Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2008 22:52 - По гласа ще го познаете - Даниел Цочев*
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 4336 Коментари: 0 Гласове:
0



 

imageДоктор Хаус отива на рали. Автомобилите пердашат с 320 км/ч в състезание на Наскар, а той коментира авторитетно. Спокойно, чешитът от култовия сериал не е захвърлил на пистата бастуна и хапливите си забележки. Просто Даниел Цочев - актьорът, който го озвучава на български, е намерил ново амплоа – това на разказвач в актуалната 3D анимация „Наскар”. Разпитахме го за колите, Левски и доктор Хаус. Той пък ни разказа защо докато се усмихнем и се озъбваме.

 

Озвучаваш разказвача в 3D анимацията Наскар, ти самият фен ли си на колите и ралитата?

Аз харесвам тръпката на състезанието и съревнованията. Такъв съм и в живота - обичам да се състезавам по-скоро със себе си, но и с другите. Относно колите – обичам да ги карам, дори и в задръствания. Но сервиз да не виждам! Мразя, когато ми се наложи да сменям гума.

 

Примерен шофьор ли си?

Да. Макар че обичам да карам с висока скорост, когато пътят го позволява. Рядко правя нарушения и обикновено катаджиите поглеждат с разбиране като видят, че талонът ми е с пълен набор точки.

 

Каква кола караш и коя е най-високата скорост, която си вдигал?

Автомобилът ми е Тойота. Не съм минавал двеста. Моят съвет към шофьорите е – да гледат колата им не да е бърза, а да е с добри спирачки.

 

В оригинала Наскар 3D гласът на разказвача е на носителя на „Златен глобус” и „Еми” Кийфър Съдърланд. Притесняваше ли се, че го дублираш?

Не. С колегата Съдърланд си партнирахме с лекота. В ролята на диктор нещата са по-лесни. Случвало ми се е да озвучавам Брус Уилис в Умирай трудно 3. Той е много различен от мен като характер и не мисля, че успях. Де Ниро също би ме затруднил – него още го нямам в творческата си биография. Но от работата си върху гласа на Джеръми Айрънс съм бил доволен.

 

 

Един актьор озвучава няколко роли в сериал, ти с колко гласа разполагаш?

На 44 години съм и може би на колкото съм години, толкова гласове имам. Това се нарича вариабълност на гласа. Действително всеки актьор в дублажа трябва да озвучи няколко персонажа, но не всеки го прави толкова добре, че гласовете да са различни. Трябва да имаш рефлекси, доколко да интонираш, кога да влезеш. И преди съм казвал, че 90 процента се справят добре, но 10 процента са тези, които правят истински, художествен дублаж.

 

По колко епизода дублираш на ден?

Една смяна е пет часа и за това време правим максимум четири епизода по 45 минути. Нямаме избор да правим по-малко, защото ефирът ни подпира и иска още и още. В дублажа се шегуваме, че навремето работехме за пари, след това за слава, а сега за ефир.

 

Имаш ли представа колко сериала си озвучил?

Не. За близо двайсет години са страшно много като се има предвид, че аз съм активно работещ в дублажа. Слава Богу, сериалите ставаха все по-интересни, за да стигнем до „Доктор Хаус”, който според мен е върхът на сериалите.

 

Наистина ли го харесваш или смяташ, че е връх, защото точно доктор Хаус ти донесе награда „Икар” в категория „Златен глас”?
Наистина ми е любим, защото вложих много лично в персонажа, Много ми допадна и с ръбатия си характер, и с това, че винаги е прав. Това донякъде кореспондира с мен и затова влагам от себе си.

 

Помниш ли първата си роля в дублажа?

Режисьорката Мария Николова ме хвърли в дълбокото директно с дублажа на главния персонаж в сериала „Дъщерята на Мистрал”. Дублирах Стейси Кийч и четях надписите.

 

Когато не си на сцена или в студио пак ли говориш толкова правилно?

Да. Хващам се, че имам сленг тук-там. Но правилният говор е станал механичен. Разказвам една случка, от която половината е истина, а останалото – моя измислица. Обремененият артист от дублажа върви по улицата, една просякиня го спира и подава ръка. И казва „Извинявайте, бихте ли дал някоя стотинка”. Артистът от дублажа се спира, изрича натъртено: „Казва се „Бихте ли далИ” и подминава. Това е много характерно за нашата професия, защото актьорът става чувствителен към говора.

 

Преди години изигра Апостола в тв версията на „Тайната вечеря на дякона Левски” от Стефан Цанев. Ако трябва да избираш роля – Левски или доктор Хаус?

И двете. Моето желание е да откривам нови черти в себе си, които да влагам в ролята. Затова съм много щастлив, когато ми дадат роля, различна от самия мен. Скучно е да играеш себе си на сцената. Така че -  разбира се, че Левски и разбира се, че такъв ръбат персонаж като д-р Хаус.  Интересна е и ролята ми в представлението на театър Възраждане Сексуалните неврози на нашите родители. Играя доста нетрадиционен за себе си тип - циничен и брутален. Получи се хубав спектакъл,  колежката Мариана Жикич, която играе главната роля, взе Аскеер.  

 

В момента текат конкурси за директори на общинските театри в София. Теб не те ли блазни подобен пост?

Не. Аз съм  отговорен човек и ако се захвана с това нещо, няма да съм действащ артист, а аз искам още да играя. Може би имам амбиции да поставя нещо, но това ще става тепърва. Бих работил с млади хора в НАТФИЗ, но и това изисква време.

 

Защо оставаш верен на театър Възраждане?

Харесва ми атмосферата в него. Той е малък, но в последните години се родиха много качествени представления, които вдигнаха нивото. Театърът вече не е анонимен, и ще стане едно камерно бижу. Обичам психологическия театър, който е много добре разположен на тази сцена. С удоволствие, ще играя и в мюзикъл - имам силите и способностите. Тоест, голямата сцена не ми е чужда и ще приема всякаква покана в тази посока, ако се появи. Общо взето не искам да се ограничавам  в нищо - както в живота си, така и професионално.

 

Какво репетираш в момента?

В края на сезона завърших репетициите на Табу на Карл Джераси - българският евреин, който е откривател на хапчето антибебе.  Режисьор е Георги Михалков, а Джераси ще пристигне за премиерата наесен.

 

Какъв е твоят човек в „Табу”?

Аз съм мъж, чиято съпруга има проблем със забременяването и се налага ин витро. Освен това сестра ми и нейната приятелка са хомосексуална двойка, която също иска дете и те прибягват до ин витро. Накрая така се оплитат яйцеклетки и сперматозоиди, че единственото разрешение е всички да останат на едно място заедно и „всичко да си остане в семейството”.

 

Комедия ли е?

Трагикомедия. Много драматични ситуации може да звучат смешно. Точно както в живота. И по този повод се сещам една любима фраза – „Докато се усмихнем и се озъбваме”.

Изобщо идният сезон ми се очертава театрален. С Бина Харалампиева започваме репетиции на английската пиеса Опасен завой. Ще се появя и в детския репертоар на Възраждане – забележи – аз, с моя ръст от 190 сантиметра, ще играя джудже J

 

Завършил си Математическата гимназия в Плевен, прилагаш ли наученото там?

Някъде бях казал, че математиката ми е служила да си правя грешни сметки в живота. Остана ми хубав спомен от гимназията с хубави съученици. Един от тях е Емил Колев – треньор на националния ни отбор по математика. Веднъж се засякохме на едно събитие и казах „Не мога да не се похваля, че с Емо Колев сме съученици. За мен класният казваше, че някои хора са тук, само защото живеят наблизо. Но се радвам, че днес всеки си е на мястото – той с математиката, аз с изкуството”.

**интервюто е публикувано в Програмата



Тагове:   Даниел,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1411651
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031