Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2008 07:20 - Актьорът Филип Трифонов:Сцената компенсира малката заплата
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 1786 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.09.2008 07:26


 ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 26 септ.

 

 

Вечното момче на BG-киното Филип Трифонов и примата на комедията Стоянка Мутафова откриват новия театрален сезон тази вечер в Сатирата. Звездите са сред участниците в премиерния спектакъл „Позорище, спасено от многострадална трупа „Ахелой” на 31.02. (стар стил) хиляда осемстотин и еди-коя си година в Тутракан”. Според афиша на представлението то е по текстове Зденек Сверак и Ладислав Смоляк, чийто филм „Коля” спечели „Оскар”. Постановчик е Николай Гундеров.

 

- Г-н Трифонов, как историите на писателския тандем Зденек Сверак - Ладислав Смоляк, взели „Оскар”, са „ашладисани” на Сатирична почва?

- За Смоляк и Сверак чух преди 15 години, покрай едно представление на Николай Гундеров в Софийския университет, а с тях се запознах по-късно в Прага, след представление в театъра на Цимерман. Така се смях без да разбирам нито дума, че г-н Сверак специално ми се поклони накрая. После като узна, че не говоря чешки, много се чуди защо съм се смял. Истината е, че се заразявах от всеобщия смях в салона.

Според Зденек Сверак и Ладислав Смоляк, създатели на Цимермановия театър в Прага, за да се хване драматургията им извън почвата на Чехия, трябва да има за подложка национален еквивалент на техния проф.Цимерман от историята на страната домакин. За щастие, ние открихме „българския Цимерман” и сме единствената държава след Полша, имаща право да поставя техните пиеси.

 

- Чешкият проф. Цимерман е литературен герой, измислен от Смоляк и Сверак. Кой обаче е българският му аналог?

 - Инж. Идеал Петрофф – голям български философ, филолог, филопоп и драматург.

 

- Каква биография сте му съчинили заедно с режисьора Гундеров?

- През 1848 г. австрийският император, с помощта на руския цар, потушава унгарската революция и 6000 унгарски офицери и войници, начело с Лайош Кошут, намират подслон в Османска България (главно в Шумен и Лом). Сред тях е българинът Идеал Петрофф (по баща Попдимитрофф). Родом от шуменското село Мадара, тринайстото дете на поп Димитър. Завършва с отличие „файтонознание» и «денивелация на пътищата” във Виена...Дипломната му работа „Квадратните колела – по бързи от триъгълните” предизвиква революция във файтоностроенето. Подгонен от австрийските власти, младият български талант се крие в Прага като сценичен работник в театъра на проф. Цимерман. Под името „Йозеф Майзнер” Идеал Петрофф тръгва след изгнаниците и Лайош Кошут по Дунава за Шумен. Там през 1856 като инж. Йозеф Майзнер става режисьор на първото читалищно театро у нас и поставя побългарената от Сава Доброплодни комедия „Михал Мишкоед. Затова го и нарочват за „дядо” на българския театър (тъй като за титлата „баща” спорят Васил Друмев и Добри Войников).

 

- Представихте инж. Идеал Петрофф като енциклопедист, какви са другите му заслуги към България?

- След пристигането на унгарските емигранти в «града на Шумата», местните жители първи в неосвободена България хвърлят салтамарките, слагат колосани яки и търсят забраненото от Корана свинско месо. Фамилиите «Свинарови», «Домусчиеви», «Зурлеви» идват от първите пристрастили се към свинското шуменски граждани. За тях Идеал Петрофф кръстосва унгарска «бяла свиня» с българско «диво прасе», а новата порода „Петрофка», прилича на коза с вкус на боровинка. Пак по настояване на Идеал Петрофф, маджарският шивач Михай Шафрани преподава музика и пеене на български момчета и момичета, учещи занаят в дюкяна му. Момчетата в оркестъра на Шафрани, шият и танцуват чардаш, хванали момичетата през кръста...хористките на Шафрани наричани Шафрантии, били гордостта на местната интелигенция. Заради първото читалищно театро  и заради «хора и оркестъра на Шафрани»,от град «на шумата», Шумен става град на «театъра и музиката».

След като представихме на господата Смоляк и Сверак тези факти около живота и делото на «българския Цимерман», не закъсня и тяхното разрешение за реализацията на «Позорище».

 

- Днес едва ли масово се знае  какво означава „позорище”. Най-младите вероятно ще свържат тази дума с «позор и срамота», а не с театър.

- «Позор» означава и «безчестие», но според Идеал Петрофф точният аналог на позор в случая е сеир (гледане, зяпане) и е най-близък до «театър».«Аз обичам да гледам сеир» или «Аз обичам да гледам театър» А pozor на чешки е «внимание». Така, че младите чехи няма да свържат «Позор» с «безчестие и срамота», а с «внимание» и с жълтия сигнал на светофара.

 

- Какво мислите за парламентарното позорище?

-В тълковния речник на Петрофф „позорище” е „място за гледане, зяпане и безидейно наблюдаване”

 

- Снимате се рядко в новите български филми. Какво липсва повече на киното – пари или добри сценарии?

- Свестни началници сигурно му липсват на българското кино. Началници директори, министри... От тях зависи да има хубаво българско кино...И от депутатите... Но най вече от нов избирателен закон, в който право на глас имат само завършилите поне осми клас. Поради тази и други причини, характерни за българския преход, у нас няма скоро да има талантливо направени филми като немските „Сбогом Ленин” и „Животът на другите”, чешкия „Коля”. Или пък „12 часа и осем минути, източно от Букурещ” - невероятно елегантен филм, направен с 500 леи, примерно. От нашите филми, в годините на преход, „Георги и пеперудите” ме зарадва като българин.

 

- Преди години изнасяхте правостоящи комедии. Защо спряхте с тях?

- Не ми остава време. От миналата година съм в Сатиричния театър. Доволен съм от работата в „Тестостерон”, „Детектор на лъжата”, а сега живот и здраве и в „Позорище”... Заплатата не е подобаваща, но удоволствието на сцената, компенсира разликата. Предстои ми да пътувам до Стокхолм със „Западна Германия –Отечество мое”.

 

-През 90-те сте били шофьор на такси, коя е най-поучителната ви история зад волана?

- След 2-годишно отсъствие в Германия, през 1992-а поработих няколко месеца като такси, докато си счупя колата. За пет дни разбрах какво е ставало в България. Все се канех да го опиша като сценарий, но докато се наканя вече забравих повечето неща. Помня едно момче ми каза: „Баща ми е активен борец, но не може да ги трае. И според него тази „демокрация” я направиха децата на големите комунисти, защото искаха да се возят с Мерцедеси ,а бай Тошо ги спираше”.

 

СНИМКИ: АТАНАС КЪНЧЕВ, МОНИТОР



Тагове:   малката,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434637
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031