Божи храм, забулен в скална дантела – така изглежда отдалеч Черепишкият манастир „Успение Богородично”. Светата обител е сгушена във Врачанския Балкан сред причудливи отломки, прорязани от небесен майстор. Оставаш поразен от красотата и ако си народен поет като Вазов, няма как да не напишеш цял цикъл „Скитнишки песни” и разказите „Една българка” и „Дядо Йоцо гледа”. Ако пък си Щастливеца Алеко, възкликваш с пълни гърди „Какво? Швейцария ли?...”
Ние обаче не сме класици, а средностатистически българи от ХХI век и се вдъхновяваме за ... сватба и кръщение на дъщеря ни.

-Продължението тук: