Да очакваме ли нещо в тази посока?

- В златния фонд на БНТ има много заснети на живо български оперни представления, между тях мои са поне около 20 постановки.

Остава проблем само, че те са в архива и никoй няма достъп до тях. Имаме записани за музикалната памет на България звездни мигове с неповторими наши артисти и сценични решения.

Отдавна e световната записаното се издава веднага на DVD и разпространението е част от политиката за жив контакт с публиката. 

Купих си във Виена издадени на DVD две мои постановки със Софийската опера. Но продажбата е  от пиратски издания, те са изнесени от БНТ без авторско разрешение и дадени за това права.

Пламен Масларов беше харесал постановката ми „Отвличане от сарая” и ми беше предложил заедно да заснемем филм в двореца в Балчик. Той кандидатства за субсидия, но тогава един много уважаван от мен голям филмов режисьор, вече покойник, казал „Кой ще отиде на кино да гледа опера? Няма да дадем пари за този проект”. И той беше посечен.

 

 

-         Работихте доста време в Словения. Защо решихте да се върнете и да кандидатствате пак за оперен директор?

- Самото значение на действието „кандидатстване”, е малко смешно, нали? В случая работата кандидатстваше за хората, които трябва да я свършат. И то в неблагоприятната обстановка на крайно тежки условия - икономически, административни, художествени.

Някои от най-хубавите си години оставям в Словения. Имах идеални условия за творчество. Много здраво и с голямо удовлетворение работихме. Нивото на продукциите беше много високо, залите винаги пълни и винаги с международна публика. Гостуването ни в Япония също бе знак за да се оцени една добре свършена работа в Европейски театър.

Но не можех да остана безразличен към Софийската опера, на която в изминал етап дадохме успешен облик. Иска ми се отново да има заслужен респект в новата история на България, от която също се изисква и трябва да има ново европейско културно поведение.

 

 

- Има ли днес достойни наследници на Борис Христов, Николай Гяуров,  Гена Димитрова?

- Има. Но новото поколение певци не бива да бъде квалифицирано като копия. Никога няма да се роди втори Борис Христов или втори Гяуров. Всеки ще бъде творение на собствения си талант и собственото си развитие  и ние сме длъжни да развиваме артистите и да откриваме нови таланти. Смея да твърдя, че сме дали шанс на много певци, които не бяха имена в Софийската опера, но днес са световни и водещи имена.

 

- Как гледате на състезания като „Мюзик Айдъл”?

- Да ви призная честно, не съм фен на тези телевизионни издания. Вероятно има някакъв стимул, да се даде някакво тщеславие и нарцисизъм на хора, които искат да бъдат забелязани. От друга страна обаче, веднага искам дебело да подчертая, че в недрата на нашия чернозем има толкова зарит талант и енергия и може би тези игри и предавания са стимул да се преоткриват онези ценности, които ние не забелязваме до себе си. Често пъти не забелязваме стоящите най-близо до нас и трябва някой друг да ги оцени, за да разберем какво имаме. И това важи във всички посоки.

 

- На какво се дължи това късогледство?

- Това е част от нихилизма на нас, българите. Понеже много съм пътувал, виждам, че тази енергия остава разпиляна и абсолютно неизползвана. Този мит, че българинът е много работлив, отдавна е престанал да съществува. Понеже сме живели дълго време консервирани в един затворен кръг на самодоволство, в мисленето ни е останал тоя примитивизъм, че от „Витоша по-високо нема”. Това ни е слагало покривало в умението да се сравняваме с другите и да се съизмерваме с постижения, от които сме нямали представа. Навън се работи страшно много и то не за много пари. Видял съм го и съм го изпитал. Много ми харесва една истина - че не големите изяждат малките, а бързите – бавните. Това е много типичен пример за съвремието днес – няма кой да ни чака, а ние сме царе на отлагането и на протакането.

 

 

-          Ако направим паралел между структурата на един оперен театър и държавата, какви ще са изводите? Може ли театърът да е умален модел на онова, което се случва в страната?

- Ще кажа само, че Виена без Виенската опера, Лондон без „Ковънт Гардън”, Италия без Миланската Скала, не могат да се впишат в картината не само на световната култура, но и на световната политика.

 

- Защо?
-
Защото това е въпрос на престиж и културен дълг на държавата.

 

- Преди време срещнах името ви в подписка на хора на изкуството срещу признаването на независимо Косово- защо се включихте в нея?

- Не съм подписвал нищо. Обадиха ми се по телефона, не стана ясно за какво точно става дума. Смятам, че всеки трябва да прави своя избор така, както го налага днес времето. Това, че Косово е избрало независимостта си е негов собствен избор. Не е приятно за Сърбия – аз много съм работил там, имам една от най-големите си награди -  за режисура за постановката „Любовен еликсир” в Белградската опера. Времето обаче е такова, че докато Европа се обединява, Балканите се делят. Това е много тъжно. Това разделяне отслабва енергията на балканския човек.

 

- Имало ли е случай да изпитате срам, че сте българин?

- Това може да се случи не само в чужбина, но и у нас. Преди няколко дни бях на конференция на „Опера Европа”. До мен седнаха директорите на Мюнхенската опера, на Виенската, на „Ковънт Гардън”. Изпитах срам, защото виждам, че съм несъизмерим с техния бюджет и програми, а в същото време в тези театри пеят българи, излезли от нашите редици. Затова бих попитал министъра на  финансите защо не подкрепи лично културата и изкуството на България. Защо не даде допълнително стимули, за да бъдем още по-добри?



Тагове:   директор,   Оперният,


Гласувай:
0



1. анонимен - Plamen Kartalov e princ na ...Mo6enicite:)))
06.06.2009 20:21
Po izvrateno mislene ot tova na Plamen Kartalov nqma...Zad lukavata mu geiska usmivka se krie kradec na idei,i megaloman ot klasa...Tova ne sa nai-lo6ite mu ka4estva za sajalenie...Kak moje po vreme na kriza svetovna pri tova...Da iska6 blizo milion leva za da ne se sramuva da e Balgarin...A ko ot turcite moje6e da izmakne pari...Pak bi kazal sa6toto...I to bez nikakav svqn...Plamene...gei nadomnik...Znae6 li kolko bolni hora v momenta imat nujda jizneno vajna ot tezi pari?
Ne te li e sram da pla4e6 kato....Izvinqvai,zabravih 4e majkoto ti e 4ujdo....Pla4i togava dano nqkoi uspee6 da izmami6...No nie Rusenci poznavame i katnite ti zabi...Nas nemoje6 da izmami6 mo6eniko jalak!!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1533168
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031