Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2008 23:19 - Кадифеният диктатор - портрет на режисьора Георги Дюлгеров
Автор: elenak Категория: Забавление   
Прочетен: 4571 Коментари: 4 Гласове:
0



ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/ МОНИТОР, 4 октомври
image
„Кадифеният диктатор" - така в кинаджийската гилдия наричат Георги Дюлгеров. Прякорът с подплата от любов и страхопочитание върви с него от десетилетия и времето не го заличава. Тази седмица Дюлгеров стана на 65 години.
„Колкото е благ като човек, коренно различен е на снимки. На терена се превръща в машина, в едно снимащо животно, безкомпромисно. Става в пет часа, прави лицеви опори. В шест, когато всички останали тепърва се пробуждат с кафе, той идва, хваща те под ръка и почва да ти обяснява какво иска. Не обядва. Държи и актьорите да са леко гладни, за да се хвърлят с хъс в работата. В същото време е от режисьорите, които изключително много обичат артистите", разказва Иван Бърнев. Той е главно действащо лице в последните два филма на Дюлгеров - отрупаният с награди „Лейди Зи" и  „Козелът", който се подготвя в момента.
Самият Дюлгеров очевидно се ласкае, че 

винаги държи в шах
актьорите си, защото в едно интервю признава: „Е, кой режисьор не е диктатор? Номерът е да запалиш едни хора и да ги поведеш след себе си, а аз предпочитам да го правя с добро. Някой трябва да взема решенията - в момента, в който ти ги поемаш, влизаш в противоречие с други и проявяваш диктат. Във филма няма време за консенсус и обсъждане, защото слънцето залязва, идва дъжд, а ти трябва да си заснел кадрите си днес, защото утре вече нямаш шанс".  За всички знайни и незнайни диктатори от историята на света 65-годишнината е повод за фанфари и тържествени слова. Дюлгеров обаче е от хората, които предпочитат красноречивото мълчание. Затова не даде изявления на юбилея си. Спести си и церемониалните ръкостискания с политици.
„Избягвам да мисля за 65-те си години като за пределен период. Поради това не обичам юбилейните дати и чествания. Не ги празнувам", лаконично коментира режисьорът.
Питат ли го за живота му, Кадифения диктатор винаги е бил пестелив на думи. Най-много да признае, че сега е по-малко самоуверен, отколкото през 1972-а, когато вторият му филм „Изпит" печели приза на Младежкото жури на кинофестивала в Локарно. „Това не е добре за професията на режисьора, но не подлежи на контрол", казва Дюлгеров.
От предишните си срещи с него обаче знаем, че заговори ли за кино, бентът се отприщва. „Извършихме прекалено радикална реформа и бяхме предадени от държавата. През 90-те години излязохме всички на улицата, което коства смъртта на част от моите колеги, защото изведнъж се оказаха безработни и с много нисък социален статус. Имам предвид Людмил Кирков и Еди Захариев. В потресаваща бедност живееше Еди в последните си години. А ни обещаха - "Почнете реформите, ние ще помогнем". Нищо не помогнаха. Разрушихме старата система, а нямаше нова. И най-фрапиращото се случи с Кинефикация - разпространението на филми. Не се приватизира цялата система от кина, а всяко поотделно. И ги превърнаха в бинго", сподели с  болка режисьорът преди две години. А тъкмо беше взел наградата „Сърцето на Сараево" от кинофестивала в Босна и Херцеговина за филма си „Лейди Зи".
Дюлгеров винаги е изявявал гражданска позиция без крясъци и натрапване. В това отношение е много показателна 

случка от времето на т.нар. възродителен процес. 
Разказа я джаз дивата Йълдъз Ибрахимова в студиото на Георги Коритаров. В деня, в който я принудили да смени името си на Сузана Ерова, певицата отишла на концерт в зала „България". Свирел орган. До нея седял кинорежисьорът. Казал й: „Йълдъз, от името на всички интелектуалци и на хора, които са хуманисти, аз искам да се извиня за това, което сториха властите с вас и конкретно с теб".
Към днешна дата е категоричен, че повече не ни трябват революции. „Изживях две - стига ми. Това е прекалено много за един човешки живот. И социалистическата, и "нежната"объркаха нещата тотално, макар че не ги отричам. Промяната е твърде болезнена и в резултат е тази нравствена бъркотия. От всички промени, които се случиха, за мен най-съществената е, че го няма страхът, мога да говоря свободно".
Погледната отстрани, биографията на Дюлгеров е като завъртяна от камера - машината движи лентата на живота му и ниже филм след филм. И съответните награди или неудобства. С „Авантаж" по общ сценарий с актьора Руси Чанев Дюлгеров печели „Сребърна мечка" от кинофестивала в Западен Берлин през 1978 г. Тандемът разказва историята на Петела (в ролята Руси Чанев) - крадец, бивш затворник, който се опитва да се включи в живота на социалистическа България след 9 септември 1944 година.
Декада след „Авантаж" идва „Мера според мера". Чанев и Дюлгеров пишат сценария на култовия сериал по романа на Свобода Бъчварова „Литургия за Илинден". До този момент темата за борбите на българите в Македония и драмата на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е табу. Подготовката за филма трае месеци наред. Дюлгеров и Чанев прекарват месеци в Централния партиен архив. Преписват материалите на ръка, защото 

нямат право нито да снимат 

нито да записват на диктофон. В края на деня предават тетрадката си на надзорничка, която отмята с червени чавки страниците като знак, че е наясно с изнесеното от документите съдържание.
След премиерата всички са в ступор - оказва се, че лентата се различава от написаното в учебниците по история.
Най-новият филм на Дюлгеров - „Козелът" - обаче не е битка с историята, а разказ за любов. В основата му е едноименната новела на покойния мъдрец Йордан Радичков. Там козелът е метафора за поведението на човеците.
Двигател на Дюлгеровата продукция е козелът Чарли - кротък и скопен. Има си и дубльор - обитателят на същото стадо Бозо. Двамата рогати „актьори" са от рядката порода черна калоферска коза и кинаджиите и гледачът им ги глезят с фъстъци, ябълки и ванилия. Лакомствата са задължителен стимул за козлите, защото някои сцени са направо „екшън" - като тази, заснета на пристанището в Бургас. Там единият козел виси във въздуха, качен на платформа, и наблюдава положението.
Така описани, снимките на лентата звучат забавно. В определен момент обаче сякаш прокоба застига „Козелът". Режисьорът и операторът Радослав Спасов удариха клапата през пролетта. Дни след това трагичен инцидент беляза лентата. В катастрофа край Момчилград загина 58-годишният Георги Шопов, организатор на транспорта в екипа. Четиримата му спътници остават живи, но със сериозни наранявания. Вината е на шофьор на мерцедес, нахлул със 150 км/ч в насрещното движение.
Нещастието не спира работата и Дюлгеров успява да заснеме филма си. В момента работят по музиката. Ще го гледаме догодина.

БЛИЦ Кинаджията: Катастрофата сплоти екипа ни- Проф. Дюлгеров, след катастрофата край Момчилград през пролетта, когато загина човек от екипа ви, имаше ли момент, в който изпитахте съмнение в реализацията на новия си филм „Козелът"?
- Катастрофата сплоти екипа ни. Хората показаха изключителна солидарност с пострадалите си приятели. Посред нощ всички, без изключение, се струпаха край болницата, за да дарят кръв.
- По-късно, при снимките на тази лента край Перперикон ритуално счупихте чиния.  Защо?
- Заимствал съм този ритуал от Русия, която ме дари с културата си. И с тези малки „суеверни" жестове. Още при един от ранните ми филми разбрахме, че няма начин да се слепят парчетата на чинията. И се отказахме. Решихме, че ако филмът стане, екипът се е „слепил". Не се ли получи филмът, никаква чинийка няма да му помогне.
- Кога ще гледаме „Козелът" на екран?
- На мен и на продуцентите Владимир Андреев и Георги Балкански най-подходящо ни се струва да го представим на София Филм Фест през пролетта.
- Знаете ли каква е съдбата на главния изпълнител Чарли и дубльора му Бозо след края на снимките?
- Да, естествено. Върнахме ги в стадото им, откъдето ги взехме.
- Кое беше най-трудното в този филм?
- Най-трудното бе, когато две седмици преди началото на снимки се отметна чуждестранната „звезда", която щеше да играе главната женска роля. Тогава съдбата ми прати Анджела Родел.
- Кога за последно открихте талант?
- Когато съдбата ми прати Анджела Родел.
- Откритието на предишния ви филм „Лейди Зи" Анелия Гърбова сбъдна ли мечтата си да учи в НАТФИЗ?
- Анелия намери любим човек и е с него.
- Какво очаквахте след Сребърната мечка за „Авантаж" и какво след „Сърцето на Сараево" за „Лейди Зи"?
- Че ще ми е по-леко да се преборя за следващ филм. И в двата случая очакванията се сбъднаха.
- Как се отнасяте към наградите? Някои държат статуетките в банята, а вие?
- Наградите помагат да се пребориш за следващ проект. Особено в днешно време.
- С какво око гледате старите си филми - критично или носталгично?
- Гледам старите си филми с облекчението, че не съм си кривил душата.
- Чувствате ли се разбран като режисьор?
- С мен говорят само хората, които са харесали филмите ми. Мнения на тези, които не ги разбират, съм чувал при куриозни обстоятелства. Те не идват директно да ми ги кажат. Макар че веднъж недоволен зрител на „Мера според мера" скочи на сцената да ме бие.
ЖИТИЕ И СТРАДАНИЯ Любопитни подробности от битието
- Снима „Авантаж" във Врачанския затвор
- Сам хвърля пъпа си. Когато станал ученик, неговата майка му връчила малък пакет и заръчала да го хвърли в двора на училището. Георги отгатнал, че това е пъпната му връх. Хванало го срам от съучениците му и затова вместо край школото, метнал пакетчето в двора на близката църква. Не го видял никой. Случката може да се приеме за знакова. Дюлгеров не става свещеник, но филмите му звучат като проповеди. Защото обича да разказва истински истории с реални герои.
- Съпругата му Марина Капацинска е сред най-известните пианистки и музикални педагози. Среща я, когато следва кинорежисура в Москва.
- Намира изпълнителката на главната роля в „Лейди Зи" Анелия Гърбова в Дом за деца без родители.

ДОСИЕ
Роден: на 30 септември 1943 г. в Бургас.
Образование:  Завършва кинорежисура във Всесъюзния държавен институт за киноизкуство (ВГИК) в Москва.
Кариера:
Работи в Студията за игрални филми "Бояна" от 1970 до 1991 г. През периода 1992-1998 г. е началник на Армейския аудио-визуален център, където дава възможност на много кинематографисти да направят забележителни документални ленти.
Преподавател по кинорежисура в НАТФИЗ, от 1995-а - доцент, от 1999-а - професор. От 1994 г. е член на Европейската филмова академия (EFA).

ТОП 10. Най-добрите филми image
1. „Авантаж"
2. „Мера според мера"
3. „Лейди Зи"
4. „Акатамус"
5. „Черната лястовица"
6. „За Нешка Робева и нейните момичета"
7. „Лагерът"
8. „Черната лястовица"
9. „Трампа"
10. „За момичетата и тяхната Нешка Робева"



Гласувай:
0



1. анонимен - Авантаж!
15.11.2008 15:34
Дюлгеров промени тотално подсъзнанието ми! Заради "Авантаж", а по-късно и заради "Мера според Мера" станах Човек!
Благодаря!
И докато в шкафчеата във ВИТИЗ навремето (1980-1984) бъдещите актьори лепяха снимки на починали звезди, моето беше изцяло в снимки на Руси Чанев и Дюлгеров и работни моменти от тези филми!
Игор Марковски
цитирай
2. анонимен - "Козелът"
28.01.2009 14:05
Филма "Козелът" е готов.
Официален сайт: http://www.kozelat.com
цитирай
3. анонимен - стивън с
05.03.2009 12:45
много ми е любопитно с кого се съревновава за следващ проект
цитирай
4. анонимен - Любопитен
24.11.2009 00:13
С какво промени този филм качеството на българското кино?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenak
Категория: Забавление
Прочетен: 1434629
Постинги: 214
Коментари: 336
Гласове: 3149
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031