Навремето с Ути водеше «И рибар съм, и ловец съм» по БНР. Къде хвърляш сега въдиците си?

“И рибар съм, и ловец съм” беше едно студентско приключение. Въпреки че в продължение на 5 години бях водещ на това предаване, не станах нито рибар, нито ловец. Така че въдици никога не съм хвърлял. Повече ми харесва ролята на човека, който подгрява тигана и леко нервничи.

Не е ли малко неблагодарно да си сценарист в епохата на аутокюто – даже посредствен водещ може да обере лаврите от главата на авторите?

Телевизията е сложна машина и успехът на едно предаване зависи от екипната работа на много хора. Наивно е да се мисли, че ролята на водещия е просто да си прочете текста от аутокюто. Схващането, че всеки може да бъде водещ води до позорни резултати като предаването на Азис.

А лаврите от главите на авторите никой не може да ги обере. Защото лаври няма. Удоволствието от професията е в други неща. Например в това да отидеш на мач и да чуеш, че хората цитират лафове, които ти си написал. Или да си на концерт и 30 хиляди души да пеят песен по твой текст.

Какво е бъдещето на формата "Шоуто на..." – какво и кого ще гледат зрителите след 3-5 години?

От Минчо Празников знам, че в метеорологията всяка прогноза за повече от три дни напред е несериозна. Подобна е и ситуацията в телевизиите. Откъде да знам какво ще стане след 5 години? Може би трябва да хвърля боб...

Но знам, че в момента на телевизионния пазар влизат силни, амбициозни, агресивни играчи и това е много добра новина. Битката за качествени програми тепърва предстои, а нашият екип е добре подготвен за тази битка, защото я чакаме отдавна. Имаме много проекти, които вече ще могат да се реализират.

Ако трябва да си избереш политик за водещ на шоу, за кого би работил като сценарист?

За Тони Блеър. Но той и без друго си има добри сценаристи.

Завършил си театрална режисура, имаш реализирани постановки - защо все пак избра писането?

Нравите в театъра са отблъскващи. Има страшно много злоба, завист и интригантство. Отказах се от театъра, за да си спестя тези неща.

Писането ми носи много по-голямо удоволствие, защото когато застана пред белия екран на монитора, всичко зависи само от мен и моята фантазия. Не трябва да се съобразявам с нищо освен със собствения си вкус.

Какво е да си литературен пират? Когато излезе „Дневници и нощници”, преподаватели от НБУ се разсърдиха, че си взел заглавието от тях и си го представил за твое хрумване. (Така се казвала дискусионна поредица в семинар на департамент по Нова българистика)

- Всеки може да се сърди за каквото си иска. Много по-лесно е да си сърдит, отколкото да си прав. Н в крайна сметка си има закон за авторското право и там много ясно е записано кой има право да се сърди и кой - не. Всичко друго е ташак.

Използвам случая да пожелая жизнерадост и дръзновение на всички дискусионни поредици и семинари в Нов Български Университет.

Защо в „Дневници и нощници” няма истории със съвременни герои? Една Масларова, например, не е ли достойна за описание?

- Масларова е скучна като зелева каца. Какво да й описвам? В “Дневници и нощници” главни действащи лица са личностите, които по някакъв начин са променили хода на цивилизацията. А най-голямото нещо, което Масларова е променила през живота си, е прическата й.

- Винаги разглеждаш политиката през секса, какво им липсва на нашите държавници, та електоратът все остава незадоволен?

- Има една доста популярна метафора за “оправянето”. Че българинът все чакал политиците да го “оправят”. Но сега според мен хората вече са във фазата на “презк....о”, в смисъл че политиците са им през оная работа.

- Откъде идва самочувствието на българина, че разбира от тези три неща – секс, политика и футбол?

- Той разбира и от много други неща – от медицина, от устройство на автомобила, от кисело зеле и т.н. В България никога не може да закъсаш за акъл, защото веднага ще се намерят поне 50 човека, които сърцато те съветват и те наставляват. За съжаление се оказва, че колкото по-големи са теоретичните ни познания в секса, футбола и политиката, толкова по-малко са практическите ни успехи в тези области.

- Според твоята теория усмивката на Мона Лиза се дължи на секс играчка, как тогава да си обясним оплезения език на Айнщайн?

- Айнщайн е бил много разкрепостена личност, така че би могло да има много причини за оплезения му език. В българските традиции  обаче устата винаги е била символ на майсторството.  Като започнем от Уста Колю Фичето, Уста Генчо... и стигнем до рапъра Устата.

- Някои от читателите ти те обявяват за порнограф. Имаш ли нещо в своя защита?

- Не, аз много ценя порното като жанр и за мен е чест да бъда един от скромните труженици на този вид изкуство.

- На какво би оприличил скандала Карбовски-Пасков? Литературен или поколенчески е?

- Не знам нищо за този скандал. Дано да е литературен или поколенчески, защото у нас почти всички скандали са на лична основа.

- Как си обясняваш бума на блоговете – народът масово си води лични дневници в интернет. Откъде идва този ексхибиционизъм?

- Не бих го нарекъл ексхибиционизъм. Но наистина вече има много хора, които са написали повече, отколкото са прочели. Предполагам, че мрежата е някакъв вид отдушник за тях.

Интернет дава много повече възможности за изява отколкото конвенционалните медии. Аз също разпространявам текстовете си и по този начин – направих си сайт www.ivosiromahov.com – и чрез него имам обратна връзка с читателите си.

- Имаш двама сина, глезиш ли ги или си строг баща?

- Опитвам се да ги възпитавам в дух на рицарство и джентълменство. И ги насърчавам да се противопоставят на тая отвратителна байганювщина, която е на всяка крачка.

- Напоследък броди един слух, че си сред сценаристите на нов

 сериал. Каква е истината?